РЕШЕНИЕ
№ 365
София, 11. май 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Албена Бонева
при участието на секретаря Ст. Тодорова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1212 по описа на Второ гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Благоевградския окръжен съд от 24.01.2008 г. по гр.д. № 500/2007, с което е отменено решението на Санданския районен съд от 12.04.2007 г.по гр.д. № 266/2006, като е уважен предявеният негаторен иск.
Недоволни от решението са касаторите В. Г. Н. и А. Г. Н., които го обжалват в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като считат, че неправилно въззивният съд е приел, че те пречат на ищеца да ползва имота си, въпреки, че улица-тупик не е реализиран на място. Разрешеният им строеж в техния имот се отнася до запазването на проход, а не на улица.
Ответникът по жалбата А. Л. Х. я оспорва, като счита, че отчуждаването за улицата е приключило и праводателят на ответниците е упълномощил лице, което да получи дължимото обезщетение, което се установява и от площта на имота на ответниците в нотариалния акт и последващите регулационни планове за квартала.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са собственици на идеални части от съседни имоти, като през източната част от имота на ответниците е било предвидено през 1956 г. прокарването на улица към имота на ищеца. Отчуждаемата за улицата част е оценена през 1960 г. Праводателят на ответниците е овластил пълномощник да получи обезщетението, но няма данни то да е получено. През 1981 г. целият квартал е отреден за жилищно строителство, като са заличени имотните граници, а през 1994 г. това отреждане опада, като е предвидена улица-тупик за обслужване на имота на ищеца. С последното изменение на ЗРП от 1998 г. дворищната и уличната регулация са запазени, като е одобрена пристройка и надстройка на съществуваща в мястото на ответниците сграда при сключено застрояване със сградата в съседен имот през улицата-тупик, като е запазен проход с размери 3,20 х 3,40. С нотариално заверена декларация ответницата е поела задължението при извършването на строежа стриктно да спази размерите на запазения по плана проход, поради което заповедта не е обжалвана от ищеца и неговите съсобственици, и е влязла в сила. Въпреки това при реализирането на строежа през 2005 – 2006 г. ответниците поставят желязна портална врата на прохода, зад която струпват тухли, и ограда към имота на ищеца и така пречат на преминаването. От правна страна съдът е приел, че уличната регулация от 1956 г. не е приложена, тъй като не е получено дължимото обезщетение. Не е реализирана и улицата-тупик, която е единствения възможен достъп до имота на ищеца. Порталната врата и оградата обаче са незаконни, те са изградени в нарушение на предвижданията по плана и поетото задължение към ищеца, поради което следва да бъдат премахнати.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че по същество правилно въззивният съд е приел, че с поставянето на порталната врата, струпването на тухли зад нея и поставянето на ограда ответниците пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, поради което следва да бъдат осъдени да ги премахнат.
С оглед предмета на делото е без правно значение дали преградите съответстват на нормите и правилата за териториално устройство. По делото не е установено дали отчуждаването за улица през 1956 г. е приключило с обезщетяване на праводателя на ответниците, или нуждата от това е отпаднала с отреждането през 1981 г. на целия квартал за обществено жилищно строителство и заличаването на парцелните граници. Не е установено също при отпадането на това отреждане през 1994 г., дали и как са възстановени парцелните граници и има ли нужда от нова процедура за отчуждаване за улица-тупик. По делото не се спори между страните, че имотите на ищеца и на ответниците са отделни и съществуват самостоятелно. При тези обстоятелства е правно невъзможно границите на парцела на ответниците да бъдат установени по начин, че да е изключен достъпа на парцела на ищеца до улица. А ако двата имота не са разделени в самостоятелни парцели (поради липсата на достъп до улица за вътрешния имот) и самостоятелно съществуват само сградите, поставените от ответниците прегради пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху неговата сграда, поради което те подлежат на премахване и в този случай.
Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Благоевградския окръжен съд от 24.01.2008 г. по гр.д. № 500/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.