Р Е Ш Е Н И Е
№434
гр.София, 31 октомври 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков
ЧЛЕНОВЕ: Елияна Карагьозова
Вероника Имова
При участието на прокурора Красимира Колова
и секретаря Лилия Гаврилова, разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 435/2008 год.
Делото е образувано на основание чл.420, ал.1,вр. с чл.422,ал.1,т.5 НПК по искане за възобновяване, направено от Главния прокурор на РБ, на нохд№93/07 год. на Районен съд гр. М. и за отмяна на постановеното по него определение №30/04.04.08 год., с което съдът е одобрил споразумение съгласно чл.382, ал.7 НПК между Р прокуратура – гр. М. и защитата на подсъдимите по нохд№93/97 год. на РС гр. М., П. И. П. и С. С. Х..
Съгласно одобреното от съда споразумение, П. И. П. и С. С. Х. са признати за виновни както следва : подс. П. по чл.197,т.3 вр. с чл.195, ал.1,т.2,т.3,т.4 и т.7НК ,вр. с чл.194, ал.1 НК, вр. с чл.28, ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК; подс. Х. по чл.195, ал.1,т.2,т.3,т.4 и т.7 НК , вр. с чл.194, ал.1 НК,вр. чл.20, ал.2 НК и във вр. с чл.55, ал.1,т.2,б.”б” НК , са осъдени, всеки от тях, на наказание пробация, с налагане на съответни пробационни мерки по чл.42а НК. Със същото определение съдът е прекратил производството по делото и то е влязло в сила от датата на съдебното заседание, като неподлежащо на обжалване.
В искането като основание за възобновяване на делото се изтъква допуснато нарушение на закона при квалификацията на деянията и при определяне на наказанията на осъдените П. и Х.
В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено.
Осъдените П. П. и С. Х. се явяват лично и със защитата си , упълномощеният от двамата, а. П от Пловдивския АК.
Защитата на осъдените подкрепя основанието за възобновяване на производството по делото и иска връщането му за ново разглеждане от първостепенния съд.
В последната си дума осъдените застават на позицията на защитата си.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД въз основа на данните по делото и в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и вр. с ч.426 НПК, прие следното :
Искането е допустимо, тъй като отговаря на изискванията на закона по чл.419- чл.421 НПК.
Разгледано по същество, то е ОСНОВАТЕЛНО.
Срещу П. И. П. и С. С. Х. е било образувано нохд№93/07 год. по описа на Районен съд гр. М., на основание внесен срещу тях обвинителен акт от РП гр. М., за извършено на 02.12.06г., в землището на с. Ч., общ. Рудозем, престъпление по чл.195, ал.1,т.2,т.3,т.4 и т.7 НК ,вр. с чл.194, ал.1 НК и за двамата подсъдими, а за подс. П. П. , във вр. с чл.28, ал.1 НК, с предмет на кражбата – алуминиево-стоманен проводник АС-35 431 метра, два броя чугунени радиатори, тип 500 -50 ребра и бодлива тел 104 метра , на обща стойност 415,85 лева.
В хода на съдебното производство пред първостепенния съд и преди приключване на съдебното следствие, в съдебно заседание на 04.04.08 год. по нохд№93/07 год. на Районен съд гр. М., защитата на подсъдимите и представителят на РП гр. М. са предложили споразумение по чл.384 вр. с чл.381 НПК, в съдържанието на което са изразили съгласие за деянието ,участието на подсъдимите в него, вината им, престъпния му характер и правната квалификация, както и за вида и размера на вредите. Защитата е представила и съдът е приел, като писмено доказателство, платежно нареждане№92000Д-АГ-9740 от 01.04.08 год. на Централна кооперативна банка, клон гр. А. за превод на сумата 420 лева/ спр. на л.86 от делото/, по сметката на пострадалото предприятие-Граничен полицейски участък гр. Р., с което подсъдимите са възстановили имуществени вреди от деянието.
Макар и съдът да е изпълнил формално-технически процедурата по произнасяне по споразумението, съгласно чл.384 НПК ,вр. с чл.382 ал.4 НПК в съдебния протокол, където е отразено съгласието на подсъдимите с обвинението, признаването на вината и съгласието им със съдържанието на споразумението, съдът не е изпълнил основното си задължение по чл.382, ал.7 НПК. А то е одобряване на споразумението по въпросите от съдържанието му по чл.381,ал.5 НПК, само ако те са решени в непротиворечие със закона и морала. Нещо повече , ако съдът констатира такива нарушения, той е оправомощен и да предлага на страните промени в него , така че то да е в съответствие със закона.
От проверката се установи, че определението на съда, с което е одобрил споразумението и което има сила на присъда, съдържа неправилна правна квалификация на деянието на подсъдимите П. И. П. и С. С. Х. и неправилна индивидуализация на наказанията им , при приложението на чл.55 НК .
Следователно налице са касационните основания , които са и повод за възобновяване на делото.
Първо, неправилно деянието на подсъдимия С. С. Х. е квалифицирано като извършено при повторност по чл.195, ал.1,т.7 НК, вместо само по чл.195, ал.1,т.2,т.3 и т.4 НК, тъй като той не е осъждан, за разлика от подс. П. И. П.. Подсъдимият П. И. П. е осъден с влязло в сила , одобрено от съда споразумение ,с определение от 10.03.05 год. по нохд№8/05 год. на РС гр. А. за престъпление по чл.195, ал.1 НК, на шест месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение, по чл.66, ал.1 НК , за срок от три години , считано от влизане определението в сила, на 10.03.05 год..
Видно от данните по делото, Х. има чисто съдебно минало и нито една материална предпоставка за квалифициране деянието му при повторност. За деянието кражба, за което той е бил обвинен, има предвиден квалифициран състав по чл.195, ал.1,т.7 НК, който се прилага само в случите, когато деецът преди извършването му, е осъден за същото престъпление и то, в немаловажни случаи, валидни както за предходното , така и за конкретното деяние. Следователно, като е признат за виновен за извършването на деянието и във връзка с чл.197, ал.1,т.7 НК, при повторност, правното положение на осъдения Х. е незаконосъобразно отежнено от съда.
На второ място, съдът неправилно е одобрил споразумението , в което е предложена незаконосъобразна правна квалификация за отговорността и на двамата подсъдими, по привилегирования състав по чл.197,т.3 НК, който препраща само към чл.195, ал.1,т.2-6НК и следователно, може да се приложи към отговорността на подс. Х. , която следва да е по чл.197, т.3,вр. с чл.195,ал.1,т.2,3 и 4 НК, но не и към отговорността на подс. Петров. Последният , по императива на закона, не следва да се ползва от привилегирования състав на чл.197, т.3 НК, а да отговаря по чл.195, ал.1, т.2,3,4 и 7 НК.
Вярно е, че със споразумението по силата на закона, страните преследват една цел не само краткост на процеса, но и индивидуализация на наказанието на подсъдимите по чл.55 НК, дори и без да са налице за тях изключителни или многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства.
Съдът обаче, неправилно е одобрил една и съща хипотеза на чл.55 НК, прилагайки чл.55, ал.1,т.2,б.”б” НК и за двамата подсъдими , които е следвало да отговарят по различни правни квалификации, независимо от съучастието им в деянието като съизвършители, предвид разликите в съдебното им минало. За Х. , правилната индивидуализация на наказанието е по чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК, защото отговорността му е по чл.197,т.3,вр. с чл.195,ал.1,т.2,т.3 и т.4 НК, вр. с чл.20 ,ал.2 НК и предвиденото в санкцията на състава наказание няма специален минимум. За осъдения П. , при законосъобразната квалификация на деянието, която следва да е по чл.195, ал.1,т.2,3,4 и 7 НК, вр. с чл.28 НК, вр. чл.194,ал.1НК и вр. с чл.20,ал.2 НК, санкцията на състава предвижда специален минимум от една година лишаване от свобода, поради което индивидуализацията на наказанието е по чл.55,ал.1,т.1 НК и налага определянето му под този минимум.
При тези изводи, ВКС в настоящия състав, намира искането за възобновяване за основателно и съгласно чл.425,ал.1,т.1 НПК,
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по нохд№93/07 год. на Районен съд гр. М..
ОТМЕНЯВА определение №30/04.04.08 год. по нохд№93/07 год. на Районен съд гр. М., с което съдът е одобрил споразумение съгласно чл.382, ал.7, вр. с чл.384 и чл.381 НПК, между Р прокуратура – гр. М. и защитата на подсъдимите П. И. П. и С. С. Х. и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СЪЩИЯ СЪД, в друг състав, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :