Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
гр.София, 08.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар АНИ ДАВИДОВА
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1677/2008 година
Производството е по чл. 218 а, във вр.с чл. 218 б б.”в” ГПК ГПК /отм./, образувано по касационната жалба на М. М. Р. от гр. Д. против решение № 350/10.10.2007 год. по гр.дело № 441/2007 г. на Д. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му.
Ответницата по касационната жалба П. И. Е. от гр. Д. не изразява становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията по чл. 218 в ал. 1 и 2 ГПК /отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 16/28.03.2007 год. по гр.дело № 1604/2005 г. на Д. районен съд, с което е уважен негаторния иск по чл.109 ЗС, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата основателност и доказаност. Констатирано е по делото, че процесната постройка, представляваща паянтова сграда от една стая, с площ 13.32 кв.м. и салон, с площ 5.88 кв.м. е изградена без строителни книжа и непосредствено на имотната граница, с имота на ищцата. Обсъждайки заключенията на назначените единична и тройна технически експертизи и към момента на изграждането на постройката периода след 1990 г. тя не е отговаряла на действащите правила и нормативи за строителство, съгласно Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./, защото отсъства отстояние от страничната регулационна линия. Действащите правила и нормативи по ЗУТ – чл. 42 ал. 3 от с.з. поставят подобно изискване за отстояние от страничните граници, в зависимост от височината на сградата, поради което съдът е мотивирал извода и за неприложимост на разпоредбата на пар. 16 от ПР на ЗУТ, регламентираща възможност за запазване на подобни незаконни строежи, изградени в периода 8.04.1987 г. 30.06.1998 г., но неузаконени до влизане в сила на ЗУТ.
Обсъдено е като неоснователно възражението на ответницата, че сградата е построена от нейната праводателка, защото съдът се е позовал на ТР № 31/6.02.1985 г. по гр.дело № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, създаващ правна възможност за защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, което ограничава пълноценното ползване на вещта, респ. имота, съобразно неговото предназначение. Тази фактическа обстановка е обосновала изводите за основателност и доказаност на негаторната претенция на ищцата, по чл.109 ЗС, в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционния съд, като е уважил иска й.
Неоснователен е касационният довод, изразяващ се в необоснованост на изводите на решаващия съд, приел за установено, че сградата е построена след 1990 г., въпреки установеното от свидетелите, че е изградена много преди 1985 г. Решаващият съд е възприел период 1990 -1996 г. за изграждане на постройката, позовавайки се на приетото и неоспорено заключение на в.л. Божко Г. /л.74/, който е изследвал копие от ЗРП на ж.к. „С”, гр. Д., одобрен, със заповед № 1881/22.10.1990 г., от което е видно, че в процесния недвижим имот, под пл. № 482 на „Ж” не е отразена процесната постройка, като състояща се от салон и стая, помещения описани едва в частния договор за продажба, от 9.12.1996 г., с който касаторката е придобила сградата.
Нещо повече, не са налице предпоставките на пар.16 ал.2 ПЗ на ЗУТ и се признае статут на търпимост на процесната сграда, дори тя да е изградена в периода 8.04.1997 г. – 30.06.1998 г., защото отсъства съгласие за реализиране на незаконния строеж от собственика на съседния имот и незаконната сграда не е декларирана от касаторката пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., за което се предвижда и специална административна процедура за обявяване на търпимостта на незаконния строеж, обстоятелства, които са обсъдени подробно от решаващия съд и които се споделят от касационната инстанция, като законосъобразни.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 350/10.10.2007 год. по гр.дело № 441/2007 год. на Д. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