Р Е Ш Е Н И Е
№ 404
гр.София 15.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 356 по описа за 2008г..и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. Д. против решение № 184 от 17.07.07г.по гр.дело № 269/07г.на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 16/23.03.07г.по гр.дело № 148/06г.на Кулския районен съд . С него е отхвърлен предявения от Р. Ц. Д. против Г. И. М. иск за признаване за установено,че към момента на одържавяване на нива в м. Мостището с площ от 25.000 дка,нива в м. Краварника с площ 5.000 дка и нива в м. Средния връх с площ от 5.500 дка същите са били собственост на М. Ц. М. ,а нива в м. Кленяка с площ от 12.500 дка,нива в м. Осенака с площ от 6.000 дка,нива в м. Бачията с площ от 17.500 дка,нива в м. Черешака с площ от 4.000 дка и нива в м. Чуката с площ от 2.500 дка са били собственост на С. М. Ц.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост– чл.218б б.”в” от ГПК/отм./Моли решението да бъде отменено и искът – уважен .
Ответницата по касационната жалба Г. И. М. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че по подадено заявление от ищцата Р с решение № 3 от 22.02.93г. ПК –гр. Кула е възстановила процесните земеделски земи на наследници на Ц. М. Ц. /неин баща/ с план за земеразделяне и въз основа на това решение същите са се снабдили с нот.акт № 190/1999г. Ответницата Г. М. е наследница на Ц. Ц. – преживяла съпруга. Мотивиран е изводът,че не е доказано твърдението на ищцата,че възстановените земеделски земи, с изключение на нива в м. Мостището с площ от 12.500 дка,завещана на Ц. Ц. от баба му Н. С. ,са били собственост на родителите му –Стайка Ц. и М. М.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е възприета правилно от решаващия съд. Правните изводи са логични и обосновани. Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Основателността на установителния иск по чл.14 ал.4 от ЗСППЗЗ се обуславя от установяване принадлежността на правото на собственост към един минал момент-внасянето на земята в ТКЗС. В разглеждания случай при условията на пълно и главно доказване ищцата не е установила,че баба й и дядо й – С. Ц. и М. М. са били собственици на спорните земеделски земи към момента на кооперирането им. Представеният по делото нот.акт № 72/1941г.,с който Н. С. е продала на С. Д. ливада от 6 дка в м. Кленака и нива от 10 дка в същия район в землището на с. И. махала, не може да наложи други изводи доколкото не е установено,че към момента на образуване на ТКЗС – 1950г.същата е била техен собственик и ги е внесла в стопанството,както правилно е приел въззивния съд.
По изложените съображения настоящият състав приема,че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение – да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 17.07.07г.,постановено по гр.дело № 269/07 г.на Видинския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.