О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 28.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 6 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Марияна Ст. Ж. от гр. С. чрез своя процесуален представител адвокат А е обжалвала решението на Софийския апелативен съд от 01.10.2008г по гр.д. № 459/2008г с което са отменени решенията на Софийския градски съд от 23.03.2007г и от 15.10.2007г по гр.д. № 2020/2004г и в отменената част е постановено ново решение. С него Софийският градски съд отхвърлил исковете й предявени срещу Й. А. К. за сумата 20 113.14 лева, представляваща претендирано обезщетение под формата на свободен наем за ползване без основание на апартамент № 30 в жилищна кооперация,находяща се в гр. С. ул.”В” № 22 ет.4 и за сумата 8 900 лева,представляваща лихви за забавата върху главницата за времето от 21.08.1999г до 09.07.2004г. Със същото решение в полза на Й. А. К. са присъдени и направените по делото разноски в размер на 1 709.03 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че процесуално правни и материално правни въпроси от съществено значение за делото са разгледани от въззивния съд и са разрешени в противоречие с практиката на ВС и на ВКС,а така също и че точното прилагане на закона е от значение за развитието на правото- основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационно обжалване решението на Софийския апелативен съд,прие следното:
От касационната жалба се извежда твърдението, че Софийският апелативен съд бил разрешил същественият процесуално правен въпрос- въпреки направеното от страна на ответника признание на основанието на заявените претенции и оспорване само по размер на исковата сума,въззивният съд изцяло да отхвърли исковете –в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Освен това като приел,че правното основание на иска била чл.59 ЗЗД, а разрешил спора на правно основание чл.236 ЗЗД, бил постановил недопустимо решение също в противоречие с практиката на ВКС. В тази насока са приложени решения на ВКС-Р№ 831/14.01.2005г по гр.д. № 555/2004г на ВКС,1-во гр.отд., Р № 205/2001г по гр.д. № 147/2000г на ВКС,4-то гр.отд. Р № 935/99г на ВКС,1-во гр.отд., Р № 265/29.06.1998г по гр.д. № 60/99г на ВКС 2-ро гр.отд. и Р № 2447/2004г по гр.д. № 2533/2002г на ВКС,4-то гр.отд.
От тях се извежда изводът, че въззивнят съд не може да се произнася в своето решение „извън пределите на спора по делото,така както са били очертани от становищата на страните”/Р № 205/2001г на 4-то гр.отд. /.
Върховният касационен съд приема, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като не става въпрос за липса на практика на съдилищата или до различна практика на отделените състави на ВКС, която да изиска уеднаквяване чрез издаване на тълкувателно решение. Следва да се допусне до касационно обжалване въззивното решение на Софийския апелативен съд при което ВКС да разгледа всички направени оплаквания за неправилност на постановеното решение по чл.281 т.3 ГПК.
Ето защо и на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК и гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 01.10.2008г по гр.д. № 459/2008г.
Задължава М. С. Ж. в седмичен срок от получаване на съобщението,да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 580.30 лева
Насрочва делото за 04.11.2009г за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: