Решение №378 от 15.10.2012 по нак. дело №1004/1004 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 378

София, 15.10.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№424 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. М. срещу решението от 14.02.12г. по гр.д.№719/11г. на Кюстендилския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа, че още с исковата молба и с въззивната жалба е искал делба на възстановения от ОСЗ земеделски имот с площ от 0,637 дка. и съдът е следвало да се произнесе по този иск, а не да прекратява производството по делото.
Ответникът в производството Д. К. М. не взема становище по жалбата.
С определение №523 от 26.06.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дължи ли съдът произнасяне по предявения иск, когато неговият предмет е уточнен във въззивното производство.
По поставения правен въпрос настоящият състав приема следното: С т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато за пръв път се констатира нередовност на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение и дава указания за отстраняване на недостатъците. Само ако тези недостатъци не бъдат отстранени в определения срок, първоинстанционното решение се обезсилва и делото се прекратява. Тези постановки не са загубили сила и при действието на новия ГПК от 2007г., тъй като правната уредба в тази част няма промяна.
Когато предметът на делото бъде уточнен едва с въззивната жалба, недостатъкът на исковата молба е преодолян още преди въззивният съд да даде необходимите указания за това. Ето защо той следва да се произнесе по съществото на правния спор, а не да обезсилва първоинстанционното решение.
В настоящия случай предмет на делото е била ливада от 1,5дка, находяща се в землището на [населено място], [община], местността „При къщи”, при съседи: н-ци на Ц. Б. В.; н-ци на К. Г. М.; н-ци на Й. К., Д. К. М. и н-ци на В. Н. М.. Тази индивидуализация на имота е въведена в първоинстанционното производство, въз основа на решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на собствеността. Същевременно с последващото решение №12-52 от 10.06.08г. на ОСЗ К. е възстановено правото на собственост на наследниците върху ливада с площ от 0,673дка, находяща се в землището на [населено място], местността „Я.”, представляваща имот №022056 по картата на землището, при описани в решението граници на имота. Към това решение е издадена и скица. Очевидно имотът, който е възстановен, който реално съществува и по отношение на който може да се иска делба, е този който е описан с решението на ОСЗ К., а не този, описан в решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Затова във въззивната жалба ищецът е уточнил, че иска делба на ливадата с площ от 0,673дка. Това уточнение на предмета на делбата, макар и извършено едва с въззивната жалба, ангажира въззивният съд да се произнесе по съществото на предявения иск, като съобрази уточнения предмет на делото. Неправилно съдът е приел, че предмет на делото е ливадата от 1500 дка, описана в решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и в първоначалното решение на ОСЗ, с което обаче границите на този имот не са уточнени и по отношение на който липсва конститутивно решение за възстановяване на собствеността. Действителният предмет на делбата е възстановеният имот, описан в решение №12-52 от 10.06.08г. на ОСЗ К. и уточнен с въззивната жалба. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по същество по иска за делба на ливада с площ от 0,673дка, находяща се в землището на [населено място], местността „Я.”, представляваща имот №022056 по картата на землището, при описани в решението на ОСЗ граници на имота.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 14.02.12г. по гр.д.№719/11г. на Кюстендилския окръжен съд.
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар