5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр. София, 16.05. 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: E. Т.
Членове: Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 33 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу решение № 406 от 11.10.2016г. по в.гр.дело № 557/2016г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 353 от 13.05.2016г. по гр. д. № 1810/2015г. на Пазарджишки районен съд в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката Д. Т. П. срещу Пловдивски районен съд искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 296 КТ, последният за сумата 81. 37 лв..
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че процесното уволнение е извършено без да е преодоляна специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ по отношение на второто й заболяване /диабет/ от визираните в Наредба № 5 от 1987г. на Министъра на здравеопазването, от което страда и за което работодателят е уведомен преди връчване на заповедта за уволнение. Ищцата моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове с правни основания чл. 344 КТ. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Ищцата – касаторка въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело: „Всяко едно от заболяванията, визирани в Наредба № 5 от 1987г. на МЗ за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ, представлява ли самостоятелно правно основание, за което следва да бъде преодоляна закрилата по чл. 333 КТ при декларирани повече от едно заболявания, и неизпълнението на задължението на работодателя по чл. 333, ал. 2 КТ представлява ли неспазване на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение във връзка с прилагане на чл. 333 КТ?“, по който касаторката поддържа разрешаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 168 от 11.06.2012г. по гр. дело № 1113/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 615 от 02.11.2010г. по гр. дело № 852/2009г. на ІV г.о. и решение № 219 от 28.04.2011г. по гр. дело № 1821/2009г. на ІV г.о..
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – Пловдивски районен съд подава писмен отговор в рамките на преклузивния срок, в който излага становище за неосъществени предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищцата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт досежно исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и акцесорния спрямо последния иск по чл. 86 ЗЗД, по отношение на които са налице посочените от касатора общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставения правен въпрос. Касационната жалба в частта й досежно иска с правно основание 296 КТ за заплащане на сумата 81. 37 лв., макар подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, е насочена срещу въззивно решение по иск по трудов спор извън този по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, с цена под 5 000 лв., имащ самостоятелен характер, поради което съгласно нормата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, тя е недопустима. Като недопустима, касационната жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане.
Въззивният съд е приел по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имащи за предмет законосъобразността на дисциплинарно уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр.чл. 187, т. 1, т. 3, пр. 1, т. 4 и т. 7 КТ, че работодателят – ответник е спазил и преодолял изцяло закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и по чл. 333, ал. 2 КТ, доколкото уволнената работничка /ищцата/, освен трудоустроено лице, към момента на дисциплинарното уволнение страда от заболявания, измежду визираните в Наредба № 5 от 1987г. на МЗ за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила – исхемична болест на сърцето и диабет. Окръжният съд е счел за установено, че с писмо изх. № 0098 – 7184/ 08.12.2014г. работодателят е поискал и получил с писмо с вх. №54602/10.12.2014г. от Инспекцията по труда в [населено място] предварително разрешение за уволнението на ищцата, както и положително мнение на ТЕЛК за уволнението й, обективирано в ЕР № 4578/04.12.2014г. на ТЕЛК – П., с оглед заболяването „исхемична болест на сърцето“. Посочил е, че с ЕР № 4578/04.12.2014г. ТЕЛК е приела, че заболяването на ищцата, установено с ЕР на ТЕЛК № 2136/05.09.2012г. /И./ попада в списъка на болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 Наредба № 5/20.02.1987г. и че евентуалното уволнение на ищцата или преместването й на друга работа, съгласно изискванията на т. 14 от ЕР на ТЕЛК № 2136/05.09.2012г., няма да се отразят неблагоприятно на здравословното й състояние в контекста на чл. 333 КТ. Намирайки за неоснователни възраженията на ищцата за това, че ТЕЛК се е произнесла без да разполага с необходимата медицинска документация за заболяванията на ищцата, въззивният съд заключава, че съгласно задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 61/05.03.2013г. по гр. д. № 456/2012г. на ВКС, 4 г.о. и решение № 219/28.04.2011г. по гр.д. № 1821/2009г. на ВКС, 4 г.о./, мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ няма задължителен характер нито за работодателя, нито за инспекцията по труда., а има само „информативен характер“.
Поставеният от касаторката материалноправен въпрос е включен в предмета на конкретното дело, част от който се явява спазването от работодателя на специалната закрила по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ досежно декларираните преди дисциплинарното уволнение от ищцата заболявания по Наредба № 5/1987г., независимо дали те са поименно посочени в обстоятелствената част на исковата молба, щом в същата е въведен довод за нарушение на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ, и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, т.е. осъществено е общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Възприетото в обжалваното въззивно решение разрешение по този правен въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 168 от 11.06.2012г. по гр. дело № 1113/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 615 от 02.11.2010г. по гр. дело № 852/2009г. на ІV г.о., решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр. дело № 1821/2009г. на ІV г.о., решение № 83 от 11. 04. 2011г. по гр. дело № 1784/2009г. на ІV г.о., решение № 424 от 26. 05. 2010г. по гр. дело № 1644/2009г. на ІІІ г.о., решение № 174 от 30. 07. 2012г. по гр. дело № 1269/2011г. на ІІІ г.о., решение № 21 от 02. 02. 2011г. по гр. дело № 808/2010г. на ІV г.о., решение № 61 от 05. 03. 2013г. по гр. дело № 456/2012г. на ІV г.о. и др.. Според последната работодателят е задължен предварително да събере за работниците или служителите, които смята да уволни, информация за заболяванията по смисъла на Наредба № 5 от 20 февруари 1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 КТ и ако са налице данни за такова заболяване/заболявания е длъжен да поиска от ТЕЛК предварително мнение по смисъла на чл. 333, ал. 2 КТ, като изпрати за това необходимите медицински документи, както и да се снабди с предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението по чл. 333, ал. 1 КТ, като и в двете хипотези на ал. 1 и ал. 2 на чл. 333 КТ следва да се вземе предвид всяко едно от декларираните от работника или служителя заболявания, обхванати от закрилата по смисъла на чл. 1 Наредба № 5/87г.. Изрично е посочено в цитираната практика на ВКС, че когато един работник или служител се ползва от закрила по чл. 333 КТ на повече от едно основание, то всяко основание трябва да бъде преодоляно поотделно, т.е. ако са установени повече от едно от заболяванията по чл. 1 Наредба № 5/87г. да се искат предварително мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за всяко от заболяванията, като задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ са мнението на ТЕЛК и разрешението на инспекцията по труда в кумулативната им даденост и в посочената времева последователност. Приемайки, че ответникът – работодател като е изпълнил задължението си да вземе мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда само по отношение на заболяването на ищцата – „исхемична болест на сърцето“, но не и досежно второто заболяване „диабет“, посочено в декларацията на ищцата пред работодателя отпреди уволнението и включено в списъчния състав на чл. 1 Наредба № 5/1987г., по този начин е преодолял изискуемата от чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ закрила спрямо ищцата, въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос в противоречие с цитираната по – горе задължителна практика на ВКС. Следователно по този въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване.
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения от касаторката материалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационна жалба с вх. № 10261 от 02. 11. 2016г. на Д. Т. П. в частта й срещу решение № 406 от 11.10.2016г. по в.гр.дело № 557/2016г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 353 от 13.05.2016г. по гр. д. № 1810/2015г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 296 КТ за сумата 81. 37 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 от 11.10.2016г. по в.гр.дело № 557/2016г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 353 от 13.05.2016г. по гр. д. № 1810/2015г. на Пазарджишкия районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Т. П. срещу Пловдивския районен съд обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението в частта му, в която е оставена без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касаторката . В останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.