Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
гр. София, 10.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на петнадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 178 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № І* от 06.07.2007 г. по гр. д. № 878/06 г. Окръжен съд гр. Б. е отменил частично решение № 10 от 20.06.2006 г. по гр. д. № 101/04 г. на Районен съд гр. С..
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Г. и М. Т. . Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
О. по касация Д. М. , З. Д. , Е. Ш. и Р. В. оспорват жалбата.
Ответниците по касация Н. и В. Г. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да допусне делбата въззивният съд е приел че наследодателят Д продал на ответника Г процесните имоти с два договора срещу гледане и издръжка. С влязло в сила решение била прогласена нищожността на договора за продажба на имотите описани в нот. акт № 189/95 г. и бил развален сключения с нот. акт № 51/97 г. договор за продажба на земеделските земи до размер на 2/3 ид. ч. По отношение на недвижимите имоти описани в нот. акт № 189/95 г. съдът приел че те остават в делбената маса, тъй като договорът за продажбата им е прогласен за нищожен. С оглед момента на вписване на исковата молба и постановеното решение за разваляне на сделката обективирана в нот. акт № 51/97 г., извършената след вписването продажба на земеделски земи до размер на 2/3 ид. ч. няма действие. Тези имоти също се връщат в наследствената маса, затова и по отношение на тях съдът е допуснал делба.
В касационната жалба се излагат доводи че съдът е допуснал делба на имоти които към момента на подаване на исковата молба не били в наследствената маса, тъй като били продадени преди предявяване на иска. След като разпоредителните сделки с тях не били прогласени за нищожни, те се владеели от приобретателите на годно правно основание. По отношение на тези сделки съдът се произнесъл без да е бил сезиран. Не била налице хипотезата на чл. 121 ал. 1 ГПК /отм./, тъй като разпоредителните сделки били извършени през 1995 – 1997 г., а не в хода на производството.
Искът е за делба на имоти оставени в наследство от Д. И. , починал на 03.07.1997 г. Негови наследници са ответникът Г. , син на наследодателя и ищците, които са деца на починалите дъщеря К. и син Т. М. Т. е съпруга на Г. Т. , а Н. и В. Г. са съпрузи, купувачи на земеделските имоти.
С нот. акт № 188 от 10.12.1973 г. наследодателят Д бил признат за собственик на парцел **** в кв. 46 по плана на с. Д. с площ 780 кв. м., урегулиран на 830 кв. м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда. С нот. акт № 109 от 20.06.1995 г. бил признат за собственик и на 1 140/1 920 кв. м. в ид. ч. от дворно място извън регулация, част от имот пл. № 431 в кв. 46 по плана на селото. Видно от нот. актове № №* и 123 от 03.10.1996 г., наследодателят бил признат за собственик на възстановени по ЗСПЗЗ 10 ниви. С нот. акт № 189 от 08.08.1995 г. наследодателят продал на ответника Г парцел **** и дворното място извън регулация, срещу задължение за гледане и издръжка. С нот. акт № 51 от 18.02.1997 г. наследодателят продал на сина си Г. и 8 ниви срещу задължение за гледане и издръжка. С нот. акт № 105 от 29.09.1997 г. Г. и М. Т. продали на Д. Б. парцел **** и 1 140/1 920 кв. м. в ид. ч. от дворно място извън регулация. С нот. акт № 108 от 02.07.1998 г. Дияна и Д. Б. продали имотите на М. С. С нот. акт № 33 от 04.02.2002 г. М. и Г. Т. продали на Н. Г. една нива, а с нот. акт № 134 от 26.09.2002 г. Г. Т. продал на Н. Г. още седем ниви, които са предмет на иска за делба. С решение № 159 от 09.02.2000 г., по гр. д. № 154/97 г., поправено с решение № 81 от 09.08.2002 г. по гр. д. № 34/02 г., Районен съд гр. С. е прогласил нищожността на договора обективиран в нот. акт № 189/95 г. и е развалил договора обективиран нот. акт № 51/97 г. по отношение на 2/3 ид. ч.
Доводите в жалбата са неоснователни по следните съображения:
Касаторът придобил процесните имоти от наследодателя с две придобивни сделки, като в последствие продал имотите на трети лица. Договорът за продажба на парцел **** и на дворно място извън регулация е прогласен за нищожен, а договорът за продажба на земеделските земи е развален до размер на 2/3. Неоснователно в жалбата се твърди, че имотите не се намират в делбената маса, тъй като разпоредителните сделки са валидни и третите лица владеят на правно основание. Нищожната сделка съдържа порок в себе си който не дава възможност да се породи желаното от страните действие. Последица от прогласяване нищожността на договор, според чл. 34 ЗЗД е, че всяка от страните трябва да върне на другата всичко което е получила от нея. Тъй като в случая „другата” страна е починала, ответникът Г. трябва да върне получените имоти в общото наследство. При развалянето има действителна сделка, но задълженията по нея не се изпълняват, затова законът разрешава тя да бъде развалена. Според чл. 88 ЗЗД, развалянето има обратно действие. Последицата от развалянето е, че страните са длъжни да върнат разменените престации. Последващите разпоредителни сделки не пораждат действие по отношение на приобретателите на имотите, тъй като те купуват от несобственик. Обратното действие е непротивопоставимо на купувача на имота само ако вписването на сделката предхожда по време вписването на исковата молба по иска за разваляне на договора. От приложеното по настоящето дело гр. д. № 154/97 г. е видно, че исковата молба е вписана на 24.11.1997 г. С оглед разпоредбата на чл. 114 б. “б” ал. 2 ЗС, придобитите от третите лица права не могат да се противопоставят на ищците. Доводът в жалбата, че преди извършването на делбата е било необходимо да се проведе отделно производство в което последващите разпоредителни сделки да бъдат развалени са неоснователни. Разпоредбата на чл. 76 ЗН прави само условно недействителни разпорежданията на сънаследник с отделни наследствени предмети. Според нея само в случай, че продаденият имот или част от него се падне в дял на продавача, сделката остава действителна и може да породи правни последици в полза на купувача досежно продадения му имот. Ако обаче продаденият имот не се падне в негов дял при делбата, сделката е недействителна.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 06.07.2007 г. по гр. д. № 878/06 г. Окръжен съд гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: