О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. София, 25.06.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни , две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Мария Славчева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №530/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Т. дирекция на Национална агенция по приходите- Пловдив срещу въззивно решение №175 от 13.04.2010 г.на Окръжен съд-Пазарджик по в.гр.д. №178/2010 г. , с което е отменено решение №372 на РС-Велинград от 30.12.2009г., постановено по гр.д. №531/09 по описа на съда, с което е уважен искът на касатора с правно основание чл.216 ал.1, т.4 от ДОПК срещу „В”ООД-в несъстоятелност и „А” ЕООД-гр. Велинград и въззивният съд е отхвърлил иска като неоснователен. Претендира се отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване вместо него на решение, с което да се потвърждава първоинстанционното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице противоречие в практиката на съдилищата- чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „А”ЕООД- гр. В. изразява становище в отговора на същата, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Другият ответник „В”ООД-в несъстоятелност не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира, че решението е въззивно и обжалваемият интерес е над 1000 лева и че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че със справка-декларация вх. № 1* от 07.08.2008 г. ответното дружество „В”О. е декларирало дължим данък ДДС за м.юли 2008 г. в размер на 13 515,21 лева. Предприети са действия по принудително събиране на така дължимата сума като на 11.09.2008 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. На 29.10.2008 г. дружеството-длъжник е прехвърлило правото на собственост на втория ответник-касатора „А”ЕООД- гр. В. върху свое имущество: ремарке за товарен автомобил марка „Х” рег. № Р* За да отмени решението на РС и да отхвърли иска по чл.216 ал.1, т.4 от ДОПК въззивният съд е разгледал наведените за пръв път в устните съзтезания и във въззивната жалба , т.е. след изтичането на срока по чл.131 от ГПК правни доводи на ответника „ синове”Е. за липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца Н. като кредитор по публично данъчно задължение, доколкото това задължение не е установено с ревизионен акт, а е основано на справка-декларация по ДДС от страна на самия длъжник.
Същият съд е разгледал и направеното след изтичане на срока по чл.131 ГПК възражение, че атакуваната по реда на чл.216 ДОПК покупко-продажба е нищожна, поради сключването и от лице без представителна власт за продавача и следователно не може да се атакува с конститутивния иск по чл.216 ал.1 от ДОПК, но е приел същото за неоснователно при наличие на хипотезата на чл.301 от ТЗ, поради което и не е основал крайните си изводи по спора въз основа на това възражение.
Жалбоподателят в изложение на основанията по чл.280 ал.1 за допускане до касация сочи два въпроса като правни такива от значение за изхода на спора: 1.материалноправен: дали под установено публично вземане по смисъла на чл.216 ал.1, т.4 от ДОПК се има предвид само такова установено с ревизионен акт или следва да се приема и установено от самия длъжник с подадената от него справка-декларация и 2. процесуалноправен: следва ли въззивният съд да разглежда доводи на ответника, които се навеждат за пръв път след изтичане на срока по чл.131 ал.1 от ГПК, т.е. не са ли същите преклудирани по смисъла на чл.133 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно, с оглед изложените правни съображения на съда в мотивите на въззивното решение и двата въпроса са от значение за конретния правен спор, т.е. налице е първата предпоставка :наличие на конкретно формулирани правни въпроси от значение за изхода на спора, които следва да се приведат под селективните основания на чл.280 ал.1 т.т.1-3 от ГПК.
По отношение на материалноправния правен въпрос от значение за спора : дали под установено публично вземане по смисъла на чл.216 ал.1, т.4 от ДОПК се има предвид само такова установено с ревизионен акт или следва да се приема и установено от самия длъжник с подадената от него справка-декларация ВКС е формирал практика от категорията на задължителната – решения по чл.290 от ГПК, в които приема, че публичното задължение трябва да е установено с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение / така решение от 30.12.2009 г. по търг. дело № 430/09 на ВКС, ТК, ІІ ро отделение/. Наличието на задължителна практика от категорията на т.1 на чл.280 ал.1 от ГПК по този правен въпрос в същата насока, в която се е произнесъл и въззивният съд в обжалваното решение, изключва допускането до касация по този въпрос на някое от посочените от касатора основания по чл.280 ал.1 ,т.2 и т.3 от ГПК, съгласно ТР №1/2010 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2009 г..
По отношение на процесуалноправния въпрос, следва ли въззивният съд да разглежда доводи на ответника, които се навеждат за пръв път след изтичане на срока по чл.131 ал.1 от ГПК и не са ли същите преклудирани по смисъла на чл.133 от ГПК, съдът намира, че следва да се допусне касация на обжалваното решение, доколкото така поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото- основание по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Съгласно вече цитираното ТР №1от 19.02.2010 г., точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
С новия ГПК , който е в сила от 01.03.2008 г. се въвежда разпоредбата на чл.133 от ГПК , която въздига едномесечния срок по чл.131 ал.1 от ГПК като преклудиращ редица процесуални права на ответника: правото да подаде писмен отговор на исковата молба /ИМ/ , да вземе становище по иска, да направи възражения, да оспори истинността на документ, да предяви инцидентен и обратен иск, да привлече трето лице- помагач. По въпроса , с пропускането от страна на ответника на срока по чл.131 ал.1 ГПК за упражняване правото да подаде отговор на исковата молба, преклудира ли се правото му да изложи правни доводи във връзка с оспорване на активната легитимация на ищеца като носител на спорното материално право, чиято защита се претендира с предявения иск липсва задължителна практика на ВКС , както и практика на съдилищата. Ето защо, с оглед необходимостта от точното изясняване, чрез тълкуване съдържанието на разпоредбата на чл.133 от ГПК, на обхвата на правата на ответника, за които се въвежда преклузия с изтичането на срока за отговор на ИМ съдът намира, че следва за се допусне касация на основание чл.280 ал.1, т.3 от ГПК: въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото
С оглед изложеното, съдът намира, че по този въпрос следва да се допусне до касация обжалваното решение на основание чл.280 ал.1, т.3 от ГПК , поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №175 от 13.04.2010 г.на Окръжен съд-Пазарджик по в.гр.д. №178/2010 г..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщаването да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лева, съобразно чл.18 ал.2, т.2 от Тарифа за д.т., събирани от съдилищата по ГПК.
При неизпълнение на горното указание производството ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса да се докладва делото на председателя на второ отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.