Решение №862 от 12.11.2009 по гр. дело №1914/1914 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                         
 
                                                     
                                                       Р Е Ш Е Н И Е
                                                                   
                                                         № 862
 
                                                          гр.София 12.11.2009г.
 
                                               В  ИМЕТО НА НАРОДА
 
       Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на  девети ноември  през две хиляди и девета година в състав:
                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                               СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
       при участието на секретаря Юлия Георгиева  в присъствието на прокурора …………………………..              изслуша    докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1914 по описа за 2008г..и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. против решение № 357 от 22.01.08г.по в.гр.дело № 938/06г.на Добричкия окръжен съд.с което е оставено в сила решение № 8 от 18.04.06г.,постановено по гр.дело № 2332/00г.на Добричкия районен съд в обжалваните части.
Изложени са оплаквания за нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.218б б.”в” от ГПК/отм./Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответницата по касационната жалба Х. М. А. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
Производството е за делба на наследствен недвижим имот и е във фазата по извършването й. С влязло в сила решение № 727 от 12.08.02г.по гр.дело № 2332/00г.на ДРС е допусната делба на дворно място с площ от 190 кв.м.,съставляващо част от имот с пл. № 1*,участващ в парцел ****,1440,кв.23,целият с площ от 440 кв.м.по плана на гр. Д.,ул.”Х”№ 9,ведно с построената в северната му част масивна жилищна сграда с площ от 74.86 кв.м.и складово помещение от 3.30 кв.м.,между съделителите Х. М. А. и Д. М. Д. при квоти по ? ид.ч.за всеки от тях. В първото по делото заседание след допускане на делбата е направено искане от съделителя Д за възлагане в негов дял на делбения имот при условията на чл.288 ал.3 от ГПК,както и същият е предявил срещу съделителката Х претенция по сметки за сумата 10587,50 лв,представляваща половината от увеличената стойност на имота вследствие извършени от него през 1995г. СМР .
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че делбеният имот е реално неподеляем,като е възприел заключението на назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза. Направен е извод,че искането за възлагане по чл.288 ал.3 от ГПК не може да бъде уважено,тъй като липсва една от кумулативните предпоставки,визирани в цитираната разпоредба,а именно съделителят Д да е живял с двамата наследодатели в процесното жилище към момента на откриване на наследството им,т.а.към момента на смъртта на М. К. на 8.11.78г.и на Н. К. на 24.05.1989г. Прието е от събраните гласни доказателства,че Д. Д. заедно със семейството си –съпруга и две деца е живял от 1970г.в новопосторената в същия двор къща,дарена му от баща му през 1972г.- нот.акт № 61/72г. При това положение е приложена разпоредбата на чл.288 ал.1 от ГПК и делбеният имот е изнесен на публична продан.
По претенцията по сметки въззивният съд е приел,че съм релевантния момент на извършване на СМР Д. Д. е имал качеството на недобросъвестен владелец,тъй като от 1995г.е променил намерението си в насока на своене на частта на Х. от процесната сграда. Приложил е правилото на чл.74 ал.1 от ЗС,според което Д. Д. има право на по-малката по размер сума измежду стойността на направените разноски и увеличената стойност на имота в резултата на подобренията. Относно размера на обезщетението съдът се е позовал на заключението на техническата експертиза и е присъдил сумата 105.55 деноминирани лв,представляваща стойността на половината на направените разходи по СМР към момента на извършването им.
Касационната жалба е основателна.
Съдът е нарушил съществени процесуални норми – чл.157 ал.1 и чл.188 ал.1 от ГПК/отм./,като не е обсъдил доказателства от съществено значение за изхода на спора,довели до нарушение на материалния закон,представляващи основание по чл.218 ал.1 б.”в” от ГПК/отм./за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото Добричкият окръжен съд следва да обсъди освен събраните по делото доказателства и да назначи и изслуша съдебно –техническа експертиза,която с оглед данните от свидетелските показания да установи годността на къщата,построена през 1970г.да бъде ползвана за жилищни нужди към момента на откриване на наследството,както и да извърши проверка за административния й адрес предвид записванията в домовата книга.
При новото разглеждане на делото следва да се прецени и правната квалификация на иска за направени подобрения в общия имот. По делото е било безспорно,че СМР са извършени от съделителя Д,че съществуват към момента на постановяване на решението,затова предмет на делото е да се определи стойността на разноските и дължимото обезщетение,за да се отстрани неоснователно обогатяване от другата страна. При липсата на данни за изрично противопоставяне от страна на съделителката Х обезщетението е дължимо съобразно хипотезата на чл.61 ал.1 от ЗЗД със заплащане на направените от извършителя разноски за подобренията върху чуждата част от имота към момента на извършването им.
. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело до необосновани изводи,поради което и неправилно е приложен материалния закон. На основание чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./решението следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди освен събраните по делото доказателства и да назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза,която да даде отговор на поставените по-горе въпроси.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ решение № 357 от 22.01.08г.,постановено по в.гр.дело № 938/06г.на Окръжен съд- Добрич.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар