Р Е Ш Е Н И Е
№ 378
гр.София, 27.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №302 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр.59/2007г./ във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по обща касационна жалба на М. К. Г. от с. К., общ. Сливен и Н. И. Г. от гр. С., срещу решение от 12.10.2007г. по гр.д. №461/2007г. на Сливенски окръжен съд, с която след като е отменено решението от 09.05.2007г. по гр.д. №2732/2006г. на Сливенски районен съд, е постановено решение по допускане на делбата.
Поддържа се от жалбоподателите, че решението е неправилно и по съображенията, изложени в жалбата се иска да бъде отменено. Претендират за разноски.
Ответниците по жалбата В. И. П. и С. И. М. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Производството е делбено, в първа фаза – по допускане.
С атакуваното решение въззивният съд след като е отменил решението на районния съд е постановил ново решение за допускане на делбата на земеделски земи – нива в м.”Я” от 4,187дка, нива в м.”Н” от 4дка, нива в м.”Ч” от 6дка, лозе в м.”К” от 1,260дка, в землището на с. К., община С. и гора в м.”К” от 2дка в землището на с. С..
За да допусне делбата съдът е приел от фактическа страна, че недвижимите имоти, предмет на делбата, са възстановени въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне с решения №372/07.09.1998г. и №373/07.09.1998г. на ПК- С. на наследниците на К. М. Г. , починал на 12.06.1955г. и оставил за наследници по закон съпруга Й три деца, които са наследниците по закон и на съпругата, починала на 25.10.1976г.; и с решение №372/07.09.1998г. – на наследниците на Й. Г. Иван К. М. , М. К. Г. и Я. К. П. Със саморъчно завещание от 14.03.2000г. Яна П. е завещала на В. И. П. – ищеца останалите в наследството от родителите й: нива в м.”Я” от 4,187дка, нива в м.”Н” от 4дка, нива в м.”Ч” от 6дка, лозе в м.”К” от 1,260дка, в землището на с. К., община С. и гора в м.”К” от 2дка в землището на с. С.. Я. П. е починала на 17.04.2003г. и е оставила за законни наследници братята си И. М. и М. Г. Иван М. е починал на 13.03.2004г. и е оставил за законни наследници синовете си Н. И. М. и С. И. М.. На 29.12.2004г. е извършена доброволна делба на земеделските земи, които са наследство на К. Г. , между сънаследниците, без участието на заветника В. П.
Изводите на въззивния съд, че процесните земи са възстановени с представените решения на ПК се подкрепят от съдържанието на решенията, с изключение на един от процесните имоти: гора с площ от 2дка в землището на с. С., който имот не фигурира в решенията на ПК по делото.
При тези фактически данни въззивният съд е приел от правна страна, че делбените имоти са наследство на К. М. Г. и на Й. И. Г. Трите им деца са наследили по 1/3ид.част от възстановените им земи на наследниците на К. Г. /за частите им като преки наследници на К. Г. и за частта на Й. Г. / и по 1/3ид.част от възстановените земи на тяхната майка Й, а дяловете на починалите деца на общите наследодатели се наследяват от наследниците им – по правилата на чл.5-10 от ЗН. Приел е, че частното завещателно разпореждане е действително до размера на наследствените права на завещателката.
Решението на въззивния съд е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.
Правилно е прието, че саморъчното завещание, с оглед характера на разпореждането с конкретни имоти, е завет по смисъла на чл.16 ал.2 от ЗН. По силата на завета лицето бенефициер става собственик на конкретното имущество след смъртта на завещателя, тъй като заветът има пряк транслативен ефект, но само и доколкото завещаната вещ се намира в патримониума на завещателя /по арг. от чл.19, ал.1 от ЗН/. В разглеждания случай завещателката е притежавала по наследствено правоприемство 1/3 идеални части от имотите, поради което правилно е прието, че над този размер завещателното разпореждане не е произвело правно действие, на основание чл.19, ал.1 от ЗН. Неоснователни са доводите на касатора за недействителност на завещателното разпореждане и за частта до 1/3идеална част от имотите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Когато предмет на завета са земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, и те се възстановявават в нови реални граници, собствеността на тези земи се възстановява с решението по чл.27 от ППЗСПЗЗ, което има конститутивно действие. В разглеждания случай решенията, с които се индивидуализират земите в новите им граници, установени с влезлия в сила план за земеразделяне, са постановени преди смъртта на завещателката, от което следва, че при откриването на наследството, тя е притежавала 1/3 идеални части от земите в реални граници /съобразно наследствените си права/. За тези части от земите частното завещателно разпореждане е произвело правно действие, доколкото са спазени изискванията на чл.25 ал.1 ЗН и завета е действителен. По отношение на един от имотите, предмет на завещателното разпореждане – гора, страните не спорят възстановяването на собствеността върху гора в посоченото землище, но поради непредставянето на решението на ПК/ОСЗГ/ за възстановяване на собствеността, правните изводи на въззивния съд по доводите и възраженията на страните по действителността на завета по отношение на този имот са направени при неправилни фактически изводи /за възстановяването на собствеността върху гората с представените решения на ПК, в които този имот не фигурира/.
Неоснователни са доводите на касатора, че заветът е недействителен на основание чл.76 от ЗН. Правилни са изложените от въззивния съд съображения, че нормата на чл.76 от ЗН касае такива разпоредителни актове, които произвеждат действие при извършването им, приживе на лицето, което ги извършва. Заветът поражда действие едва след смъртта на завещателя. Защитната функция на чл.76 от ЗН касае сънаследник, който не желае в делбата да участва приобретателят по разпоредителната сделка, а желае в делбата да участва прехвърлителят-сънаследник. Нормата на чл.76 от ЗН визира условие за заличаване последиците на недействителността: „ако при делбата вещта се падне в дял на разпоредилия се наследник”, което не би било осъществимо при завещателните разпореждания, които пораждат действие едва след смъртта на завещателя. Поради изложеното чл.76 от ЗН не намира приложение за завещателните разпореждания.
По настоящия спор доводите на ответниците, сега касатори, са били, че в завещанието не са точно индивидуализирани част от земеделските земи, с които Я. П. се е разпоредила в полза на ищеца, а именно: нива в м.”Н” с площ от 4 дка /която в решението на ПК е с по-голяма площ – 4,695дка/; лозе в м. Крушака” с площ от 1,260дка /като по решенията на ПК има възстановени три лозя в тази местност с площи 1,259дка, 1,261дка и 1,880дка, които са заснети с последователни номера в плана за земеразделяне/, гора с площ от 2дка в землището на с. С. са поддържали пред въззивния съд доводи, че е възстановена гора с площ от 6дка/.
Въззивният съд не е обсъдил възражението за липса на индивидуализация на имотите, предмет на завета.
Отделно от това въззивният съд е постановил решението си за допускане на делбата по отношение на имоти, които не се индивидуализирани. Описани са по вид, местонахождение и площ според завещанието, а не са посочени номерата, с които са заснети с плана за земеразделяне и с границите им съобразно с решенията на ПК, с които се възстановява собствеността върху земите в нови реални граници. Не е изискано от ищеца да индивидуализира имотите, чиято делба се иска според решенията на ПК за възстановяването им в нови реални граници.становяването дали гората е била в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството, както и установяването по отношение на останалите спорни земеделски земи, описани в завета, на наличие на индивидуализация в завета и на идентичност с възстановените в нови реални граници с решенията на ПК по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ са от значение на действителността на завета по отношение на тези имоти. Решението на ПК има конститутивно действие /ТР N 1/97г. ОСГК на ВКС/. Това конститутивно действие се разпростира както по отношение обекта на собствеността, така и по отношение на субектите на собствеността. Решението на ПК е провопораждащ юридически факт на възстановяване на земите. Ако правото на собственост върху гора в посоченото землище е възстановено с решение на поземлената комисия с конститутивно действие, преди смъртта на завещателката, т.е. ако към момента на откриване на наследството имотът е бил в нейния патримониум, и по отношение на този имот се установи, че е бил предмет на завета, възражението по чл.19, ал.1 от ЗН би било неоснователно за 1/3ид.част от имота и би била налице съсобственост между страните по отношение на този имот. По отношение на останалите спорни земеделски земи /относно индивидуализацията им в завещанието и относно идентичността им с възстановените земи/, при установяване, че описанието им конкретно ги определя като вещи и че тези вещи са идентични с конкретни имоти, възстановени с решенията на поземлената комисия в нови реални граници, ще следва, че правото на собственост е възстановено преди смъртта на завещателката и тя е могла валидно да се разпореди с притежаваната 1/3ид.част от тях за времето след смъртта си в полза на ищеца. Ето защо, изводите на въззивния съд по спорния въпрос дали към момента на откриване на наследството земеделските земи, предмет на завета, са принадлежали към имуществото на завещателката, и дали заветът е действителен за 1/3 ид.част от тях, са направени при нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК, което е съществено, тъй като се е отразило на правилността на изводите му за наличие на съсобственост по отношение на спорните имоти.
