6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 425
С., 16.05. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 5351/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. В. против въззивно решение № 6342 от 28.07.2016г. по в. гр. дело № 2831/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29.01.2016г. по гр. дело № 23529/2015г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. И. В. против Информационен център на Министерството на отбраната искове за отмяна като незаконна на заповед № РД-27-73 от 04.03.2015г., с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 19а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на Информационен център на Министерството на отбраната и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 21 042лв. за периода 05.03.2015г. – 05.09.2015г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси – задължително условие ли е директорът на Информационния център на Министерството на отбраната (ИЦМО) да има правомощия да издава индивидуални административни актове по разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗАдм., т. е. задължително ли е процесната длъжност да е свързана с осъществяването на изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат, за да е налице приложимост на чл. 19а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм.; за определяне правомощията и задълженията на длъжността с оглед наличието или не на връзка с функциите на осъществяване на държавно управление, както и на подзаконовия нормативен акт, който определя тези правомощия и задължения – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По въпросите – доколко с регистрирането на ИЦМО по Закона за телевизия и радио с Решение № РД-05-28 от 20.02.2014г. на С., при недвусмислено изразената от КС на РБ при „недопустимост на каквато и да е намеса в дейността на средствата за масова информация от страна на държавните органи, както чрез официално институциализиране на средствата за въздействие, така и чрез неформални способи” (т. 4 от Решение № 7/04.06.1996г. по конст.дело№ 1/96г. на КС на РБ) се изключва приложимостта на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. по отношение на ИЦМО, респ. на длъжността „директор” на центъра; дали ЗОВСРБ се явява специален закон по отношение на ЗАдм., във вр. с чл. 1, ал. 3 ЗАдм., досежно статуса на цивилните служители в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия, конкретно на чл. 283, ал. 2 – статуса на цивилните служители по трудово правоотношение се уреждат в КТ и в този закон, жалбоподателят поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Информационен център на Министерството на отбраната чрез адв. П. М. и адв. С. К. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че първите два въпроса с обжалваното решение са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, включително цитираната от жалбоподателя, а останалите въпроси не обуславят основанието на т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК и не засягат решаващите правни изводи на съда за изхода на спора. Изложени са подробни съображения в подкрепа неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и такива по съществото на спора, в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 19а, ал. 2 ЗАдм., вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По въпросите – задължително условие ли е директорът на Информационния център на Министерството на отбраната (ИЦМО) да има правомощия да издава индивидуални административни актове по разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗАдм., т. е. задължително ли е процесната длъжност да е свързана с осъществяването на изпълнително – разпоредителна дейност, като част от държавния апарат, за да е налице приложимост на чл. 19а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. и относно определяне правомощията и задълженията на длъжността с оглед наличието или не на връзка с функциите на осъществяване на държавно управление, както и на подзаконовия нормативен акт, който определя тези правомощия и задължения, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По приложението на чл. 19а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. е създадена задължителна съдебна практика, с която се приема, че нормата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. сочи белезите на държавните институции, чиито ръководители са органи на изпълнителната власт, като определените от закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение – да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, което означава осъществяването на изпълнително – разпоредителна дейност, като част от държавния апарат; в подкрепа на изложеното е добавено и заложеното в чл.19, ал.8 ЗАдм. правно положение на ръководителите по чл.19, ал.4 ЗАдм. за издаване на административни актове – решение по гр.дело № 4123/2014г., четвърто г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, но което се позова и жалбоподателя. Приема се още, че основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. е специално, поради което когато се прилага заедно с друго по КТ, се явява определящо; упражнява се по преценка на органа извършил назначаването, която преценка е по целесъобразност – не е необходимо да се излагат мотиви, поради което на съдебен контрол подлежи единствено дали освободеният служител е заемал длъжност, посочена в чл. 19а, ал. 1 ЗАдм. и дали е освободен от оправомощен за това орган – решение по гр. дело № 3982/2016г., четвърто г. о., ВКС и по гр. дело № 408/2010г., четвърто г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика при постановяване на обжалваното решение.
При определяне статута на ищеца, като едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм., по отношение на който е приложимо специалното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 19а, ал. 2 ЗАдм., съдът е изходил от посочените в цитираната съдебна практика критерии на закона – институцията да е създадена със закон или с постановление на Министерския съвет и да има функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
Прието е, че Информационният център на Министерството на отбраната е създаден с Постановление № 5 от 21.01.2014г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление № 54 на МС от 2010г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, има статут на юридическо лице по чл. 60 ЗАдм към министъра на отбраната и се явява второстепенен разпределител на бюджета към министъра на отбраната – чл. 5б, ал. 1 и ал. 2, с правомощия определени в ал. 2, т. 1-12 от Постановление № 5/2014г.; ръководителят на Центъра се назначава от министъра на отбраната, като осъществяваните от него функций, освен с ръководството на Центъра, пряко са свързани с подпомагане дейността на министъра на отбраната относно информационната политика на Министерството – чл. 6, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Центъра. Начина на създаване на Центъра и възложените му функции, респ. правомощията на неговия директор, в лицето на ищеца, са дали основание на съда приеме, че Центърът е държавна институция по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. в сферата на изпълнителната власт, а неговият директор се явява едноличен изпълнителен орган – правни изводи направени в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика.
Дали в правомощията на директора задължително следва да се включи и възможността да издава индивидуални административни актове по чл. 19, ал. 8 ЗАдм., нито е обуславящо, нито определящо за дефинирането на ръководителя на Центъра като едноличен изпълнителен орган на държавната институция. Определящи са функциите насочени към подпомагане дейността на министъра на отбраната по осъществяване на информационната политика на Министерството на отбраната, чрез различни изразни форми – военни печатни, аудио-визиулни и електронни средства на масова комуникация, съгласно чл. 5б, ал. 2, т. 1-12 от Постановление № 5/2014г. и в тази връзка, правомощията на директора по осъществяване политиката на министерството визирани в чл. 6 от Правилника за устройството и дейността на ИЦМО, които дефинират Центъра като орган на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, а неговият директор като едноличен изпълнителен орган.
Въпросът – доколко с регистрирането на ИЦМО по Закона за телевизия и радио с Решение № РД-05-28 от 20.02.2014г. на С., при недвусмислено изразената от КС на РБ „недопустимост на каквато и да е намеса в дейността на средствата за масова информация от страна на държавните органи, както чрез официално институциализиране на средствата за въздействие, така и чрез неформални способи” (т. 4 от Решение № 7/04.06.1996г. по конст. дело№ 1/96г. на КС на РБ) се изключва приложимостта на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. по отношение на ИЦМО, респ. на длъжността „директор” на центъра, не е обуславящ за изхода на делото. Във въпроса се цитират доказателства, които не са събрани по делото, а довод че Центърът следва да се изключи от приложното поле на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм., с оглед цитираното решение на Конституционния съд на РБ, не е правен в процеса на делото.
В процеса на делото жалбоподателят е поддържал, че Центърът е медия, предвид наличието на отдел „Военен телевизионен канал” и отдел „Вестник „Българска армия” и не представлява държавна институция, респ. неговият директор не е част от изпълнителната власт. Съдът е отхвърлил тези аргументи, като е стъпил на нормативната уредба за създаването, статута и дейността на Центъра – да отразява медийно информационната политика на Министерството на отбраната, което се осъществява с помощта на различни изразни средства, чрез аудиовизуални продукти, печатни и електронни средства за масова комуникация (чл. 5б, ал. 2, т. 1 от Постановление № 5/2014г), т. е. дейността на посочените отдели изцяло е подчинена на политиката осъществявана от министъра като орган на изпълнителната власт, а директорът, който подпомага министъра в тази му дейност попада в обхвата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм, и като едноличен орган на държавна институция от изпълнителната власт може да бъде освободен от заеманата длъжност на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм.
Не съставлява основание за допускане на касационно обжалване и въпросът – дали ЗОВСРБ се явява специален закон по отношение на ЗАдм., във вр. с чл. 1, ал. 3 ЗАдм., досежно статуса на цивилните служители в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия, конкретно на чл. 283, ал. 2 – статуса на цивилните служители по трудово правоотношение се уреждат в КТ и в този закон. Въпросът се поставя за първи път в изложението и с обжалваното решение не е бил предмет на обсъждане. Въпросът не й от значение за делото.
С разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 ЗАдм. се приема, че посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи (т. е. ръководителите на държавни институции, създадени със закон и с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт), имат всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение, от което следва, както е прието й с обжалваното решение, че ищецът е работил по трудово правоотношение, спорът е трудовоправен и подсъден на граждански съд. Следователно не може да става въпрос за конкуренция между специални закона.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по касацията съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение по представено пълномощно, фактура за внесено адвокатско възнаграждение и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6342 от 28.07.2016г. по в. гр. дело № 2831/2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. И. В. да заплати на Информационен център на Министерството на отбраната съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