Р Е Ш Е Н И Е
№ 367
гр. София, 04.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 1022 по описа за 2008 год., взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. ”а” от ГПК /отм./.
С решението от 4.01.2008 год. по гр. д. № 898/2007 год. Русенският окръжен съд, действуващ като въззивна инстанция, е обезсилил изцяло решението от 2.07.2007 год. по гр. д. № 1470/2007 год. на първоинстанционния Русенски районен съд и прекратил производството по предявения от ищците иск за обявяване нищожността на сключения с нот. акт № 63/99 год. договор за прехвърляне право на собственост върху 1/3 ид. ч. от описаното дворно място и построената в него сграда от М. П. Л. на ответницата М. Й. И. срещу задължението на последната да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката.
Ищците са подали касационна жалба против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, като поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда. Молят за неговата отмяна и връщане на делото за решаване по същество на спора. Претендират и направените по делото разноски.
Ответницата е оспорила жалбата като процесуално недопустима, респ. неоснователна, по съображения в писменото й възражение.
Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият си състав, намира касационната жалба за процесуално допустима с оглед разпореждането на въззивния съд за изпращане на ново съобщение за внасяне на държавната такса, което указание е изпълнено в срок. Оплакването на ответницата в тази насока е неоснователно.
Разгледана по същество, въз основа доводите на касаторите и данните по делото, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Спорът касае недвижим имот, представляващ дворно място с построена в него жилищна сграда, като ищците се легитимират като собственици всеки от тях на по 1/3 ид. ч., на основание извършени в тяхна полза разпоредителни сделки с нот. актове № № 163/94 год. и 179/95 год. Имотът произхожда от бащата на техните праводатели – дядо на ищците -, починал през 1995 год., след чиято смърт наследниците му извършват редица разпоредителни сделки с наследствената част от имота, възлизаща на 1/3 ид. ч., тъй като приживе, през 1979 год. е дарил по 1/3 ид. ч. на синовете си. Спорът е за тази 1/3 ид. ч., която е предмет на договора, сключен от преживялата съпруга на Й. Л. и ответницата, негова низходяща, като ищците поддържат, че същият е нищожен поради липсата на основание за сключването му. Преди него майка и дъщеря са сключили друг договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, с предмет друг имот, поради което и основанието издръжка и гледане е изчерпано и не би могло да е такова за настоящия договор, чиято нищожност се иска да бъде обявена с предявения иск.
Въззивният съд е приел, че данните за образувано делбено производство между страните, по предявен от настоящата ответница иск за делба, не могат да обосноват наличието на правен интерес у тях за предявяване на иск за нищожност на договора. Евентуалното му уважаване не би довело до промяна на техните права в процесния имот, предвид основанията на притежаваните от тях права в него. Поради липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка искът е недопустим, поради което обезсилил първоинстанционното решение, с което съдът се е поризнесъл по съществото му и прекратил производството по делото.
Изводът е правилен и обоснован от събрания доказателствен материал, а оплакванията на касаторите са неоснователни. Притежаваните от тях идеални части в спорния имот произтичат от сключените договори за продажба и дарение от 1994 год. и 1995 год., поради което и са съсобственици в имота. Дали другият съсобственик е ответницата и/или техните праводатели, наследници на Й. Л. , е без значение за притежаваните от тях права, поради което и правилно въззивният съд е приел, че за тях не е налице правен интерес от предявяване на нищожност на договора, въз основа на който ответницата се легитимира като собственик на останалата 1/3 ид. ч. Изложените съображения в исковата молба касаят притежаваните от наследниците на Й. Л. права от наследството му, а ищците нямат това качество. Поддържаните в жалбата доводи за евентуални права, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗС – чл. 30 – чл. 33 също не могат да обосноват наличието на правен интерес от предявения иск, тъй като, както правилно е приел и въззивният съд, правата на ищците не зависят от договора, чиято нищожност претендират в настоящето производство. В евентуален спор относно правата в наследството, в какъвто смисъл са съображенията им, касаторите не са страна и не могат да защитават чужди права. Вярно е, че на нищожността може да се позове всеки, тъй като нищожната сделка не поражда права, но за това е необходимо да е налице правен интерес от предявяване на иска, а такъв в случая липсва, както правилно е приел въззивният съд.
В заключение, въззивното решение е правилно и обосновано и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, настоящият състав на ІІ ГО на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 736 от 4.01.2008 год. по гр. д. № 898/2007 год. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: