Р Е Ш Е Н И Е
№364
София, 21 октомври 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев
Фиданка Пенева
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Б. Йотов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 345/2008 г.
Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Ю от Варненски АК, като упълномощен представител на подсъдимия В. С. Т., срещу решението на Варненския апелативен съд № 63/25.04.2008 година по в н о х д № 69/2008 година, по описа на същия съд, с което е изменена присъдата на Шуменския окръжен съд № 1/11.01.2008 година, постановена по н о х д № 113/2004 година, по описа на ШОС.
В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. т. 1 – 3 НПК. По това за допуснато нарушение на закона, преди всичко се оспорва авторството, с доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд; по основанието за допуснато съществено процесуално нарушение се възразява срещу това, че първостепенният съд не е дал възможност на подсъдимия да ползува процедурата по новия НПК – глава двадесет и осма „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Възразява се и по приложението на чл. 272 във вр. с чл. 25, т. 9 НПК и чл. 278 НПК /отм/. В жалбата се изразяват съмнения за нарушаване тайната на съвещанието преди постановяване на присъдата пред първата инстанция /т. 4 от жалбата/.
По тези две основания е направено искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно – за изменението му, чрез частично оправдаване, за престъплението по чл. 142 ал. 2, т. 2 НК, намаляване на размера на наказанията и прилагане института на условното осъждане.
Пред касационната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява.
Новоупълномощеният му защитник – адв. П, от САК пледира за пълно оправдаване на подсъдимия и алтернативно за уважаване на исканията изложени в касационната жалба, по съображенията изложени в нея.
Гражданските ищци и частни обвинители – Д. С. и С. С. , редовно призовани не се явяват и не изпращат представител.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е неоснователна.
С цитираната присъда подсъдимият Т е признат за виновен, в това, че на 25.09.2002 година, край град В., в съучастие като съизвършител с М. П. отнел чужди движими вещи на с-ст 287 лева от владението на С. С. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – причинена средна телесна повреда на пострадалия и за престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 198 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК му е наложено наказание шест години лишаване от свобода;
– признат е за виновен и в това, че по същото време, място и форма на съучастие със същото лице, повредил противозаконно чужда движима вещ – л. а. „Форд Фиеста”, собственост на Д. С. , като с деянието си причинил значителни вреди на обща стойност 1035,82 лева и за престъпление по чл. 216 ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода;
– признат е за виновен и в това, че по същото време и място и при същата форма на съучастие е отвлякъл лицето Д. Д. и противозаконно я лишил от свобода и за престъпление по чл. 142 ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 НК му е определено едно общо, най-тежко наказание – шест години лишаване от свобода при „строг” режим изтърпяване.
За същите престъпления, като съизвършител е признат за виновен и М. П. , като наказанията му са определени при изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по чл. 55 ал. 1, т. 1 и ал. 2, б. „б” НК, съответно – три години лишаване от свобода за престъплението по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2 НК; глоба в размер на 600 лева за престъплението по чл. 216 ал. 3 НК; две години лишаване от свобода за престъплението по чл. 142 ал. 2, т. 2 НК.
На основание чл. 23 НК му е определено едно общо и най-тежко наказание – три години лишаване от свобода, условно с пет годишен изпитателен срок.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно сумата от 1035,82 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди на гр. и.. С. , както и 327 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди на пострадалия Ст. С. и 7 000 лева на същия за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.09.2005 година.
Двамата са осъдени да заплатят и разноските по делото.
Първостепенният съд се е произнесъл и по веществените доказателства.
По жалби само на подсъдимия Т гражданския ищец и частен обвинител – С. , въззивният съд изменил присъдата в наказателно-осъдителната част, като преквалифицирал деянието по чл. 216 ал. 3 НК в такова по чл. 216 ал. 5 пр. 1 НК и оправдал двамата подсъдими по обвинението по чл. 216 ал. 3 НК. В останалата част описаната по-горе присъда била потвърдена.
При проверката по делото Върховният касационен съд, в настоящия състав не констатира въведените в касационната жалба нарушения на закона и на процесуалните правила.
Твърденията в жалбата на подсъдимия по тези основания са неоснователни.становените от въззивния съд фактически положения са аналогични на констатациите на първата инстанция и са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото, така както изисква чл. 14 ал. 1 НПК. Съобразно правилата на чл. 339 ал. 2 НПК в проверяваното решение е даден отговор на всички възражения и доводи във въззивната жалба на адвокат П допълнението към нея изготвено от адв. Г, както и в устната пледоария на последния, включително по основанието за необоснованост на присъдата на първата инстанция, относно правната квалификация. Както вече се посочи, възраженията на подсъдимия и защитата му пред касационната инстанция, по обсъжданото касационно основание за допуснато нарушение на закона, всъщност, по съществото си повтарят тези направени пред втората. Касационната инстанция намира, че тя може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели правилно е прието, че с деянието си подсъдимият е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 198 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК, както и това по чл. 142 ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК и по чл. 216 ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК. Пред инстанциите по фактите, подсъдимият и касатор В. Т. , не е дал обяснения. Съставът на Варненския апелативен съд е спазил правилата на наказателния процес и е основал своето убеждение за виновността на подсъдимия върху съвкупната оценка на свидетелските показания на свидетелите очевидци на инцидента – Д. и С. , които кореспондират на тези дадени от пострадалия С. , с експертните заключения и веществените доказателства, както и с обясненията на необжалвалия подсъдим П. Всички обсъдени доказателства са били подложени на задълбочена и внимателна проверка, с оглед установяване на достоверността им.
