О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр. София, 10.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 2659 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 673 от 09.04.2014г. по т.д. № 2522/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 659 / 05.04.2013г. по т.д. № 4265/2011г. на Софийски градски съд, ТО, в частта, в която исковете с правно основание чл.92 ЗЗД са отхвърлени за разликата от 30 820,39 лева до 45 598,70 лева – неустойка в размер на лизингови вноски от № 34 до № 48, чийто падеж следва прекратяването на договора за лизинг.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Ответниците, Ех – Т.” ЕООД, и [фирма] /н/, не представят отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение по иска по чл.92, ал.1 ЗЗД в отхвърлителната част, въззивният съд е приел, че неустойката по чл.11 е уговорена за предсрочно прекратяване / разваляне на договора и отказ да се придобие собствеността или да се платят лизинговите вноски в размер на непогасената част от лизинговата цена на автомобила, вкл. и на онази част от лизинговите вноски, чийто падеж не е настъпил към датата на разваляне на договора, поради което има компесаторен характер, тъй като замества неосъщественото доброволно изпълнение – на обезщетение, вместо изпълнение. Аргументирано е, че при прекратяване на договора лизингополучателят губи правото да придобие вещта, а лизингодателят да получи лизинговите вноски след прекратяването, поради прекъсване на облигационната връзка между страните, и на обезщетение, съгласно уговореното в чл.11 подлежат само тези вреди, които са настъпили до прекратяване на договора. Тълкуването в обратен смисъл би довело до хипотеза, при която, под формата на неустойка, лизингодателят получава в пълен размер оставащите до изтичане на срока на договора лизингови вноски с ненастъпил падеж към датата на развалянето, вкл и за периода след неговото прекратяване, през който лизингополучателят е лишен от ползване на лизинговата вещ. По този начин би бил постигнат резултата на реалното изпълнение, без да се предостави дължимата насрещна престация в пълния уговорен размер – ползване на лизинговата вещ до изтичане на срока на договора от страна на лизингополучателя, с възможност последният да придобие собствеността върху тях. Въз основа на това е направен извод, че неустойката, договорена в чл.11, е дължима само за периода до прекратяване на договора между страните.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че обусловилият изхода на делото материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, е: „В случаите на уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг, определена в размер на неплатените по договора лизингови вноски, следва ли да се приеме, че същата е дължима само в размер на сумата от неплатените лизингови вноски до датата на прекратяване на договора?”.
Формулираният от касатора въпрос е относим към предмета на производството и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция при разглеждане на делото, поради което е налице общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въз основа на представеното влязло в сила решение № 1057 от 08.06.2012г. по гр.д. № 4089/2011г. на Софийски градски съда, ТО, се доказва наличието на релевирано от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в него, противно на обжалваното въззивно решение, е прието, че при същата клауза за неустойка лизингополучателят дължи компесаторна неустойка в размер на непогасената част от лизинговата цена на автомобила.
Настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед уеднаквяване на противоречива практика на съдилищата, по конкретизирания, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. №1 /2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправен въпрос „В случаите на уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг, определена в размер на неплатените по договора лизингови вноски, какъв е дължимият размер на неустойката – цялата непогасена част от лизинговата цена или сумата от неплатените лизингови вноски до датата на прекратяване на договора?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 295,57лева.
С оглед откритото производство по несъстоятелност по отношение на един от ответниците – [фирма], следва да се представят от ищеца-касатор доказателства, че вземанията, предмет на настоящото производство, са предявени от него в производството по несъстоятелност на [фирма].
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 673 от 09.04.2014г. по т.д. № 2522/2013г. на Апелативен съд – София.
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 295,57 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ ПИСМО до Окръжен съд – Монтана с искане в едноседмичен срок от съобщението да се предостави служебна справка, дали по т.д. № 160/2012г. по описа на Окръжен съд – Монтана има предявяване на вземания от [фирма] към [фирма], като при наличие на предявяване се изпратят и заверени копия от молбата за предявяване и актовете на синдика и съда, постановени по молбата.
ДАВА едноседмичен срок от съобщението на касатора [фирма], да представи доказателства, че е предявил вземанията, предмет на настоящото дело в производството по несъстоятелност на ответника по искове, [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.