По отношение на останалите имоти: нива в м.”Я” от 4,187дка и нива в м.”Ч” от 6дка, за чиято индивидуализация в завещанието и за идентичността им с възстановените с решенията на ПК имоти в нови реални граници преди смъртта на завещателката, изводите на въззивния съд за наличието на съсобственост на страните и за квотите на съделителите са правилни. Съсобствеността върху първия от имотите не е прекратена, тъй като в предходната делба от 29.12.2004г. не е участвал съделителят В предвид разпоредбата на чл.75 ал.2 ЗН тя е нищожна, поради което не е налице законова пречка да се поиска делба на имота, тъй като съсобствеността не е ликвидирана. В решението описанието на допуснатите до делба два имота е непълно – само по вид, местонахождение и площ, вместо чрез индивидуализиращите ги признаци – граници и номерация по плана за земеразделяне, съгласно решенията на ПК за възстановяване на собствеността върху тях в нови реални граници – т.1 от решение №372/07.09.1998г. на ПК-гр. Сливен за земите на К. Г. М. и т.1 от решение №372/07.09.1998г. на ПК-гр. Сливен за земите на Й. И. Г. Поради това в тази част решението следва да бъде отменено и постановено ново по допускане на делбата с индивидуализиране на двата имота.
В останалата част решението следва да бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да изиска от ищеца да уточни индивидуализацията на имотите, предмет на иска за делба, според решенията на ПК за възстановяване на собствеността в нови реални граници, да обсъди и прецени становищата и доводите на страните, допустимостта и относимостта на събраните по делото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 12.10.2007г. по гр.д. №461/2007г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която след като е отменено частично решението от 09.05.2007г. по гр.д. №2732/2006г. на Сливенски районен съд, е допусната делба на нива в м.”Я” от 4,187дка и на нива в м.”Ч” от 6дка, в землището на с. К., община С. и вместо него постановява:
ДОПУСКА делба на следните земеделски земи: нива от 4,187дка, в местност „Е”, имот №031021 по плана за земеразделяне на с. К., община С. и нива от 6,021дка, местност”Ч”, имот №066027 по плана за земеразделяне на същото село, между В. И. П. от гр. С., кв.”Д”31-В-1, М. К. Г. от с. К., общ. Сливен, Н. И. Г. от гр. С., кв.”С”73, ап.11 и С. И. М. от гр. С., ул.”Т” №4, ап.7, при квоти: 1/3ид.част за В. И. П., 1/3ид.част за М. К. Г., 1/6ид.част и 1/6ид.част за С. И. М..
ОТМЕНЯ решението от 12.10.2007г. по гр.д. №461/2007г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която след като е отменено частично решението от 09.05.2007г. по гр.д. №2732/2006г. на Сливенски районен съд, е допусната делба на нива в м.”Н” от 4дка, лозе в м.”К” от 1,260дка, в землището на с. К., община С. и гора в м.”К” от 2дка в землището на с. С..
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Сливенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: