Решение №394 от по гр. дело №4395/4395 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
          № 394
 
                            София , 13.05.2009 г.
 
                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. април две хиляди и девета година в състав:
 
                                                                        Председател:Добрила Василева                         Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
 
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4395/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1* от 30.01.2007 г. по гр. д. № 1933/06 г. Сливенският районен съд признал за недействителен извършеният със саморъчно завещание от 07.10.2005 г. завет на два недвижими имота от Д. А. К. в полза на Р. Г. Г. , обезсилил издадения въз основа на завета н. а. № 56/06 г., и допуснал да се извърши делба между съделителите А. Д. К., П. Й. Б. и С. и Й. Г. Б. , при посочени квоти.
Това решение е отменено частично с решение № 193 от 23.07.2008 г. по в. гр. д. № 247/07 г. на Сливенския окръжен съд, искът за обявяване недействителност на завета е отхвърлен, делбата на апартамента е допусната между съделители и при квоти: П. Й. Б. – 4/12 ид. ч., Стефко и Й. Г. Б. – по 1/12 ид. ч., Радостинка Г. Г. – 3/12 ид. ч. и А. Д. К. – 3/12 ид. ч., искът за делба на имота в местността “С” е отхвърлен, а в останалата част първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от А. Д. К. чрез пълномощника адвокат Ц от АК гр. С.. П. се, че въззивният съд е решил съществените въпроси за правните последици от уважаването на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и за възможността в производството по иск за делба да се установява заявеното чрез възражение придобиване на собственост върху недвижим имот по давност. Касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като произнасянето от Върховния касационен съд ще е значение за точното прилагане на закона и в други подобни случаи и за развитието на правото.
Ответниците П. Й. Б. , С. и Й. Г. Б. и Р. Г. Г. не са взели становища.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че със саморъчно завещание от 07.10.2005 г. Джетка Ат. К. завещала на Р. Г. Г. собствената си 1/4 ид. ч. от апартамент гр. С., и целия поземлен имот № 6* находящ се в землището с. гр., в местността “С”, от 1 681 кв. м., ведно с построените сгради.
Завещателката е починала на 07.11.2005 г.
С влязло в сила на 24.11.2005 г. решение № 8 от с. д. по гр. д. № 1176/03 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., в сила е оставено въззивното решение № 219 от 10.07.2003 г. по гр. д. № 327/03 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която договорът, сключен с н. а. № 184/84 г., с който Д. и М. К. /последният действащ чрез съпругата си като законен представител/ прехвърлили на П. и Г. Б. апартамент в гр. С. и овощна градина с площ от 800.000 кв. м., в местността “С”, е развален до размер на прехвърлената лично от Д. К. 1/2 ид. ч. от имотите.
Въззивният съд приел, че по силата на обратното действие на решението за разваляне на договора от 1984 г. имуществото се счита останало в патримониума на наследодателката и затова извършеното от нея завещателно разпореждане не е недействително при хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗНсл. И. е и това, че исковата молба за разваляне на договора е вписана на 11.07.2000 г. и от момента на вписването правата на приобретателите се считат права на прехвърлителя, упражнил правото си на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос за действието на влязлото в сила съдебно решение по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторния договор е съществен, защото е свързан с принадлежността на правото на собственост върху частта на прехвърлителката, за която искът е уважен – дали негов носител е заветницата или наследникът по закон касаторът А. К. , а оттам и с въпроса между кои лица следва да се допусне делбата. Основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството. Разглеждането на жалбата би имало значение за точното прилагане на закона, защото ще допринесе за утвърждаване на съдебната практика по въпроса дали обратното действие на развалянето на договора налага да се зачете заветът в случай, че наследството е открито преди влизане в сила на съдебното решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По втория поставен от касатора въпрос следва да се посочи, че въззивният съд не е отрекъл възможността в производството по иск за делба да се установява заявеното чрез възражение придобиване на собственост върху недвижим имот по давност. Конкретните съображения на съда, за да приеме за недоказано претендираното на това основание право, касаят съществото на спора, затова не се установява да е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на това основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 193 от 23.07.2008 г. по в. гр. д. № 247/07 г. на Сливенския окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top