Р Е Ш Е Н И Е
№ 626
гр.София, 14.10.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1247 по описа на Іг.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 ПЗР на ГПК/отм./, във връзка с чл.218и от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. М., срещу решението от 28.12.2007г. по гр.д. №437/2007г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта, с която след като е отменено частично отхвърлителното решение от 06.04.2005г. по гр.д. №1040/2004г. на Кюстендилски районен съд, е уважен частично предявения срещу нея от Й. Г. А., иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част. Претендират се разноски. Представя писмена защита.
Ответникът по жалбата Й. Г. А. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният Кюстендилски окръжен съд след като е отменил частично отхвърлителното решение на първоинстанционния Кюстендилски районен съд и вместо него по предявения от Й. Г. А. е обявил за окончателен сключения на 13.06.1994г. между него и майката на страните Е/починала на 08.07.1994г. и оставила за законни наследници страните – нейни деца/ предварителен договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на недвижими имоти – земеделски земи в землището на с. Т., по отношение на 4/6ид.части от имотите. В останалата част, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за обявяване за окончателен предварителния договор в останалата част – за 2/6ид.части от тези имоти и изцяло за две ливади в същото землище, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по отношение на 4/6ид.части от имотите са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността. Приел е за неоснователно възражението на ответницата М за погасяване по давност на предявения иск, като е приел, че началният момент на погасителната давност е датата на въвода във владение, тъй като в този момент приключва реституционното производство.
Решението е неправилно.
Установено е, че с предварителен договор, сключен на 13.06.1994г. между Й. Г. А. и майката на страните по делото Е. /Ирина/ М. А. /починала на 08.07.1994г. и оставила за законни наследници страните по делото Й. Г. А. и М. Г. М. – нейни деца/ предварителен договор за прехвърляне на собствеността на недвижими имоти – земеделски земи в землището на с. Т. срещу полаганите от него грижи за издръжката и гледането й и за бъдещите такива. Тълкувайки предварителния договор по правилата на чл.20 от ЗЗД правилно въззивният съд е приел, че предмет на предварителния договор са идеалните части съобразно правата на Е. А. в собствеността върху възстановените земеделски земи. Обаче изводите на въззвния съд по спорните въпроси дали земите са лична собственост на бащата на страните или са придобити от родителите на страните в режим на съпружеска имуществена общност и оттук – за обема на правата на Е. А. в съсобствеността, са необосновани, тъй като са направени единствено с оглед на данните за придобиване на собствеността върху част от земите по време на брака на родителите на страните, без да бъдат обсъдени доводите и доказателствата, че собствеността върху земеделските земи е възстановена на наследниците на Г. А. Решението на ПК/ОСЗ/ е годно основание за придобиване на собствеността върху възстановената земя съгласно чл.77 от ЗС. С него собствеността се възстановява в полза на лицето, което е било собственик на земята към момента на нейното масовизиране, а ако е починало – на неговите наследници /чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ/. В случая съпругата Е е заявила за възстановяване земите, на наследниците на Г. Т. А. , починал през 1989г. и оставил за законни наследници Е съпруга и страните по делото – деца. С решенията на ПК-Кюстендил, постановени по заявлението, собствеността върху земеделските земи е възстановена именно на наследниците на Г. А. При тези данни по делото правата на Е. А. във възстановената собственост върху земеделски земи, притежавани от Г. А. , съгласно разпоредбите на ЗН, са 1/3ид.ч. и за тези части от възстановените имоти е сключен предварителният договор.
По отношение на имота по пункт 9 от исковата молба – трайни насаждения от 1дка в местн.”С”, имот №085033, за който се поддържа от ищците, че е възстановен с решение №60/Р от 08.07.1997г. на ПК-Кюстендил, не фигурира в посоченото решение за възстановяване на правото на собственост с плана за земеразделяне, а също и в останалите решения по заявлението за възстановяване, въззивният съд неправилно е приел за възстановена собствеността и оттук са неправилни и изводите на съда във връзка с проверката по чл.298, ал.1от ГПК/отм./ дали отчуждителят е собственик на имотота.
С въззивното решение е съобразено приетото с постановеното по делото отменително касационно решение №693 от 13.06.2007г. по гр.д. №536/2006г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., че правото да се иска сключване на окончателен договор е възникнало от момента на възстановяване на собствеността върху земеделските земи и от този момент започва да тече погасителната давност по отношение на иска за обявяване за окончателен на предварителния договор за прехвърляне собствеността на земеделските земи. Неправилно обаче не са изпълнени указанията на касационната инстанция по делото, че началната дата, от която е започнала да тече давността следва да се установи по отношение на отделните групи земеделски земи, с оглед на възстановяването им с отделни решения на ПК. Земите са възстановени с плана за земеразделяне с две решения по чл.27 от ППЗСПЗЗ – решение №60/Р от 08.07.1997г. и решение №72П26 от 17.08.2001г., и в стари реални граници с решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ – решение №60-Р от 14.06.1995г. В решенията за възстановяване на правото на собственост с плана за земеразделяне имотите са индивидуализирани с описание на размера и категорията на имота, неговото местоположение и номерата му по плана за земеразделяне, като в решенията е отбелязано, че заверените скици на имотите представляват неразделна част от решенията. В решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници имотите са индивидуализирани чрез описание на размера и категорията на имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и номера му по картата на землището, заверени скици от която са издадени за отделните имоти. Решението по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ /с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими реални граници върху индивидуално определен имот/ и решението по чл.27 от ППЗСПЗЗ /с което се възстановява собственост върху индивидуално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне/ има значението на придобивно основание по смисъла на чл.77 от ЗС и поражда собственически права върху конкретен недвижим имот. Решенията имат конститутивно действие, изразяващо се във възникване на собственически права – в този насока са и дадените разяснения на Тълкувателно решение №1/1997г. на ОСГК на ВКС. Поради това и в изпълнение на указанията на ВКС по приложението на закона въззивният съд е следвало да съобрази като начален момент на погасителната давност постановяването на решението по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, респ. по чл.27 от ППЗСПЗЗ. Приетото от въззивният съд, че началният момент на погасителната давност е въводът във владение /като част от земеразделянето съгласно чл.20, ал.1 от ППЗСПЗЗ/ е неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл.218з, ал.2 от ГПК/отм./. Въвеждането във владение на бившите собственици, респ. на техните наследници, във възстановения им с плана за земеразделяне земеделски имот, няма правно значение за началния момент, от който страните по предварителния договор могат да упражнят правото си да искат обявяването му за окончателен, освен ако такъв начален момент е уговорен в конкретния предварителен договор, какъвто не е настоящият случай.
Потестативното право за обявяване на предварителен договор за окончателен се погасява по давност, като е приложима общата погасителна давност. Исковата молба е подадена на 10.06.2004г., т.е. повече от 5-години след като е възстановена собствеността върху отделните земеделски имоти с решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, респ. по чл.27 от ППЗСПЗЗ. От момента на постановяване на това решение с конститутивно действие е могло да бъде упражнено правото на иск за сключване на окончателен договор, когато предмет на предварителния договор е земеделски имот, за който е постановено решение по ЗСПЗЗ, с което се признава за възстановяване собствеността или се признава за възстановяване с план за земеразделяне, които решения нямат конститутивно действие, изразяващо се във възникване на собственически права. С оглед изложеното неправилно е прието от въззивният съд за неоснователно възражението на ответника по иска, че искът е погасен по давност.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение, с което искът да се отхвърли.
С оглед изхода на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която на Й. А. са присъдени разноски и на основание чл.64, ал.2 от ГПК/отм./ на М. М. следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото във всички инстанции в размер на общо 423лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 28.12.2007г. по гр.д. №437/2007г. на Кюстендилски окръжен съд, в обжалваната част, с която след като е отменено частично отхвърлителното решение от 06.04.2005г. по гр.д. №1040/2004г. на Кюстендилски районен съд, е уважен частично предявения от Й. Г. А. срещу М. Г. М. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, както и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Г. А. от гр. К., бул.”М” №12, бл.51, вх. Г, ет.3, ап.62, срещу М. Г. М. от с. К., общ. Кюстендил, иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и в останалата част за обявяване за окончателен сключения на 13.06.1994г. между Й. Г. А. и Е. М. А. , починала през 1994г., предварителен договор за продажба на земеделските й имоти по протокол №60/12 от 22.03.1993г. на ПК-Кюстендил срещу полаганите от него грижи за издръжката и гледането й и за бъдещите такива, а именно върху 4/6ид.ч. от следните имоти в землището на с. Т., общ. Кюстендил: нива от 1,132дка в м.”Т” имот №047065 по картата на землището; нива от 1,083дка в м.”Т” имот №047068 по картата на землището; нива от 0,417дак в м.”Ц” имот №175086 по картата на землището; нива от 0,353дка в м.”Б” имот №175153 по картата на землището; трайни насаждения от 1,502дка в м.”Ф” имот №082013 по плана за земеразделяне; трайни насаждения от 3,001дка в м.”П” имот №084029 по плана за земеразделяне; трайни насаждения от 1дка в м.”С” имот №085033; трайни насаждения от 4,402дак в м.”Ч” имот №104168 по плана за земеразделяне; нива от 1,5дка в м.”Г” имот №109075 по плана за земеразделяне; нива от 0,997дка в м.”О” имот №110072 по плана за земеразделяне; нива от 4,198дка в м.”Д” имот №116019 по плана за земеразделяне; нива от 2,502дка в м.”С” имот №138013 по плана за земеразделяне; нива от 2дка в м.”Д” имот №146010 по плана за земеразделяне; пасище, мера от 0,981дка в м.”К” имот №159005 по плана за земеразделяне; овощна градина от 0,569дка в м.”К” имот №161059 по плана за земеразделяне; нива от 0,999дка в м.”Р” имот №185021 по плана за земеразделяне; нива от 2дка в м.”Д” имот №194024 по плана за земеразделяне; овощна градина от 0,960дка в м.”С” имот №085040 по плана за земеразделяне; овощна градина от 0,960дка в м.”С” имот №085051 по плана за земеразделяне.
ОСЪЖДА Й. Г. А. да заплати на М. Г. М. сумата 423лв./четиристотин двадесет и три лева/ – разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: