4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
София,15.05.2014г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1241/2014г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от срещу решение от 02.12.2013г. по гр.д.№1988/2013г. на АС София в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. на РБ, чрез процесуалния си предствител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск предявен на основание чл.2, ал.1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ от А. Г. срещу П. на Р България, за сумата от 15000 лв., за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно с лихва, считано от 10.02.2010г. и е отхвърлил същия до предявения размер от 35000 лв. Установено е по делото, че с Постановление за привличане като обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 04.05.1998 г. ищецът е привлечен като обвиняем по сл.д. № 190а/97 по описа на Софийска следствена служба/СлС/ на 04,05.1998 г. за престъпление по чл. 212, ал. 4 във връзка с ал. 1 и 2 НК, като мярката за неотклонение е определена „парична гаранция“ в размер на 500 000 неденом. лв., а по-късно с Постановление за привличане като обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 24.09.1998г. същата е изменена в „задържане под стража“, тъй като обвиняемият се е укрил и е в неизвестност, въпреки внесената паричната гаранция. Установено е също така, че с Постановление от 23.02.2000 г. на СГП по сл.д. № 966/1999 г, пр.пр. № 1008/1996 г., мярката „задържане под стража“ е изменена в „парична гаранция“ в размер на 100 лева, поради изтичане на максималния срок на мярката „задържане под стража“.
Прието е, че следственото дело № 966/1999 г. на ССлС е било наблюдавано от Софийска районна прокуратура, която е изготвила обвинителен акт срещу А. Г., за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и по същият е било образувано нохд № 5000/2005г. на РС София, като ищецът е бил обявен за издирване, доколкото на три известни негови адреси в страната не е могъл да бъде открит и са проведени са 14 съдебни заседания, като три от тях са били отлагани с болничен лист на подсъдимия, а две поради безпричинното му неявяване, което е обусловило завишаване на паричната гаранция. Установено е, че наказателното дело е приключило на 17.11.2008 г. с оправдателна присъда, както и че ищецът е задържан по ДП № 190/1998г. на ССлС на 22.02.1999г., а на 06.07.1999г. е приведен в затвор, от където е освободен на 24.02.2000г.
Съдът е приел, въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че в затвора здравословното състояние на ищеца се е влошило, семейството му се разпаднало и загубил своите приятели и социална среда.
Съдът е счел, че при посочената фактическа обстановка, предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. чл.2, ал.1, т. З, предл.1 ЗОДОВ са налице.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е приел, че са са взети предвид всички обстоятелства от значение за същия – сравнително младата възраст на ищеца – около 40 – годишен в началото на наказателното производството, обстоятелството, че няма данни да е осъждан до момента, характера и интензитета на причиненото му увреждане, вида и времетраенето на настъпилите вреди, в т.ч. и с оглед продължителността на наказателния процес – 12г, вида и тежестта на инкриминираното деяние, фактът, че за една година е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, но в останалите повече от 11 години ищецът е бил с мярка за неотклонение „парична гаранция“, която в минимална степен се е отразила върху обичайното ежедневие и начина на живот на ищеца, както и върху неговото поведение в семейството и обществото, като тези обстоятелства неизбежно са свързнани със стрес и ограничения в ежедневието. С оглед на тези обстоятелства съдът е приел, че обезщетение в размер на 15000 лв. справедливо ще обезщети неимуществените вреди.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа че с обжалваното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/ и за критериите, при които обезщетението се определя по справедливост. Позовава се на т.ІІ от ППВС№4/1968г., т.3 и 11 от ТР№3/2005г. ОСГК на ВКС и т.19 ТР№1/2001г. ОСГК на ВКС. Преставя решение от 09.02.2010г. по гр.д.№3802/2008г.ІІІ г.о. за приложението на чл.52 ЗЗД и решение на въззивен съд без отбелязване да е влязло в сила, поради което не следва да се взема предвид при преценка за допустимост на касационното обжалване.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение само по поставеният жалбоподателя въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /т.3 от ТР№3/2004г. ОСГК на ВКС/, тъй като постановяване на решението в обжалваната му част при преценка само на част от доказателствата, е довело до разрешаването на този процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.12.2013г. по гр.д.№1988/2013г. на АС София в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание и призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: