Р Е Ш Е Н И Е
№ 345
София, 18.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 1313/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
М. П. Х. от гр. С. е подала касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 3558/2003 год..
Ответникът по жалбата, ищец по делото, С. з. к., гр. С. не е взел становище по касационната жалба.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд, с решение от 23. 5. 2003 г. е осъдил М. Х. да заплати на С. з. к. – София сумата 5771.51 лв. на основаниие чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата от 28. 11. 2002 г. до цялостното й изплащане, да заплати сумата 1324.74 лв. на основание чл. 86 ЗЗД, както и 500 лв. разноски по делото. Решението е оставено в сила от Софийският градски съд с въззивно решение от 22. 11. 2007 г. по гр. д. № 3558/2003 год., което е премет на касационната жалба. Въззивният съд е потвърдил изводите на първата инстанция, за отговорността на жалбоподателката Х. по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, в качеството й на материално отговорно лице – домакин в С. з. к. , за констатирани липси на материални ценности при извършени инвентаризации и за размера на тази отговорност. Решаващият съд е взел предвид заключения на тричленни счетоводни експертизи, едната изслушана от първоинстанционния съд, а другата – от градския съд, които са установили, че инвентаризациите са извършени съобразно изискванията на счетоводната отчетност, при спазване на допустими компенсации на липсите и излишъците. В резултат на така извършените инвентаризации е установено задължението на Х. за липси в размера, посочен в исковата молба и уважен от съда. В хода на инстанционното производство Х. се е позовала на докладни записки и декларации от трети лица – служители на СЗОК, но въззивният съд правилно е констатирал, че те нямат характер на счетоводни документи и въз основа на тях не може да се извърши корекция на счетоводно установените липси. Съдът е взел предвид, че лицето, заемащо отчетническа длъжност, носи доказателствена тежест за установяване отсъствие на вина от негова страна, т. е. че липсите не са в резултат на негови действия или бездействия, а са причинени от други обективни обстоятелства и в случая жалбоподателката Х. не е провела такова доказване.
Решението на въззивния съд е съобразено със закона и доказателствата по делото и няма основание да бъде отменено.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 22. 11. 2007 г. по гр. д. № 3558/2003 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: