2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3458 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х. Г. Д. и П. Г. К., двамата от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. Б. срещу [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 2, т. 3, т. 6 и т. 4 ЗМТА на арбитражно решение № 889 от 16.01.2014г. по в. арб. дело № 889/2014г. на арбитър Б. Г..
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. М. Л. – М. С. е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащите се в исковата молба и отговора на същата искания на страните, на основание чл. 140 ГПК счита, че представените от ищците и ответника писмени доказателства, описани в исковата молба и отговора, както и изисканото и изпратено от арбитър Б. Г. арбитражно дело № 889/2014г. следва да бъдат допуснати и приети, тъй като са относими, допустими и необходими доказателствени средства.
По изложените съображения и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора в заверени от страните ксерокопия и описани в същите писмени доказателства.
ПРИЕМА арбитражно дело № 889/2014г. на арбитър Б. Г..
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по чл. 146, ал. 2 ГПК:
Предявен е иск от Х. Г. Д. и П. Г. К., двамата от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. Б. срещу [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 2, т. 3, т. 6 и т. 4 ЗМТА на арбитражно решение № 889 от 16.01.2014г. по в. арб. дело № 889/2014г. на арбитър Б. Г..
Ищците поддържат становище, че решението на арбитъра е основано на невалидно арбитражно споразумение, което да създаде компетентност на едноличния арбитър, тъй като Общите условия към договора за револвиращ заем, съдържащи арбитражната клауза, не са подписани от ищците – основание за отмяна по чл. 47, т. 2, предл. 1 ЗМТА.
Основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2, предл. 2 ЗМТА е въведено като евентуално: ако съдът приеме, че Общите условия са неразделна част от договора за заем, то арбитражната клауза е недействителна на основание чл. 26 ЗЗД поради липса на съгласие от страна на ищците арбитражната клауза да бъде включена в договора. Ищците поддържат, че договорът за заем като реален договор е сключен преди фактическото му подписване и преди заемополучателите да са имали възможност да се запознят с общите условия на договора за револвиращ заем. Ищцата е подала искане до [фирма] за отпускане на заем до 3 000 лв. като е попълнила бланка на проектодоговор, която не е била попълнена в цялост, а само с личните данни на заемополучателя и евентуалния поръчител без общи условия към него. Впоследствие на ищцата е изпратен не попълнен договор за револвиращ заем с общи условия, а известие за одобрение на заем.
Ищците релевират доводи за противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Република България /чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА/ и противоречие на арбитражната процедура с повелителни разпоредби на ЗМТА /чл. 47, т. 6 ЗМТА/. При разглеждане на арбитражния спор са нарушени основните принципи на законност, равенство на страните, състезателност в процеса, дирене на обективната истина и на справедлив процес. Начинът на формиране на арбитражния съд и процедура по установения в Общите условия на ответника ред противоречи на чл. 22, чл. 23, чл. 27, ал. 2, чл. 28, чл. 31 и чл. 32 ЗМТА: разпоредбата на т. 18.4 от Общите условия противоречи на чл. 32 ЗМТА; разпоредбата на т. 18.5 от Общите условия – на чл. 27, чл. 28 и чл. 31 ЗМТА. Ищците твърдят, че решението е постановено без да са имали възможност да изразят становището си по спора, да направят възражения по нищожността на сключения договор и конкретни клаузи от него, които водят до неоправдано разместване на блага в полза на заемодателя, без да имат възможност да изискат събирането на писмени доказателства по съществото на спора или при изначално лишаване от право на защита, от провеждане на състезателно производство, в резултат на което са накърнени техни основни права, установени в чл. 6 и чл. 13 ЕКПЧОС, чл. 121 и чл. 122 от Конституцията на Република България.
Ищците се позовават и на основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА поради това, че не са уведомени нито за назначаването на арбитър, нито за воденото срещу тях производство.
Ищците молят арбитражното решение да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Л. – М. оспорва предявения иск, като прави възражение за недопустимост поради подаване на молбата за отмяна на арбитражното решение след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА преклузивен тримесечен срок. Позовава се на уговорената в т. 18.4 от Общите условия и предвидена в чл. 32, ал. 1 ЗМТА фикция, предвид изпратеното арбитражно решение от арбитър ад хок Б. Г. на посочения от ищцата в уведомление за промяна на данни по договора за револвиращ заем № [ЕГН] и на посочения от ищеца в карта на клиента адрес за кореспонденция, поради което арбитражното решение е надлежно връчено на ищците на 25.01.2014г.
Ответникът е релевирал и евентуални възражения за неоснователност на молбата за отмяна на арбитражното решение.
По отношение на основанията по чл. 47, т. 2 ЗМТА ответникът прави възражение, че твърденията във връзка с начина на сключване на договора за револвиращ заем не следва да се разглеждат в настоящото производство, тъй като при отмяна на арбитражно решение ВКС не действа като контролна инстанция по отношение на правилността на арбитражното решение. Поддържа становище, че на ищците им е предоставена физическа възможност да се запознаят с общите условия, които са предадени при подписването и с които клиентът и солидарният длъжник са се запознали и приели, като в подкрепа на тези твърдения ответникът се позовава на клауза „В“ от договора за револвиращ заем и на факта, че общите условия представляват физически неразделна част от проектодоговора и от самия договор за револвиращ заем, тъй като са отпечатани на гърба на договора, както и са публикувани на интернет страницата на дружеството и са обявени на видно място във всеки офис на ответника.
Ответникът релевира доводи, че арбитражната клауза и процедурата за разглеждане на спора са уредени подробно в т. 18.1 на Общите условия. Писмено заявление за приемане на Общите условия с включената в тях валидна арбитражна клауза е налице под текста на договора и разпоредбата му, че той съдържа Общи условия. Ответникът поддържа, че договорът за револвиращ заем е сключен при действието на отменения Закон за потребителския кредит и процедурата за отпускане на потребителски кредит от [фирма], предвиждаща еднократна размяна на книжа и информация, е с оглед опростяване процеса на сключване на договор за револвиращ заем и е в интерес на клиентите. Оспорва твърдението на ищцата, че е подала искане за кредит до 3 000 лв. и поддържа, че същата е подписала договор за револвиращ заем, в който е посочила максималните параметри на желания от нея кредит, съгласила се е, че всякакъв размер до посочените максимални параметри представлява интерес за нея. Ответникът твърди, че след извършена проверка на кредитната способност на ищците, същите са одобрени за по-малка от заявената сума с по-нисък размер на вноска. Релевира довод, че е налице съвпадане на волеизявленията на страните и с намаляване на сумата, която ищците са се задължили да върнат, не би могло да се стигне до недействителност на договора за револвиращ заем поради липса на съгласие. Ответникът счита, че основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2, предл. 2 ЗМТА не е налице, тъй като арбитражното споразумение е валидно сключено и действително съгласно разпоредбите на действащото законодателство, в частност на чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗМТА и константната съдебна практика.
Оспорва основанието за противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Република България /чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА/ поради това, че твърдените нарушения на правопорядъка са посочени схематично, не са представени доказателства за установяване на твърдените обстоятелства, ищците са имали възможност да участват в процеса – исковите молби са връчени на 12.12.2013г., а арбитражното заседание е насрочено за 16.01.2014г., поради което арбитърът не е нарушил принципите на равнопоставеност и състезателно начало.
Относно основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 6 ЗМТА ответникът поддържа становище, че ищецът не е уточнил коя от посочените хипотези на чл. 47, т. 6 ЗМТА счита, че е осъществена, и релевира доводи, че срокът за разглеждане на делото е инструктивен, зависи от доказателствата, като в случая арбитражното заседание не е насрочено в рамките на 5 дни, а повече от месец след датата на призоваване на ищците /ответници в арбитражното производство/, поради което не е нарушена разпоредбата на чл. 22 ЗМТА. Счита, че разпоредбите на чл. 23 и чл. 27, ал. 2 ЗМТА са диспозитивни, страните са уговорили друго в т. 18.1 от Общите условия, в арбитражната клауза липсва уговорка, която да противоречи на чл. 28 ЗМТА и разпоредбите на чл. 31 и чл. 32 ЗМТА не са нарушени.
Ответникът прави възражение за липса на основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА, като се аргументира с наличието на условията за прилагане на уговорената в Общите условия фикция относно реда за изпращане и връчване на документи в арбитражното производство – т. 18.4 от Общите условия.
Ответникът моли производството да бъде прекратено, евентуално молбата за отмяна на арбитражното решение да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по делото и на юрисконсултско възнаграждение в размер 600 лв.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях следва да докаже твърдените от нея обстоятелства.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване.
Страните да се призоват за откритото заседание като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на ответника и приложените към него доказателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.