О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
гр. София, 01.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2545 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ищцата А. Н. Х. срещу решение № 72 от 15. 03. 2017г., постановено по в. гр. дело № 62/2017г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 1278 от 21.12.2016г. по гр. дело № 2487/2016г. на Добрички районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Н. Х., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], вх. А, ет. 4, ап. 9, срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]: иск с правна квалификация чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителността поради заобикаляне на закона на клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя в трудов договор № 3/05.02.2016г., сключен между А. Н. Х. и [фирма]; иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на А. Н. Х. за незаконно и отменяне на заповед № 5/04.07.2016 г. на управителя на [фирма], с която е прекратено трудовото правоотношение с А. Н. Х. на длъжност „помощник фармацевт” на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 05.07.2016г. и иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на А. Н. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „помощник фармацевт” в [фирма], като ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 75 лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Касаторката – ищца счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба навежда доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Действителна ли е клаузата със срок за изпитване в трудов договор, при който не се установява нужда и цел да се провери годността на работника да изпълнява трудовите си функции, които са идентични по два последващи трудови договора?“, по който поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно разрешаването му в противоречие с решение № 118 от 04.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 261 от 07.11.2014г. по гр. дело № 1477/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 188 от 21.05.2013 г. по гр. дело № 795/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 369 от 03.02.2014 г. по гр. дело № 3037/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 27 от 25.02.2014 г. по гр. дело № 2868/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 366 от 28.04.2010 г. по гр. дело № 1023/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; 2. „Допустимо ли е да бъде сключен трудов договор с клауза със срок за изпитване с втори работодател, когато работникът вече е изпълнявал същата длъжност /със същите трудови функции/ при първи работодател, при положение, че и при двамата работодатели прекият ръководител и управител е едно и също лице, собствениците на предприятията са едни и същи, както са едни и същи и управителите на търговските дружества?“; 3. „Забраната за последващо изпитване на работника отнася се ли се до случаите, при които работникът сключва нов трудов договор с работодател, чийто собственик, управител и пряк ръководител са били такива спрямо работника и като първи работодател, при положение, че не е налице промяна в трудовите задължения?“; 4. „Допустимо ли е само работното място да бъде единствен и определящ критерий за възможността да се сключи последващ договор с клауза за изпитване при изпълнявани идентични трудови функции последователно при двама работодатели, при положение, че техните управители, собственици и преки за работника ръководители са едни и същи?“, по които три въпроси сочи допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липсата на съдебна практика по тях и значимостта им за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по обективно съединени искове с правни основания чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, т.е. същата е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че клаузата със срок на изпитване в полза на работодателя в сключения между страните трудов договор № 3/05. 02. 2016г. не е недействителна поради заобикаляне на закона, тъй като при съвкупната преценка на всички доказателства по делото се установява, че горепосоченият трудов договор е сключен с нов работодател / [фирма]/, който е различно търговско дружество от [фирма] /стария работодател/, макар собственикът на капитала на двете дружества да е един и същи и те да се представляват от едни и същи лица. Именно поради това, че трудовият договор № 3/05. 02. 2016г. е първи за страните по него, при сключването му не съществува законова пречка за включване на клауза със срок за изпитване, а не са налице доказателства, установяващи че с тази клауза ответникът е целял постигането на незаконосъобразна цел – прекратяване на договора по облекчен ред. Според Добрички окръжен съд обстоятелството, че ищцата е полагала труд в продължение на осем години при стария работодател на същата длъжност, но в друга аптека в същия град, не води до автоматичен извод, че за новия работодател отпада нуждата от проверка на компетентността на служителя, изпълнявал идентична длъжност при предходния работодател. Именно различното работно място и различния работодател при новия процесен трудов договор според въззивния съд доказват факта, че се е целяла проверка на годността на ищцата за справяне с възложената работа. Обстоятелството, че ищцата е дала съгласието си за прекратяване по взаимно съгласие на предходния трудов договор със стария работодател, след сключването на новия трудов договор, е ценено като доброволно лишаване от правото на закрила по чл. 333 КТ с оглед наличието на трудоустрояване при призната 75% трайно намалена работоспособност заради „болест на Крон“, поради което сключването на процесния трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя е прието, че не съставлява злоупотреба с права от страна на последния. Добрички окръжен съд намира, че с процесния трудов договор се е целяла проверка на годността на ищцата за справяне с възложената работа, като не е установено той да не преследва тази своя типична цел, поради което искът с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ е отхвърлен като неоснователен. С оглед обуславящото му значение по отношение на другите предявени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, последните също са приети за неоснователни и като такива са отхвърлени.
Релевираният от касаторката горепосочен първи материалноправен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, обусловил е правните изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Останалите три формулирани от ищцата в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба въпроси са относими към правилността на обжалваното решение, а и не са от решаващо значение за правните изводи, обусловили отхвърлянето на предявените искове от Добрички окръжен съд, поради което не удовлетворят изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за притежаване характеристиките на „правен въпрос“ от значение за изхода на конкретния спор като общо основание за допускане на касационно обжалване.
По първия материалноправен въпрос, преформулиран съгласно правомощията на ВКС, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: Недействителна ли е поради заобикаляне на закона клауза със срок за изпитване в полза на работодателя в трудов договор, ако не се установява типичната му цел – да се провери годността на работника или служителя за възложената работа?, даденото разрешение в атакуваното въззивно решение е в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в решение № 118 от 04.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Според последната трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа – чл. 70, ал. 1 от КТ, като в ал. 5 е установена еднократност и изключителност на този договор – само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие, за да не се държи работника или служителя в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор. Според чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Следователно клаузата за срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания на чл. 70 КТ – трудовият договор да е първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. Ето защо по отношение на горепосочения първи материалноправен въпрос е налице и релевираното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание изложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по формулирания от касаторката първи материалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 15. 03. 2017г., постановено по в. гр. дело № 62/2017г. на Добрички окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.