Р Е Ш Е Н И Е
№340
гр.София, 14 октомври 2008 год.
Върховният касационен съд на Република България трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова
Цветинка Пашкунова
При участието на прокурора Красимира Конова
секретаря Лилия Гаврилова, разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 326/2008 год.
Касационното производство е образувано на основание касационна жалба от защитата на подсъдимия К. А. П. срещу постановена нова въззивна присъда от 24.03.2008 год. по внохд№1805/07 год. на Софийски градски съд, образувано по въззивен протест на СРП и по въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец А. Г. , срещу първостепенната присъда.
С новата въззивна присъда е отменена присъда по нохд№13555/05 год. на Софийски районен съд, с която подсъдимия е оправдан по обвинението за престъпление по чл.206, ал.1 НК и е отхвърлен като неоснователен предявеният срещу него от пострадалия гражданския иск, за сумата 2 500 лева обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди като подсъдимия К. А. П. е признат за виновен за това, че на 14.02.04 год. в София, ж.к.”Дианабад”, пред бл. №5, противозаконно е присвоил чужда движима вещ- мотоциклет „Хонда250” с ДК№ К* на стойност 1 300 лева, собственост на А. Г. , която вещ владеел, поради което, на основание чл.206,ал1 НК и вр. с чл.54 НК , е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което съгласно чл.66,ал.1 НК, е отложено за срок от три години, от влизане в сила присъдата. Осъден е да заплати сумата 1 300 лева обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди на пострадалия –гр.ищец А. Г. Оправдан е по обвинението за разликата в стойността на предмета на престъплението – над сумата 1300 лева, до предявения размер от 2500 лева, а гражданския иск над същата сума, е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са държавна такса върху уважената част от иска и разноски по делото.
В касационната жалба се изтъква нарушение на закона , но по същество се изреждат допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: съдът е оценил събраните доказателства в разрез с тяхното съдържание; неправилно е кредитирал протокола за разпознаване, което процесуално действие е извършено в нарушение на реда по НПК. Искането е за отмяна на въззивната присъда и връщане делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява, редовно призован, не се явява редовно призован и упълномощения от него защитник – адвокат И от САК, изготвила касационната жалба.
Гражданският ищец А. Г. се явява лично, без повереника си адвокат П от САК, редовно призован.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Според него, делото е решено от незаконен състав, в нарушение на принципа за неизменност на състава на съда и предлага отмяната на решението на това основание.
Изтъква и алтернативно становище за оставяне в сила присъдата , при положение ,че не е допуснато посоченото съществено процесуално нарушение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД като съобрази доводите на страните и провери данните по делото, в пределите на касационна проверка прие следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Присъдата на въззивния съд е постановена от законен състав.
От проверката на изготвения в съдебното заседание на 24.03.2008 год. по внохд№1805/07 год. на Софийски градски съд протокол, съдебният състав, който е участвал при проведеното частично съдебно следствие е и този, който е участвал при приключването на съдебното дирене, съдебните прения и се е произнесъл с въззивната присъдата. Този съдебен състав се е произнесъл с определение в съдебното заседание на 24.03.2008 год., с което е отменил протоколно определение от 18.02.08г. на друг състав на съда за назначаване на допълнителна автотехническа експертиза. С изрично ново определение, е допуснал и назначил новата допълнителна автотехническа експертиза, която да определи стойността на инкриминирания предмет на престъплението.
Вторият състав на въззивния съд, в с.з. на 24.03.08 год., е провел процедурата по чл.282 НПК, прочел е и изслушал заключението на вещото лице , приел го е и е приключил съдебното следствие, по реда на чл.283-чл.268 НПК. По чл.291 НПК е дал ход на съдебните прения и се е произнесъл с присъда, след съвещание. Несъмнено е от данните по делото, че делото е решено от съда , който е събрал и е проверил доказателствата при проведеното частично въззивно съдебно следствие.
Следователно, не е нарушен принципа за неизменност на състава на съда.
При тези данни не се споделят доводите на прокурора за допуснато абсолютно основание за отмяна на въззивната присъда.
Нямат опора в данните по делото и доводите на касатора за нарушаване правилата за извършване на разпознаването в досъдебната фаза.
Въззивният съд е направил констатациите си по фактите от предмета на доказване при цялостен анализ на събраните доказателствени източници от първостепенния съд и при новото въззивно съдебно следствие.
Законосъобразно съдът се е позовал на данните от протокола, за разпознаване, изготвен на 31.08.04 год. /спр. съдебното следствие / , което действие е извършено съгласно закона ,при зачитане разпоредбите на чл.169-чл.171 НПК.
Не е имало пряк контакт на свидетеля Г с разпознаваното лице П. , преди извършването на разпознаването. То е предхождано от разпит на пострадалия Г. в качеството му на свидетел , видно от протокол за разпит на свидетел от 16.02.04 год. от досъдебното производство, в който свидетелят Г е дал показания, съдържащи подробно описание на външния вид на П. , определен от него като лицето, на което е предоставил предлагания за продажба собствен мотоциклет „Хонда”, да го изпробва, за преценка с цел бъдещата му продажба.
Спазено е изискването на закона за сходност на поставените за разпознаване лица. Като следствено действие разпознаването е било проведено последващо на разпита на пострадалия като свидетел.
Съдът е аргументирал кредитирането на показанията на свид. Г. , с детайлността им при идентификацията на личността на дееца. Пострадалият Г. е описал подробно външните черти на подсъдимия като лицето на което е предоставил вещта си , за което е способствало и некраткото общуване с него, от около двадесет минути , преди да му даде вещта си. Описал го е по възраст , ръст, телосложение. Възприел е овала и чертите на лицето му – като изпъкнали скули, черна брада. Дал е описание и на облеклото му – черна плетена шапка на главата .
Освен чрез правилно приобщения в съдебната фаза протокол за разпознаване, използван е и друг валиден доказателствен способ – свидетелските показания на пострадалия, дадени в съдебната фаза, съчетани с посочването на подсъдимия от свидетеля Г, като лицето, на което е дал мотоциклета си „Хонда” да го управлява . Съдът не е основал изводите си само на установеното от пострадалия. Те са проверени с показанията на свидетелите Б. Тези двама свидетели, също кандидат-купувачи, са провели на датата на деянието разговори по мобилните си телефони както с П. , така и с Г. От приложените като писмени доказателствени средства разпечатки на телефонни разговори е прието за установено, че подсъдимият е провел разговори по мобилния си телефон с пострадалия Г. и със свидетелите Б. Разговорите са засечени от фотоклетка, разположена на територията на мястото на деянието – кв.”Дианабад” в София.
Съдът се мотивирал защо не кредитира показанията на свидетелите Й, установяващи , че на датата на деянието подсъдимият е бил с тях в курорта в с. Р., Т. община. Проверката им за достоверност с писмените доказателства – писмо №41/02.01.08г. на “Мобилтел”ЕАД София и приложени към него разпечатки от телефонни разговори на подсъдимия с пострадалия от 14.02.04 год., законосъобразно е довела съда до отхвърляне на посочените гласни доказателствени средства като заинтересовани. Това е така , защото съдът е установил, че подсъдимият П е разговарял по телефона си с пострадалия Г. , чрез обслужваща електронна клетка на мобилния оператор, находяща се на територията на деянието- кв.”Дианабад”- гр. С..
При тези данни , не са допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателства
Основанието на гражданския иск, предявен срещу подсъдимия за обезщетение за имуществените вреди от деянието, е доказано. Следователно основателно е осъден да отговаря и за причинените съставомерни вреди от деянието като негова гражданска последица.
Предвид горното и съгласно чл.354, ал.1 ,т.1 НПК Върховният касационен съд като прие липсата на основание за касационна отмяна на въззивната присъда
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда постановена на 24.03.2008 год. по внохд№1805/07 год. по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :