4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
С., 22.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2409/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №879 от 30.04.2015 г. по гр.д.№609/ 15 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 29.08.2014 г. по гр.д. № 16741/ 2012 г. на СГС, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на А. Б. Ш. – от [населено място], общ. К. сумата 14 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, на основание чл. 226 ал.1 КЗ, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос: от кой момент тече погасителната давност за вземане, породено от ексцес при увреди, получени следствие ПТП, по предявен иск по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ – от настъпване на застрахователното събитие или от проява на ексцеса. Поддържа, че решението е в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК:Р.№53/10.08.2012 г. по т.д.№455/2010 г. на ІІ т.о.; гр.д.№3127/1981 г. на ВС, І г.о.; по гр.д. №3224/1983 г. на ВС,І г.о.;по гр.д.№870/1988 г. на ІV г.о. и Р.№144/ 26.01.2010 г. по т.д.№ 532/2008 г. на ІІ т.о. Сочи процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС:каква е правната квалификация на пряк иск срещу застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 14.06.2006 г. при сключен застрахователен договор на 27.12.2005 г. със срок на валидност от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., по който поддържа, че неправилно въззивният съд е разгледал иска на основание чл. 226 ал.1 КЗ, вместо по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ – разпоредба, действаща към настъпване на застрахователното събитие. Излага, че решението е постановено при липса на адекватна и пълна преценка на всички доказателства, което е в противоречие с ППлВС №1/13.07.1953 г. Поддържа, че въпросът за момента, от който тече погасителната давност по пряк иск срещу застрахователя за обезщетение за вреди от ПТП при ексцес, е от значение за точното прилагане на закона във връзка с развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба А. Б. Ш. – от [населено място], общ. К. оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 ГПК – поставеният материалноправен въпрос не е съществен и е решен в съответствие с обилната практика на ВКС относно погасителната давност при ексцес, като представената от жалбоподателя съдебна практика не е относима и е изолирана и противоречи на тази, постановена по чл. 290 ГПК; счита, че не е налице съществено процесуално нарушение по правната квалификация на иска и че касационната жалба е неоснователна и по възраженията за нарушение на материалния закон.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен частично осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм. обнар. Д.в. бр. 50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което срещу [фирма] – [населено място] е уважен за 14 000 лв. пряк иск срещу застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, на основание чл. 226 ал. 1 КЗ, въззивният съд е изложил, че на ищцата С Решение от 09.06.2008 г. по гр.д.№396/2007 г. на ОС – Кюстендил и с Решение от 30.03.2009 г. по гр.д.№1732/2008 г. на САС, е присъдено на основание чл. 226 ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди 14 500 лв., причинени й при ПТП на 14.06. 2006 г. от водача на лек автомобил, застрахован при ответника. Въз основа заключението на изслушаната съдебномедицинска експертиза за здравословното състояние на ищцата и за характера и причините на настъпилите дегенеративни промени е обосновал, че последните се установяват в шията, което предизвиква нови дискови хернии, което неблагоприятно развитие на процесите е в пряка причинно – следствена връзка с травмите, причинени на ищцата от ПТП и с претърпяната оперативна интервенция. Като е преценил всички обстоятелства от значение за обезщетението за неимуществени вреди от ексцес, съдът е определил размер 14 000 лв. и не е уважил възражението на ответника за погасяване на иска поради изтекла давност, по съображения, че при ексцес вземането е изискуемо от констатацията, че е налице допълнително увреждане, което очевидно не е било проявено при ПТП и не е взето предвид при първоначално определеното от съда обезщетение, поради което искът не е погасен по давност.
С оглед така постановеното решение въпросът, формулиран от жалбоподателя: от кой момент тече погасителната давност за вземане, породено от ексцес при увреди, получени следствие ПТП, по пряк иск срещу застрахователя – от настъпване на застрахователното събитие или от проява на ексцеса, е релевантен за спора, тъй като е обусловил правните изводи на съда по предявения пряк иск срещу застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние на ищцата следствие уврежданията, причинени й при ПТП на 14.06.2006 г. – за вреди от ексцес.
По този въпрос в т. 4 на ТР №1 от 23.12.2015 г. по тълк.д. №1/ 2014 г. на ВКС, ОСТК е прието, че давността по прекия иск на увреденото лице за обезщетение срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност” при ексцес, започва да тече от деня на проявяване на вредата, в съответствие с което е решен въпросът с обжалваното решение. Тъй като делото е висящо при тълкуване на приложимите към спора на страните правни норми, съдът следва да съобрази дадените с тълкувателното решение задължителни разяснения от ВКС, ОСТК.
Поради това е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по въпроса, основано от жалбоподателя на посочените решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, в които въпросът е решен в друг смисъл:Р.№53/10.08.2012 г. по т.д.№ 455/2010 г. на ІІ т.о. и Р.№144/ 26.01.2010 г. по т.д.№ 532/2008 г. на ІІ т.о. С оглед създадената задължителна съдебна практика, е неоснователно и искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По въпроса за неправилно дадената от съда правна квалификация на иска, жалбоподателят поддържа, че е приложим законът, действащ към настъпване на застрахователното събитие (същото е настъпило на 14.06.2006 г., след влизане в сила на КЗ на 01.01.2006 г.), а поддържа, че е приложима разпоредбата на чл. 407 ал.1 (отм.) ТЗ. За да определи правната квалификация на иска не съгласно разпоредбата, действаща към сключване на застрахователния договор, а на основание чл. 226 ал.1 КЗ, съдът очевидно е взел предвид приетото в посочените решения, постановени по водения от ищцата пряк иск срещу ответника за обезщетение за причинените й от ПТП неимуществени вреди, а и предпоставките за уважаване на пряк иск срещу застрахователя и последиците от това за страните по чл. 407 ал. 1(отм.)ТЗ и по чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) не се различават.
Доводът, че решението е постановено при липса на адекватна и пълна преценка на всички доказателства, което е в противоречие с ППлВС №1/13.07.1953 г., съставлява оплакване за неправилност по чл. 281 т. 3 ГПК, въз основа на който не следва да се уважи искането за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №879 от 30.04.2015 г. по гр.д.№609/ 15 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: