Р Е Ш Е Н И Е
№ 355
София, 22.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 759/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218 а и сл. ГПК / отм.
/ във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР ГПК / 2007 г./
С решение № 15 от 12.02.2007 г. по гр.д. № 1/206 г. на районен съд гр. К., оставено в сила с решение № 238 от 15.11.2007 г. по гр.д. № 217/ 2007 г. на Сливенски окръжен съд е признато за установено по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че земеделска земя- харман с площ 2, 5 дка в землището на с. М. подлежи на възстановяване в полза на всички наследници на М. Д. Г. , която е била собственик на имота към момента на кооперирането му.
Г. Д. , К. Д. и И. Д. , които са били ответници по делото, са подали касационна жалба срещу решението на въззивиня съд, като поддържат оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда, че имотът е принадлежал на общата наследодателка М. Т. че същият е бил подарен и придобит по давност от нейния внук Д. К. , който е и техен наследодател. Молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ищците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за земеделска земя, подлежаща на възстановяване, като ищците са поддържали, че земята следва да се възстанови в полза на всички наследници на общата наслодедателка и собственик на имота М, докато ответниците считат, че собственик е бил техният наследодател, който е един от внуците на М. Д. Спорът е породен от факта, че земята е възстановена на ответниците като собственост на техния пряк наследодател, а не на всички наследници на М. Д. Съдът правилно е квалифицирал претенцията като такава по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за определяне кой е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС / или одържавяването му/, тъй като съгласно чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ това е меродавният момент, към който правоимащите следва да са собственици, за да им бъдат възстановени имотите.
За да приеме, че имотът е принадлежал на М. Д. съдът се е позовал на данните от свидетелските показания, според които тя притежавала харман в края на селото от около два декара, не е влизала в ТКЗС и до смъртта си през 1962 г. обработвала имота, както и на факта, че по разписния лист към плана от 1927 г. имотът също бил записан на нейно име. Отхвърлено е възражението на ответниците, че техният наследодател, който е внук на М. Д. е бил собственик на имота, тъй като не е доказано твърдението им, че М. Д. е подарила имота на своя внук, нито пък че самият той е придобил имота по давност, и то към релевантния по спора момент на образуване на ТКЗС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение.
Неоснователен е доводът, че спорът неправилно е квалифициран по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като имотът не бил земеделски и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Този довод се свързва с данните, че М. Д. не е била член- кооператор и не е внасяла имота в ТКЗС, но тези обстоятелства са ирелевантни за делото, тъй като дори и да не е внесен в стопанството, поради това че е извън регулация имотът има земеделски характер и собственикът е изгубил правото си върху него в реални граници, като се счита, че имотът е включен във фонда на ТКЗС и върху него стопанството е придобило право на кооперативно земеползване. Не се потвърждава от данните по делото и твърдението, че имотът е имал селищен характер и затова не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Този довод се опровергава на първо място от самите ответници, тъй като те са предявили иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, твърдейки че имотът има земеделски характер и са пропуснали да заявят в срок молбата за възстановяване, а след уважаване на иска са се снабдили и с решение на поземлената комисия за възстановяване на имота. От заключението на вещото лице е установено, че действително към периода на образуване на ТКЗС имотът е имал селищен характер, а е изключен от регулация с плана от 1980 г. С оглед на тези данни въззивният съд правилно е разглеждал правата на страните към 1980 г. и по- конкретно възможността внукът на М. Д. да е придобил имота по давност към този момент, тъй като само докато е бил в регулация имотът е могъл да бъде обект на давностно владение и придобит по давност. Това възражение обаче правилно не е било уважено, тъй като ответниците не са доказали, че след смъртта на М. Д. имотът е загубил наследствения характер и е владян само от един от наследниците с намерение да го свои като отблъсне владението на другите наследници. Преобладаващите по делото доказателства са за съвместно ползване и обработване на имота, а записването на имота в разписния лист към плана от 1980 г. на името на Д. К. не е самостоятелно доказателство за собственост. Преценен във връзка с останалите доказателства по делото този факт също не обосновава извод за това, че само един от наследниците е бил собственик към момента на одържавяването през 1980 г. Формален акт за извършено дарение в полза на внука й от страна на М. Д. починала през 1962 г. също не е представен.
Владението, продължило след 1980 г. не е годно придобивно основание, тъй като след изключване от регулация и по силата на чл.12 ЗСГ имотът става държавна собственост, която съгласно чл.86 ЗС не е могла да се придобива по давност- т.8 от ППВС № 8/ 1979 г..
Неоснователен е и доводът за липсата на обезщетение при изключване на имота от регулация, тъй изплащането на обезщетение не е условие за одържавяване на имота, а той е станал държавна собственост по силата на чл.12 ЗСГ, считано от влизането му в сила.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 238 от 15.11.2007 г., постановено по гр.д. № 217/ 2007 г. по описа на Сливенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: