Р Е Ш Е Н И Е
№ 419
София, 30.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1244 по описа на Второ гражданско отделение за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГП. вр. с чл. 218а, б. “а” ГП. (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 434 на Добрички окръжен съд от 28.12.2007 година по гр.д. № 769/2007 г. е оставено в сила решение № 65 от 04.07.2007 г. по гр.д. № 187/2006 г. на Добрички районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от О. гр. Д. против Потребителна кооперация “Н”, гр. Д. за предаване владението на имот с площ от 1116 кв.м., от които 700 кв.м. част от УПИ *, кв. 48; 244 кв.м. част от УПИ * от кв. 15 и 172 кв.м. по плана на Централна градска част на гр. Д., върху който е изградена едноетажна сграда от сглобяема метална конструкция с площ от 1116 кв.м.
Касационна жалба против решението на Добрички окръжен съд е постъпила от Потребителна кооперация “Н”, гр. Д. с оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГП. (отм.). Поддържа се, че в нарушение на чл. 188 ГП. (отм.) и чл. 189 ГП. (отм.), въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и не е изложил мотиви относно техническите характеристики на обекта, застроен в процесния имот и съставлява ли същия годен обект на право на собственост; формирал е неправилни изводи, че сградата съставлява временен, преместваем обект, без да съобрази доказателствата, че за изграждането и е издадено строително разрешение, приета е с акт обр. 16 и е трайно закрепена върху терена. Поддържа се, че съдебният акт е постановен в нарушение на чл. 2, ал. 3 ЗОС, тъй като сградата е построена с кооперативни средства, включена е в дълготрайните материални активи на кооперацията, която се е снабдила и с нот. акт, констатиращ правото и на собственост.
Ответникът по касационната жалба О. гр. Д. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГП. (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГП. (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира касационната жалба за неоснователна с оглед следните съображения:
В решението на Добрички окръжен съд е прието за установено, че по плана на гр. Д. от 1953 година, процесният терен е попадал в п. VІ, кв.102, отреден за административни сгради и площад, като в периода 1964 г. – 1966 година е бил отчужден от собствениците, завзет и преминал в собственост на държавата. През 1983 година, въз основа на архитектурен проект № 84 от 1983 г. и разрешение за строеж № 122 от 20.04.1983 г., издадени на РП. “С”, върху имота е била застроена сграда Търговски център” – постройка с Г образна форма с площ от 1116 кв.м. на бетонна основа с цокъл от 0,20 см. о 0,50 см. над нивото на терена, от сглобяема конструкция от метални колони и ферми с външни стени: северна и западна от метални витрини, източна, южна и преградни стени от азбестоциментови панели, покрита с метална обшивка. Сградата няма траен градоустройствен статут и може да бъде демонтирана и премествана. Ситуирана в УПИ *, кв. 625 по устройствения плана на града за от 2006 г., постройката не е включена в плана, а терена е предназначен за обществено обслужване и паркинг за централната градска част на гр. Д.. При проектирането и одобряването на ЧИЗРП не е било взето предвид съществуването на изградения търговски комплекс. През 1985 г., новообразуваното стопанско предприятие ОКС, клон “Кооптърговия”, гр. Т. е приело с разделителен баланс активи и пасиви на дейността на “Коопбазар” при РП. “С”, в които е била включена и търговската сграда с отчетна стойност 483550 лева. През 1990 година, поделение “Кооптърговия”, гр. Т. е било преобразувано в Потребителна кооперация “Н. Възход”, в основните средства на която, фонд “сгради” е бил включен и търговския комплекс без земята, върху която е изградена постройката.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен. Приел е, че процесният имот е преминал в собственост на О. по силата на чл. § 7, т.6 ЗМСМА (ДВ, бр. 77 от 1991 г.). Изхождайки от характеристиките на изградената върху терена постройка – без траен градоустройствен статут, преместваема, изградена от сглобяема метална конструкция, съдът е приел, че сградата попада в обект по хипотезата на чл. 56, ал.1 ЗУТ, а към момента на изграждането и – чл. 120 ППЗТСУ, поради което не съставлява сграда по смисъла на чл.2, ал.3 ЗОС, независимо, че е изградена със средства на ответната кооперация.
Решението е правилно.
Правилно, в съответствие със закона и доказателствата по делото е формираният в решението извод, че правото на собственост на О. гр. Д. върху процесния имот е доказано, както и че ответника владее имота без правно основание, поради което ревандикационната претенция за предаване на владението на имота е основателна. Правилен е изводът, че по силата на § 7, ал.1 т.6 ПЗР ЗМСМА, процесният терен, съставляващ обект на общинска инфраструктура с местно значение е преминал по силата на закона в собственост на общината, както и че изградената върху терена постройка с оглед техническите и характеристики не попада в категорията обекти по чл. 2, ал.3 ЗОС (ред. ДВ, бр. 44 от 1996 г.), независимо, че строителството му е извършено от кооперативна организация преди 13.07.1991 г.
Въведените касационни оплаквания за допуснати нарушения на чл. 188, ал.1 ГП. и чл. 189 ГП. са неоснователни. Съдът е обсъдил всички относими към спорното право доказателства и е изложил мотиви за възприетите фактически констатации и правни изводи. Обстоятелството, че за изградения в процесния имот търговски обект е одобрен архитектурен проект и е издадено строително разрешение не променя извода за статута му на временна постройка по смисъла на чл. 120 ЗТСУ, разрешаващ временни постройки, изграждани за нуждите на организации с разрешение на техническите органи, т.е. изграждани след съгласуване на всички необходими за обекта книжа, каквито са одобрения архитектурен проект и строителното разрешение В съответствие с доказателствата по делото, в т.ч. с приетата техническа експертиза, съдът е изложил изводи относно техническите параметри на обекта, даващи основание да се приеме, че не съставлява сграда или постройка по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗОС (ред. ДВ, бр. 44 от 1996 г.) – обект, съставляващ сглобяема метална конструкция, която може да бъде отделена от основата, върху която е положена. С чл.2, ал.3 ЗОС (отм.), от общинската собственост е изключен прилежащия терен на сгради и постройки, построени със средства на кооперативни организации преди 13.07.1991 г. В случаите, когато сградата съставлява временна постройка, която може да бъде премествана, то предпоставките на чл.2, ал.3 ЗОС (отм.) не са налице, тъй като собственика на постройката разполага с възможността да я демонтира и премести. В тази връзка доводите, че сградата е построена с кооперативни средства, включена е в дълготрайните материални активи на кооперацията, която се е снабдила и с нот. акт, констатиращ правото и на собственост, са без правно значение, тъй като с ревандикирането на терена от общината правото и на собственост върху постройката не е засегнато предвид възможността за демонтажа и преместването и.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГП. (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №434 на Добрички окръжен съд от 28.12.2007 година по гр.д. № 769/2007 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: