Р Е Ш Е Н И Е
№36
гр. София, 17.02..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 26/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на И. Г. Д. от гр. С. срещу решение № 123 от 09.07.2007г. по гр.д. № 2315/06г. на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано основание на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 19.06.2006г, постановено по гр.д. № 973/02г. на Софийския градски съд, І г.о., 7 с-в, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Г. Д. против С. о. искове по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 36 000 лв., представляваща пропуснати ползи от непредаване владението на недвижим имот – клуб (към трафопост), находящ се в гр. С., ж.к.”М” до бл.222 и бл.229 и по чл.108 ЗС за предаване владението върху имота.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че след проведен търг на 08.09.2000г. между ищеца в първоинстанционното производство И. Д. като купувач и ответника С. о. като продавач е бил сключен договор за покупко-продажба на процесния имот. Съгласно договора цената на имота е следвало да бъде заплатена от купувача в момента на неговото сключване. Собствеността върху имота е следвало да премине върху купувача в момента на заплащане на цената, което задължение е изпълнено на 08.09.2000г. Според договора ответникът е поел задължение в 45-дневен срок от прехвърляне на собствеността да въведе ищеца във владение на имота, което не е сторено. След покупката на имота, на 01.10.2000г., ищецът го отдал под наем на лицето М. Д. за срок от три години, считано от 01.11.2000г., при месечен наем в размер на 2000 лв. като наемателят е прекратил договора поради непредаването на имота. Във връзка с възражението на ответника за наличие на невиновна невъзможност за изпълнение на задължението за въвеждане на ищеца във владение е установено, че в имота са извършени подобрения от неговия бивш наемател ЕТ „ДОРС – С. Д. ; в размер на 30757 лв., която сума не е включена в продажната цена и е следвало да бъде заплатена от купувача, което не е сторено и до сега. Със заповед № Р* от 03.04.01г. ответникът е наредил изземването на имота от третото лице помагач С. Д. , което го държи и понастоящем, но изпълнението на тази заповед е било спряно с определение от 17.04.01 г. по а.х.д. № 823/01 г. на СГС с мотиви, че предварителното изпълнение на заповедта ще затрудни и преклудира изцяло осъществяването на претендираните от това лице права, произтичащи от подобренията. При тези фактически данни въззивният съд е приел предявените искове за неоснователни, тъй като неизпълненито на зъдължението за предаване владението върху имота не се дължи на причини, за които ответникът отговаря.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Независимо от обстоятелството, че ответникът не е изпълнил поетото с договора за покупко-продажба задължение да въведе ищеца във владение на имота в посочения срок, въззивният съд правилно е приел, че неизпълнението на това задължение се дължи на причини, за които същият не следва до носи отговорност. В случая ответникът не е могъл да изпълни това свое задължение поради факта, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да заплати на третото лице-помагач направените от същото подобрения в имота и по тази причина издадената от него заповед за изземване на имота от бившия му наемател е била спряна с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо решаващият съд правилно е приел, че на основание чл.81, ал.1 ЗЗД ответникът не следва да отговаря за неизпълнението на поетото договорно задължение за въвеждане на касатора във владение на имота. Правилно е прието, че не са налице и предпоставките за ревандикиране на имота, тъй като към момента същият се държи от третото лице – помагач на основание съдебен акт, с който изземването на имота е спряно във връзка с претенциите на това лице като негов подобрител. Доводът на касатора, че в настоящото производство съдът е следвало да изследва само отношенията между купувача и продавача по договора от 08.09.2000г. е неоснователен, тъй като при наличие на възражение за невиновна невъзможност за изпълнение на задължението за предаване владението върху имота решаващият съд е бил длъжен да даде отговор и на въпроса за причините, поради които задължението не е изпълнено.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила решение № 123 от 09.07.2007г. по гр.д. № 2315/06г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: