Решение №411 от 22.10.2010 по гр. дело №252/252 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 411

София,22.11 , 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 29.09.2010 две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 252/2010 година

Производството е по член 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Б. Д. и Л. Д. Д. против решение от 08.10.2009г. на С. градски съд,постановено по гр.д.№1215/2008г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 05.02.2008г. на СРС,26 състав,по гр.д.№12142/2004г. по описа на същия съд и вместо него е постановено:отхвърля исковете на А. Б. Д. и Л. Д. М.-Д. срещу Б. А. Д. и Д. И. И.,за признаване за установено по отношение на тях,че са суперфициарни собственици на описания в решението недвижим имот и за осъждане на Б. А. Д. и Д. И. И. да предадат на А. Б. Д. и Л. Д. М.-Д. владението на същия имот,по иска с правно основание член 108 от ЗС.
С определение №554 от 31.05.2010г. по делото,ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение,поради наличие на предпоставките на член 280 ал.1 т.2 от ГПК.Правният въпрос от значение за изхода на делото,посочен като материалноправен такъв се отнася до вида и обема на представителната власт ,свързана с разпореждането с вещни права.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Б. А. Д. моли жалбата като неоснователна за бъде оставена без уважение.
Ответникът по касационната жалба Д. И. И.,чрез особения си представител адвокат Росица П.,моли да се остави без уважение касационната жалба,като неоснователна.
Върховният касационен съд,ГК,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК,приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално доупстима.
Подадената касационна жалба е основателна.
С мотивите си ,въззивният съд е приел,че на ищеца Д. е било валидно учредено право на строеж за процесния имот,като изграждането му е било реализирано по време на брака му с ищцата Л. Д.,като годен обект на собственост,поради което същото се е трансформирало в право на собственост в режим на съпружеска имуществена общност.Съдът е посочил, че основателността на заявената претенция по член 108 от ЗС се обуславя от наличието на следните предпоставки:ищецът да е собственик на имота,ответникът да го държи,а в тежест на последния е да установи,че се намира в имота на валидно правно основание,като в тази връзка е отбелязано ,че отвеникът Д. И.,посредством процесуалния си представител,твърди наличие на противопоставило право-легитимира се с нот. акт №28,т.ІІ,рег.№8126,н.д.№276/2003г. на нотариус Е. П. с рег.№379 на Н. камара,видно от който ищците А. Д. и Л. Д.,чрез пълномощника си Б. А. Д. продали на Д. И. И.,чрез пълномощника му Д. Д. Д. процесния имот за сумата 68800лева,която продавачите са заявили,чрез пълномощника си Б. Д.,че са получили изцяло от купувача,чрез пълномощника му Д. Д. Д..Във връзка с направеното възражение за нищожност на сделката за продажба от страна на ищците,поради липса на съгласие на последните, в качеството им на продавачи ,да се разпоредят с имота,съдът е анализирал съдържанието на два броя пълномощни с рег №225546 и рег.№225545 от 05.09.1996г.,с които двамата ищци поотделно са упълномощили Б. А. Д. с описаните права,включително посоченото в т.1 да извършва всякакви сделки на управление и разпореждане с тяхно имущество,включително сделки на управление и на разпореждане с техни недвижими имоти,като е стигнал до извода,че се касае до общо пълномощно,тъй като последното не съдържа индивидуализация на процесните имоти за които се отнасят разпоредителните сделки, и същите притежават необходимата законова форма-нотариална заверка на подписите.За да отхвърли предявеният ревандикационен иск,съдът е приел,че е налице валидно преминаване на собствеността,тъй като прехвърлителната сделка по нотариалния акт е била сключена въз основа на валидно волеизявление на пълномощника,легитимиращ се с пълномощно в законово изискуемата форма,като изрично е посочено,че въззивният съд не споделя практиката,че за валидно транслиране на собствеността от пълномощник е необходимо изрично пълномощно,тъй като такова изискване в член 36 и сл. от ЗЗД няма.
Становището на настоящата съдебна инстанция ,че при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон,произтича от следното:
При преценката за основателността на заявената ревандикационна претенция съдът е основал изводите си единствено на настъпил вещно транслативен ефект по отношение на процесния имот при осъществена сделка чрез пълномощника на ищците ответника Б. Д.,приемайки че даденото общо/генерално/ пълномощно ясно изразява волята на упълномощителите,тъй като е учредена представителна власт за разпореждане със собствените им имоти,като съда се основават на предвиденото в член 36 и сл. от ЗЗД.
Обхвата на представителната власт се определя от упълномощаването,а подхода в ЗЗД-член 39 ал.1 от ЗЗД приема за определящо”това,което упълномощителят е заявил”.Видно от съдържанието на цитираните в нотариалния акт два броя пълномощни,приложени на лист 77 и 78 по гр.д.№12142/2004г. по описа на В.,26с-в,се установява,че то е общо,в него са посочени извършване на всякакви правни действия от името и за сметка на упълномощителите,включително сделки на управление и на разпореждане с недвижимите им имоти,без да е налице конкретизация на вида на сделките ,както и индивидуализация на недвижимите имоти,предмет на същите.Според специалните изисквания,които законите поставят за извършването на някои правни действия от пълномощници, има разлика между упълномощаване за управление и за извършване на разпоредителни действия.Упълномощаването за разпореждане изисква изрично да се даде представителна власт за извършване на определено или всички разпоредителни действия,като например продажба,дарение,ипотека и др.,което се схваща като вид специално правомощие.Каква е точно представителната власт се определя от употребените изрази,но ако се изполват общи изрази при даване на генерални представителни права,което е налице в горепосочените пълномощни,дадени от ищците,следва да се приеме,че е налице само упълномощаване за управление.Това е така,защото упълномощаването за разпореждане трябва да съдържа точно посочване на тази представителна власт.Посочените разграничения на представителната власт не се правят в ЗЗД,те почиват на практиката и затова значението им се свежда до правилното използване на представителната власт за валидно извършване на правните действия.В тази насока,по делото освен заявеното от ищците,че даденото общо пълномощно не се отнася до извършената сделка с конкретния имот,данни които потвърждават това се съдържат и в копие на писмо, изходящо от тях до ответника Б. Д.,приложено със въззивната жалба на лист 11 от делото,в което се споделя намерение за продажба на процесния имот и изрично се посочва,че за целта ще бъде изпратено пълномощно-нарочно за това, по майката на ищеца.Вместо на обсъди и анализира волята на упълномощителите ,дадена с общото пълномощно,като се съобрази с останалите доказателства по делото и със константната съдебна практика в тази връзка,въззивният съд неправилно е основал изводите си по отношение направеното възражение от ищците,само на разпоредбите посочени в ЗЗД. С отграничение на практиката на ВКС,в Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г на ОСГТК на ВКС, в очертана като задължителна такава в т.2 от горепосоченото тълкувателно решение, се включват и постановените решения по реда на член 290 от ГПК.Съгласно приетото в решение №364/10 от 13.07.2010г. на Върховен касационен съд,Първо гражданско отделение,постановено по гр.д.№869/2009г. по описа на същия съд в производство по реда на член 290 от ГПК, пълномощията за извършване на разпоредителни действия не следва да са общи,а се изисква точно посочване на тази представителна власт.Ето защо, неправилни са изводите на съда,че е налице правилно използване на дадената от упълномощителите представителна власт, с горепосочените общи/генерални/ пълномощни от страна на ищците-упълномощители по същите,което е довело и до формиране на погрешни изводи относно основателността на заявената ревандикационна претенция.При това положение съдът,в обжалваното решение, се е ограничил в анализа и изводите си само по отношение обстоятелството има ли превишаване на обема на дадената представителна власт,без да обсъжда дали са налице останалите предпоставки за отхвърляне на тази претенция,а именно дали ответниците владеят имота и на какво основание или съответно без такова правно основание.След като е налице, с оглед горепосоченото, разпореждане с процесния имот извън обхвата на представителна власт,следва да се обсъдят събраните по делото доказателства-писмени и гласни такива и направените възражения от ответниците,свързани със втората предпоставка за основателността на иска по член 108 от ЗС.Обаче, така събраните по делото доказателства, във връзка с обстоятелствата за упражняваното владение върху процесния имот, изобщо не са били предмет на анализ и оценка от страна на въззивния съд,което е от важно значение за правилното решаване на спора,поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено и делото се върне на въззивния съд за изясняване на горепосочените обстоятелства.

Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 08.10.2009г. на С. градски съд,Гражданска колегия,Въззивно отделение,ІV”г” състав,постановено по гр.д.№1215/2008г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар