Решение №321 от 16.5.2011 по търг. дело №976/976 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№321

С. 16.05.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 976/ 2010 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Г. М. – синдик на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] срещу Решение № 21 от 14.І.2010 г. по т.д. № 1926/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 24.ІV.2009 г. по т.д. № 917/ 2008 г. на Врачански окръжен съд, с което по иск на И. Т. К. – от [населено място] срещу [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], представлявано от синдика Р. Г. М., е прието за установено съществуването в полза на ищеца вземане 14 000 лв. по договор за паричен заем, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят обосновава искане по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че въпросът реален ли е договорът за заем и как се определя предметът му – съобразно реално предоставената в брой сума или съобразно уговореното в писменото съглашение на страните, въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС: Р.№161/10.ІІІ.2006 г. по гр.д.№ 47/ 2005 г., Р. от 20.ХІ.2007 г. по гр.д. № 784/2007 г. на СОС, Р.по гр.д.№ 197/2006 г. на ВТОС и Р. от 31.І.2002 г. по гр.д.№ 751/2001 г. на САС. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. Т. К. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата, като недопустима – подадена от лице, което не е страна в производството, като поддържа, че в исковете по чл. 694 ТЗ длъжникът се представлява от органите си на управление, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
В отговор на това становище на ищеца по делото, [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], чрез изпълнителния директор М. П. с Молба от 3.І.2011 г. и Молба от 24.І.2011 г. поддържа, че синдикът няма легитимация да предявява иск по чл. 684 ТЗ, да отговаря по този иск и да обжалва първоинстанционното решение, тъй като не е страна в производството, в подкрепа на което представя: Опр.№433/6.VІІІ. 2010 г. по гр.д.№ 1165/2010 г. на САС, потвърдено с Опр. № 984/30. ХІІ.2010 г. по ч.т.д. № 920/2010 г. на ВКС и Р.№ 395/20.VІІ.2010 г. по гр.д.№ 113/2010 г. на САС, невлязло в законна сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него потвърдено първоинстанционно решение, с което е разгледан иск по чл. 694 ал. 1 ТЗ и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв.(чл. 280 ал. 2 ГПК, редакция Д.в. бр.58/2007 г.), намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което по иск по чл. 694 ал. 1 ТЗ, предявен от И. Т. К. – от [населено място] срещу [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], представлявано от синдика Р. Г. М., е прието за установено съществуването на вземане на ищеца 14 000 лв. по договор за заем. Въззивното производство е образувано по жалба на синдика на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], а ответници по жалбата са И. Т. К. – от [населено място] и [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], представлявано от изпълнителния директор. Съдът е изложил, че ответникът [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], представлявано от изпълнителния директор, е признал иска, а синдикът на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] оспорва иска, като съдът не е уважил възражението за недопустимост на решението. Изложил е съображения, че по същество искът е основателен – ищецът с представените писмени доказателства е доказал реалното предаване на сумата по договор за заем, съдът е посочил, че са налице предпоставките по чл. 694 ал. 1 ТЗ и е заключил, че основателно първоинстанционният съд е отказал да приеме за разглеждане направеното от синдика евентуално възражение за прихващане, тъй като искът не е осъдителен и защото в производството по чл. 694 ал. 1 ТЗ не се прилагат общите правила на ГПК.
Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжен служебно да го допусне до касация, и когато жалбоподателят не излага оплаквания в този смисъл, като преценката на валидността и допустимостта на решението, ВКС ще извърши с решението по същество на касационната жалба. В случая с оглед становището по касационната жалба на синдика на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], изразено от [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], чрез изпълнителния директор М. П., следва да се приеме, че се прави довод за недопустимост на въззивното решение, като постановено по жалба на лице, на което не принадлежи правото на обжалване. За допускане на касационно обжалване на решение при вероятност същото да е недопустимо, страната не следва да сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, а и жалбоподателят подава касационна жалба с твърдяна неправилност по същество на въззивното решение и не поддържа същото да е недопустимо, но следва да има предвид, че е създадена противоречива съдебна практика по въпроса: легитимиран ли е синдикът на дружество в несъстоятелност, да подаде въззивна жалба срещу решение, с което е разгледан иск по чл. 694 ал. 1 ТЗ: Опр.№433/6.VІІІ. 2010 г. по гр.д.№ 1165/2010 г. на САС, потвърдено с Опр. № 984/30.ХІІ.2010 г. по ч.т.д. № 920/2010 г. на ВКС, в противоречие на което с обжалваното сега въззивно решение е прието, че въззивната жалба е допустима.
По изложените съображения следва да се допусне каса;ционно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 21 от 14.І.2010 г. по т.д. № 1926/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
НАСРОЧВА делото за …………
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар