Р Е Ш Е Н И Е
№ 406
гр.София, 01 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
със секретар Надя Цекова
и с участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 400/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по искането на осъдения Ц. П. Ц. за възобновяване на непровереното по касационен ред въззивно нохд № 22/2008 год. на Габровския окръжен съд на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа се, че наложеното наказание лишаване от свобода в определения му размер е явно несправедливо, поради което решение № 40/10.03.2008 год. следва да бъде изменено с оглед привеждането му в съответствие с изискванията за справедливост.
Гражданският ищец Н. П. К. не взема становище по искането.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че доводите са неоснователни и поради липса на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК искането следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка и намира:
Габровският окръжен съд с посоченото решение по въззивно нохд № 22/2008 год. потвърдил изцяло присъда № 580/12.12.2007 год. по нохд № 1030/2007 год. на Габровския районен съд, с която признал подсъдимите Г. А. и Ц. Ц. за виновни в това, че
за времето от 02.06. – 05.06.2007 год. в с. С. при условията на опасен рецидив, продължавано престъпление и след предварителен сговор помежду си в немаловажен случай извършили кражба на имущество, собственост на различни граждани, на обща стойност 1 933,13 лева чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, използване на техническо средство и моторно превозно средство. На основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.т.3,4 пр.1 и 2, т.5 вр.чл.29, ал.1, б. А и б. Б вр.чл.26, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК ги осъдил на по 2 години и 6 месеца лишаване от свобода;
по същото време и на същото място в съучастие като съизвършители противозаконно унищожили чужда движима вещ, собственост на св. Д. Б. на стойност 552 лева. На основание чл.216, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.2 б. Б НК ги осъдил на пробация и наложил пробационни мерки по чл.42А, т.1 и т.2 НК за срок о по 1 година за всяка една и по отношение на всеки един от подсъдимите.
Приложил чл.23, ал.1 НК като им наложил едно общо наказание от определените – най-тежкото, 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим.
Приложил чл.59, ал.1 НК за времето на предварителното задържане по отношение на всеки един от подсъдимите, произнесъл се по въпросите за веществените доказателства, за дължимите разноски и съответния им размер.
Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 126 лева, които подсъдимите солидарно да заплатят на Н. П. със законните последици и определил размера на дължимата държавна такса.
Първоинстанционното производство е проведено по искане на подсъдимите по реда на глава 27 „Съкратено съдебно следствие” след като са заявили съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а п ри постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Наред с това са заявили, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Изпълнявайки процесуалните си задължения по чл.372 НПК съдът е направил фактически и правни изводи, които са го мотивирали да реши правилно въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и да постанови осъдителна присъда по отношение и на двамата подсъдими. Спазвайки изискванията на чл.373, ал.2 е определил наказанията при условията на чл.55, ал.1, т.1 НПК и на двамата подсъдими – под предвидения минимум. Размерът е определил след цялостна и задълбочена оценка на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, съобразил е тяхната тежест и значение и е направил извод, че извършените деяния се отличават с висока степен на обществена опасност, каквато е и тази на извършителите. Въззивният съд по повод възраженията в жалбата на подсъдимия Ц, че макар и определено в рамките на закона наказанието за престъплението по чл.196 НК в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода е явно несправедливо, е изложил съображения за неговата неоснователност. Макар и да не е изброил изчерпателно всички обстоятелства, имащи значение пи решаване на този въпрос, е направил извод, че е направена вярна, обоснована и задълбочена цялостна оценка от първоинстанционния съд, че не е нарушен принципа за индивидуализация и че в определения размер наказанието е съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК.
Определянето на едно наказание като явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.5 вр.ал.1, т.3 НПК е възможно, но само в случаите, когато не са отчетени всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на въпроса за наказателната отговорност, които са установени по делото или на някое от тях е определено значение, различно от смисъла, който се съдържа в него като е отчетено във вреда на подсъдимия, с което е поставен в по-неблагоприятно положение. По конкретното дело и за конкретния подсъдим изводите на въззивния съд, че наказанието съответства на обстоятелствата, имащи значение за степента на наказателната отговорност и на целите на наказанието според изискванията на чл.36 НК не са произволни след като са подкрепени с действителния смисъл на установените индивидуализиращи обстоятелства. Недопустимо е наказанието на подсъдимия да се определя като се съпоставя с това, наложено на други лица по други дела, извършили престъпление от същия вид, но при други обстоятелства, които са били от значение за определяне на тяхната наказателна отговорност, но не и за тази на подсъдимия Ц. Не може да се придаде по-голяма тежест за смекчаване отговорността му с взетите вече предвид и правилно оценени, наред с останалите обстоятелства, данни за тежкото семейно положение, нито самопризнанието и посочване мястото на отнетото имущество. Декларативното признание, послужило като основание за прилагане на по-благоприятен режим на санкциониране не е основание за извод, че действително и искрено е осъзнал и реално негативно е оценил извършеното по начина, който да промени поведението му за в бъдеще към спазване правилата на обществото и законите в страната. Тежкото материално състояние, на което се позовава подсъдимия в подкрепа на искането за определяне на по-ниско от определеното наказание, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите.
Предвид изложеното за липса на основание наказанието лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца за извършеното престъпление по чл.196 НК да бъде определено като завишено, поради което и явно несправедливо, налага извода, че искането следва да бъде оставено без уважение.
Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. П. Ц. за възобновяване на въззивно наказателно дело № 22/2008 год. на Габровския окръжен съд и за изменение на решение № 40/10.03.2008 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: