Решение №335 от 7.10.2008 по нак. дело №309/309 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

   Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е
 
                                                             №335
 
                                          София, 07. 10. 2008 година
 
 
                                    В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А
 
 
          Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
                                                           ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Фиданка Пенева
                                                                                
 
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП Ваня Ралева
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 309/2008 г.
 
Производството е по реда на чл. 420 ал. 2 НПК.
Образувано е по искане на осъдения П. И. , за възобновяване на чнд № 318/2008 година по описа на Врачанския районен съд и отмяна на постановеното по него определение № 80/7.04.2008 година.
Възраженията на жалбоподателя се изразяват в това, че с предходно определение по друго н ч д № 1210/2006 година, по описа на Врачанския районен съд, му е допуснато групиране на наказания, като общоопределеното, той вече е изтърпял.
Пред касационната инстанция, осъденият И. се явява лично.
Неговият служебен защитник адвокат Н. Рафайлов, пледира за уважаване на искането за възобновване, поради допуснато нарушение на материалния закон – неправилно е приложен чл. 23 и 24 НК.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Искането за възобновяване е неоснователно.
С цитираното определение, по дело образувано по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 НПК, по предложение на районния прокурор, състав на Врачанския районен съд е постановил групиране на наказанията на осъдения И. , чрез обособяване на две групи съвкупности: в първата включил наказанието по
– н о х д № 536/2003 година по описа на ВрРС, за деяние извършено на 8.02.2003 година, наложено наказание – шест месеца лишаване от свобода, условно с присъда/споразумение влязло в сила на 15.12.2003 година;
– н о х д № 718/2004 година на същия съд, за деяние извършено на 15.072001 г., му е наложено наказание една година и пет месеца лишаване от свобода, условно и присъдата е влязла в сила на 23.03.2005 година;
– н о х д № 720/2004 година на същия съд, за деяние извършено на 1.06.2003 година, му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, при общ режим, със споразумение влязло в сила на 2.03.2006 година;
– н о х д № 908/2006 година на същия съд, за деяние извършено на 17.10.2003 година, му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване, със споразумение, влязло в сила на 16.06.2006 година;
– н о х д № 506/2003 година по описа на същия съд, за извършено деяние на 4/5. 10. 1999 година, му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, с присъда влязла в сила на 29.12.2007 година и определил едно общо най-тежко наказание от една година и пет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК увеличил със седем месеца, т. е. постановил общо за изтърпяване наказание в размер на две години, при общ първоначален режим.
На основание чл. 25 ал. 2 НК, приспаднал изтърпяното наказание по н о х д № 908/2006 година и по н о х д № 720/2004 година, включени в тази съвкупност, както и времето през което осъденият е бил задържан под стража по н о х д № 908/2006 година, в размер на 4 месеца и 3 дни.
Във втората съвкупност включил следните наказания:
– по н о х д № 539/2007 година на ВрРС, за извършено деяние на 23.02.2007 г., му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, при строг режим, със споразумение влязло в сила на 22.05.2007 г.;
– по н о х д № 1855/2006 година, по описа на същия съд, за деяние извършено на 19.10.2005 година, му е наложено наказание една година и два месеца лишаване от свобода, при общ режим, със споразумение влязло в сила на 26.02.2008 година и определил едно общо най-тежко наказание – една година и два месеца, което на основание чл. 24 НК, увеличил със седем месеца, т. е. постановил едно общо за изтърпяване наказание в размер на една година и девет месеца, при строг първоначален режим.
На основание чл. 25 ал. 2 НК приспаднал от така определеното общо наказание, изтърпяната част от наказанието наложено по н о х д № 539/2007 година, както и предварителното задържане и времето на „домашен арест” по същото дело.
Съдът постановил отделно изтърпяване на наказанието в размер на шест месеца лишаване от свобода, при общ режим, с присъда влязла в сила на 12.03.2003 година, постановена по н о х д № 336/2002 година, по описа на ВрРС, за деяние извършено на 12.08.1998 г.
Възражението на осъдения срещу правилността на определението постановено но наказателното дело чието възобновяване се иска, е неоснователно, по следните съображения: Съдът е бил сезиран от прокурора с предложение за ново групиране, след разглеждането на ч н д № 1210/2006 година, тъй като по последното дело определението за определяне на общо наказание е влязло в сила на 3.08.2006 година, а междувременно, на 29.12.2007 година е влязла в сила присъдата по н о х д № 506/2003 година. Последната не е била известна на съда определил общото наказание по ч н д № 1210/2006 година. Обстоятелството, че осъденият вече е изтърпял общото наказание определено по последното дело е отчетено при новото групиране, като във всеки отделен случай е приложена разпоредбата на чл. 25 ал. 2 НК, по начин описан по-горе. Основен аргумент срещу възражението на осъдения е принципът, че предходното произнасяне по чл. 25 НК /с присъда или по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 НПК/ при установяване на нови данни за всички осъждания не съставлява такава неизменяема и обвързваща част от влязлата в сила присъда, каквато е частта, с която са решени въпросите, свързани с наказателната отговорност за конкретното деяние предмет на обвинителния акт и с всички аспекти на наказанието, което се налага за това деяние.
Ето защо, искането на осъдения П. И. за възобновяване на ч н д № 318/2008 година по описа на Врачанския районен съд, следва да се остави без уважение.
Поради изложеното и поради липса на основанията за възобновяване на наказателното производство по чл. 425 ал. 1 т. 1-3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Д. И. за възобновяване на наказателното производство по ч н д №318/2008 година, по описа на Врачанския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top