Така, въз основа на правилна оценка на доказателствата при спазване на правнорегламентирания ред, съдилищата са достигнали до законосъобразен извод, че именно подсъдимият Т е автор и на трите престъпления, в които е обвинен. Особено внимание в съдебната фаза е обърнато на психическия статус на касатора, с оглед данните за тежката мозъчна травма, която си е причинил при ПТП непосредствено след извършване на деянията предмет на разследване и на противоречията в доказателствения материал – съдебно-медицински /психиатрични/ експертизи с противоположно заключение относно вменяемостта му. В тази връзка и по повод възражението на защитата за нарушение на чл. 274 /неправилно в касационната жалба позоваването е на чл. 272 НПК, който уреждаше въпроса с отводите в съдебно заседание по отменения НПК/ настоящият състав, намира че първостепенният съд въз основа на безпротиворечиви доказателства е достигнал до извода, че съдебно-психиатричната експертиза на л. 223, със заключение, че в периода от образуване на наказателното производство до момента на освидетелстването-м.март 2005 година, подсъдимия Т се намира в период на продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, не е назначена правилно, в съответствие с изискванията на наредба № 23 и уважил искането на прокурора за отвод на експертите – д-р Х, д-р А, д-р С, д-р И клиничния психолог Г. Й. /всички от Медицинския институт към МВР/. Новоназначените експерти от СБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум” ЕАД гр. С., въз основа на данните по делото, медицинската документация, епикризи и други становища на експерти, решение на ТЕЛК, както и допълнителни данни за личността на подсъдимия по време на съдебния процес от местоработата му и данните от клиничното изследване при втората хоспитализация на подсъдимия от 10.04 до 25.04. 2007 година са изяснили, че психичното състояние на Т. е „лек към умерено тежък психоорганичен синдром, с количествено понижение на паметовите и интелектуални функции и промяна на личността. Т. е с налични базисни годности да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си”. Тези експерти изрично, чрез научни и практически методи и способи са заключили, въз основа на установената при Т. патология, че при него има стабилизиране на състоянието при изразени манипулативни защитни тенденции. Въз основа на изложеното се налага изводът, че проверяваните съдилища внимателно и пълно са изследвали въпросите както с предпоставките за пораждането на наказателната отговорност от страна на касатора, така и на принципа за необходимост от психическата му нормалност по време на процеса в неговата предварителна и съдебна фаза.
При проверката по делото не се установи основателност и на другите възражения на защитата по основанието за допуснати съществени процесуални нарушения. От изложените съображения в т. 4 от касационната жалба, не става ясно, защо със смяната на участващия прокурор при прочитането на присъдата намира, че е нарушена тайната на съвещанието. Самият автор на жалбата твърди, че смяната на представителя на обвинението и вярното отразяване на този факт в съдебния протокол и присъдата, поначало са допустими и не водят до ограничаване правата на подсъдимия. Според настоящия състав още по-малко от тези обстоятелства може да се изведе извод за наличие на абсолютно процесуално нарушение, каквото е твърдението за нарушаване тайната на съвещанието.
Неоснователно е и възражението срещу това, че първостепенният съд неправилно не е приел отвода на прокурора, направен от защитата. При проверката не се установи прокурор П. да е използвала извънпроцесуални средства, за да докаже своята обвинителна теза. По повод основателността на нейното искане за отвод на експертите, съображения в подкрепа на тези в протоколното определение за заличаване от списъка на участниците в процеса вещи лице, вече бяха посочени по-горе.
Върховният касационен съд, обсъди внимателно и алтернативното искане на защитата за намаляване размера на наказанията, респективно и на общоопределеното на подсъдимия Т прилагане института на условното осъждане, преди всичко с оглед данните за неговото здравословно състояние. При това, настоящият състав споделя изложените във въззивното решение съображения за неоснователност на искането за намаляване на наказанието и за отлагане изпълнението му, на основание чл. 66 НК. Съдебното минало на подсъдимия аргументира извод за лице с висока степен на обществена опасност. Извършването на деянията се характеризира с изключителна дързост и безпричинно, цинично отношение към пострадалите, обстоятелства които са извън състава на деянията. За да се приложи института на условното осъждане, извън законовата предпоставка свързана с размера на наказанието лишаване от свобода, до три години, съдилищата задължително преценяват и личността на осъдения, в аспекта дали при отлагане на изтърпяването на наказанието, ще се изпълнят целите му. В конкретния случай е справедливо, въпреки влошеното здраве, подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. То е и законосъобразно, тъй като е съответно на изискванията за индивидуализацията на наказанията по чл. 54 НК.
Ето защо, настоящата инстанция не намира основания за отмяна или изменение на проверяваното решение.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 63/25.04.2008 година постановено по в н о х д № 69/2008 година от Варненския апелативен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: