Р Е Ш Е Н И Е
№337
София, 07. 10. 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Фиданка Пенева
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП Ваня Ралева
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 323/2008 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ф. Ч. , срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, наказателна колегия, втори състав № 119/30.04.2008 година постановено по в н о х д № 915/2007 година, с което е изменена присъда № 15/17.07.2007 година на Софийски градски съд по н о х д № 759/2007 година.
Жалбата е саморъчно изготвена от подсъдимия и от нейното съдържание могат да се изведат въведените касационни основания – за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието – чл. 348 ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Твърди се, че въззивният съд не е подложил на задълбочен анализ доказателствата свързани с версията на подсъдимия, оспорваща обвинителната теза за съставомерност на деянието по чл. 199 ал. 1, т. 3 пр. 2 НК; алтернативно се иска намаляване на наказанието с позоваване на здравословното състояние и семейно положение на подсъдимия.
Пред касационната инстанция, подсъдимият, редовно призован, не се явява.
Не се явява и упълномощеният от него за трите съдебни инстанции защитник – адвокат Т. И. от САК, редовно призована.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е основателна.
С цитираната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 29.02.2004 година, в гр. С., в съучастие като съизвършител с две неустановени лица е отнел пари на стойност 100 лева от владението на И. Х. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, от което последвала средна телесна повреда за пострадалия, като за престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 20 ал. 2 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на десет години при строг първоначален режим на изтърпяване.
Зачетено е времето на предварително задържане от 29.02.2004 г. до 22.02.2005 година.
Със същата присъда, на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК е групирано така наложеното наказание с това по н о х д № 6350/2006 година, като е зачетено времето на предварително задържане на подсъдимия по последното дело.
На подсъдимия са възложени разноските по делото.
Въззивният съд, по жалба на подсъдимия, коригирал размера на наказанието и го намалил на седем години. В останалата част присъдата на първата инстанция била потвърдена.
Настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна, по основанието за допуснато съществено процесуално нарушение. Въззивната инстанция не е изпълнила задължението си по чл. 314 ал. 1 НПК за цялостна проверка правилността на присъдата постановена от първата инстанция и не е отговорила на всички доводи на защитата по приложението на материалния закон и обосноваността на присъдата, изложени в жалбата на подсъдимия пред втората инстанция. При проверката по делото се установява, от една страна, че полицейските служители са констатирали нанесения над пострадалия побой, в който е участвал подсъдимия Ч. , а от друга, че непосредствено след деянието последвало задържането на подсъдимия и при извършения обиск, у последния не е намерена нито една вещ, която да подкрепя тезата на обвинението за отнемането й от пострадалия. Въпреки изричните доводи на защита в този посока във въззивната жалба, второинстанционният съд е приел безкритично изцяло фактите установени от първата инстанция. Решението е постановено в нарушение разпоредбата на чл. 14 НПК. Последната разпоредба задължава съдилищата да вземат решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. Въпреки, че в мотивите на решението си съставът на въззивния съд изрично е отбелязал посочената констатация, че при личния обиск не е намерено нищо у дееца, в нарушение на изискването по чл. 305 ал. 3 НПК не подложил на анализ този факт с другите доказателства по делото. Ако беше изпълнил това, въззивният съд би стигнал до други изводи относно осъществяване от обективна страна съставното престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2 НК.
Като не е изпълнил изискването на чл. 339 ал. 2 НПК и е потвърдил присъдата на първата инстанция без да посочи основанията поради които не приема доводите на защита за несъставомерност на престъплението по чл. 199 ал. 1, т. 3 пр. 2 НК, изложени в жалбата на подсъдимия, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на Софийски апелативен съд, за ново разглеждане, при което да се отстранят допуснатите процесуални нарушения.
При ново разглеждане следва да се обсъдят и аргументите на подсъдимия, посочени в касационната жалба в подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наказанието.
Поради изложеното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 348 ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло въззивно решение № 119/30.04.2008 година по в н о х д № 915/2007 година по описа на Софийски апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното следствие, при което да се изпълнят указанията за отстраняване на процесуалните нарушения, посочени в съобразителната част на настоящето решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: