Р Е Ш Е Н И Е
N 367
София, 01 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков ЧЛЕНОВЕ: Саша Раданова
Красимир Харалампиев..
при секретар…………..……………..Л.Гаврилова………………………………… и в присъствието на прокурора……….………………Б.Йотов………………………………изслуша докладваното от председателя/ съдията/ Р.Ненков…….…………..……………………………………………………… наказателно дело № 376/2008 година.
На основание чл. 420, ал. 2 и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъдената В. И. К., чрез защитника си адвокат С, е направила искане за възобновяване на влязлата в сила присъда № 352/05.12.2006 г. по н.о.х.д. № 1598/2006 г. на Пловдивския районен съд, 17 наказателен състав, потвърдена с въззивно решение № 219/29.05.2008 г. по в.н.о.х.д. № 397/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Развити са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – ограничаване на правото на адвокатска помощ при първоинстанционното разглеждане на делото и липса на надлежен отговор на поставения въпрос за противоречия в показанията на двама свидетели на обвинението в мотивите на въззивния съдебен акт. Направени са също така общи оплаквания за неправилно прилагане на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди тезите на страните и материалите по делото, установи следното:
С подлежащите на проверка съдебни актове подсъдимата В. И. К. е призната за виновна в това, че през периода от 05.08.2005 г. до 18.08.2005 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай – след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у И. Й. П. , В. Д. П. и С. Д. Е. , като с това им причинила имотна вреда в размер на 540 лева (360 лв. за П. , 130 лв. за П. и 50 лв. за Е. ), поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на три години лишаване от свобода при първоначален “общ” режим на изтърпяване.
На основание чл. 68, ал. 1 НК със същите съдебни актове е приведено в изпълнение наказанието три години лишаване от свобода по влязлата в сила условна присъда по н.о.х.д. № 2152/2001 г. на Варненския районен съд, 5 състав, като е определен също “общ” първоначален режим на изтърпяване.
По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон:
Поначало поставеният въпрос за процесуалната законосъобразност на първоинстанционното съдебно производство е решен с постановяването на решение № 50/19.02.2008 г. по н.д. № 593/2007 г. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение. По реда на възобновяването съдът е установил ограничение на правото на защита само при постановяване на въззивното решение, поради което го е отменил, като е върнал делото за ново разглеждане в стадия на второинстанционното съдебно производство. От друга страна, дори и разгледана по същество, тезата, че първостепенният съд е ограничил правото на подсъдимата В. К. да ползва услугите на избран от нея защитник, е неоснователна. Както на досъдебното производство, така и пред първата инстанция на обвиненото лице е бил осигурен служебен защитник. Съдът не е бил длъжен да се съобразява с голословното заявление на подсъдимата, че желае сама да упълномощи избран от нея адвокат, след като реално не е предприела никакви действия в тази насока, въпреки обективната възможност за това, още повече, че съдебното следствие не е приключило в първото заседание на 03.11.2006 г., а разглеждането му е продължило и на 05.12.2006 г.
Неоснователно е и твърдението по искането за ограничаване на правото на защита при новото въззивно разглеждане на делото. В този стадий на наказателното производство подсъдимата вече е ползвала услугите на упълномощен адвокат. Нито тя, нито избраният от нея защитник, обаче, са поискали провеждането на допълнително съдебно следствие за разпит на пострадалите свидетелки – П. и П. (вж. съдебния протокол от 29.04.2008 г.). Това не се е и налагало, защото в действителност показанията им пред първата инстанция не са били взаимно изключващи се, а точно обратното – по най-съществените въпроси са били напълно съответни едно на друго. С мотивите на постановеното ново въззивно решение е даден убедителен отговор на направения в тази насока довод, с което са били удовлетворени изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК.
При установените от въззивния съд фактически положения материалният наказателен закон е приложен правилно с квалифицирането на деянието по чл. 210, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. В няколко последователни случая подсъдимата К. е мотивирала пострадалите лица да й предоставят парични суми, като само привидно е поемала насрещни задължения, без сериозно намерение да ги изпълнява. При това е действала в изпитателния срок на влязла в сила условна присъда за измама по чл. 209, ал. 1 НК.
По довода за явна несправедливост на наказанието:
Отчасти това оплакване е основателно. Осъдената В. К. трябва за първи път да търпи ефективно наказание лишаване от свобода. При това при условията на чл. 68, ал. 1 НК отделно трябва да бъде изпълнено и наказанието три години лишаване от свобода, наложено по предходна присъда. Продължителният престой в затвора не би бил хуманен от гледна точка най-вече на здравословното състояние на К. – призната й е първа група инвалидност с чужда помощ поради пълна слепота, страда и от други заболявания, включително диабет, които се нуждаят от сериозно лечение. Според настоящата инстанция минималното наказание по чл. 210, ал. 1, т. 4 НПК също би било достатъчно за постигане на целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.
По гореизложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в сила присъда № 352/05.12.2006 г. по н.о.х.д. № 1598/2006 г. на Пловдивския районен съд, 17 наказателен състав, потвърдена с въззивно решение № 219/29.05.2008 г. по в.н.о.х.д. № 397/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, като намалява размера на наказанието, наложено на В. И. К. за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК от три години лишаване от свобода на една година лишаване от свобода.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. К. за възобновяване на горепосочената присъда в останалата й част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.