6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 437
гр. София, 07 януари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Антони Лаков
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1505/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане /наименувано молба/ от осъдения Р. Б. А. за възобновяване на нохд №5451/2014 г.по описа на Софийски градски съд, внохд №420/2015 г. на Софийски апелативен съд,на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК.
От отразеното в искането твърдение, че пострадалият е предизвикал конфликта и е ударил с тръба подсъдимия, който за да се защити го е наранил с нож, може да се направи извод, че всъщност осъдения А. възразява срещу приетата правна квалификация на деянието по чл.116 ал.1 т.12 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, като счита, че то е извършено при условията на неизбежна отбрана, което представлява оплакване за нарушение на материалния закон. Оспорва се и вида на телесната повреда,причинена на пострадалия,като се твърди ,че липсва постоянна опасност за здравето му.Иска се възобновяване на наказателното производство и отмяна на въззивното решение.
В съдебното заседание пред ВКС ,служебно назначеният защитник на осъдения А.-адв.К. поддържа изцяло подаденото искане, като твърди ,че при провеждане на наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,а именно ,че не е изследван факта,че осъденият е действал при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели.На следващо място счита ,че на А. следва да бъде наложено по-леко наказание.Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство.
Осъденият Р. А. представя писмена защита, в която преповтаря доводите, изложени в искането за възобновяване. В допълнение твърди, че не му е била предоставена възможност да даде обяснения пред съда, както и че не са били съобразени думите на пострадалия ,че не желае да го съди , че не иска пари от него, което според осъдения навежда на извод, че производството, образувано срещу него е било нагласено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение .
Осъденият Р. А. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане , алтернативно- наказанието да бъде намалено.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в искането на осъдения Р. Б. А., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното:
С присъда №48 от 18.02.2015 г.,постановена по внохд №5451/2014 г., Софийски градски съд,НО е признал подсъдимия Р. Б. А. за виновен в това ,че на 21.08.2014 г., около 23,25 часа в [населено място],[жк], на [улица]в близост до №1, направил опит умишлено да умъртви другиго-М. М. Р., като опита останал недовършен по независещи от дееца причини и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.12 пр.1 във вр.с чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ във вр.с чл.58а ал.1 от НК га е осъдил на десет години лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.
На основание чл.59 от НК е приспаднато времето,през което Р. А. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски.
По жалба, депозирана от служебния защитник на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №420/2015 г. , приключило с решение №206 от 19.06.2015 г.,с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК, непроверен по касационен ред. Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, искането за възобновяване е НЕОСНОВАТЕЛНО.
На първо място, макар и в искането за възобновяване на наказателното дело да са отразени цифрово и трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК, липсва посочване на каквото и да е било съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на наказателното производство, нито пък са изложени съображения във връзка с това оплакване. В пледоарията си служебният защитник на осъдения е изложил доводи, свързани с нарушение на материалния закон, които неправило е отнесъл към основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Единствено в писмената защита на осъдения е наведено възражение за това, че не му е била предоставена възможност от съда да даде обяснения, което поначало може да бъде интерпретирано като съществено процесуално нарушения. В конкретния случай обаче, то не се установява, тъй като видно от протокола от съдебното заседание ,проведено на 18.02.2015 г. от СГС, подсъдимият е заявил ,че не желае да дава обяснения. Пред въззивната инстанция подобно искане от страна на осъдения или неговия защитник не е правено, поради което не би могло да се приеме ,че съдът го е лишил от тази законова възможност.
Всъщност единствените доводи, посочени в искането на осъдения и в писмената му защита /макар и твърде лаконични и неясни/, и които обосновават нейната допустимост, се отнасят до неправилно приложение на материалния закон. Следва да се отбележи,че описаните от Р. А. в горните процесуални документи фактически обстоятелства, които се отличават от тези, самопризнати от него по реда на чл.371 т.2 от НПК, изобщо не могат да бъдат взети предвид по следните съображения: на първо място, ВКС не може да приема нови фактически положения, а се произнася само в рамките на фактите, такива ,каквито са били възприети от решаващите съдебни инстанции. И на второ място, предлагането на нова фактическа обстановка от осъдения, по същество представлява оттегляне на самопризнанието, направено по реда на глава ХХVІІ -в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред ВКС /още по-малко в процедура по глава Тридесет и трета/ . Съгласно ТР №1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл.372 ал.4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред.
На следващо място е необходимо да се посочи ,че е налице подкрепеност на самопризнанието на осъдения Р. А. от валидно събраните на досъдебното производство доказателства. Приобщените от първоинстанционния съд доказателствени материали и най-вече гласните доказателствени средства,а именно показанията на свидетелите М. Р., Н. Р., Ю. В. и К. К. са напълно достатъчни за установяването по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от осъдения. Описаната фактология: „…свидетелят Р. срещнал обвиняемия А.,с когото се познавали. Двамата разменили общи фрази, след което А. нанесъл удар с нож в областта на корема на Р., като започнал да го псува“ не сочи на предприето непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия спрямо А., поради което деянието не е извършено в условията на неизбежна отбрана , нито пък при превишаване на нейните предели .
При така описаните в обвинителния процесуален документ факти , самопризнати от Р. А., материалният закон е приложен правилно, поради което касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК не е налице. Касае се за опит за убийство , а не за причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 от НК. Прекият умисъл за причиняване на смърт е изводим от обективните данни по делото, а именно използваното средство, годно да причини смърт –нож, мястото на нанасяне на удара –коремната област, в която се намират жизнено важни органи; характеристиките на причиненото увреждане- прободно-порезно нараняване, проникващо в коремната кухина с нараняване на голямото коремно було и възходящата част на дебелото черво. Осъденият оспорва медико-биологичната характеристика на нараняванията, констатирани по пострадалия, като счита че същите неправилно са определени като тежки телесни повреди. Всъщност нараняванията на пострадалия никога не са били квалифицирани като тежки телесни повреди. Видно от изготвената по делото СМЕ-за, двете увреждания по своя медико-биологичен характер представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникващо в коремната кухина, т.е касае се за средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
На следващо място ,липсват конкретни съображения относно оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения А. наказание, които да бъдат предмет на преценка и обсъждане. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че определеното наказание от петнадесет години лишаване от свобода ,редуцирано с 1/3 на десет години е адекватно както на степента на обществената опасност на деянието- завишена, предвид засегнатите с него обществени отношения и факта ,че то е извършено при условията на опасен рецидив , така и с тази на дееца-също висока, с оглед обремененото му съдебно минало. Очевидно е ,че постановените до момента 14 осъждания на А. и търпените наказания лишаване от свобода по никакъв начин не са спомогнали за неговото ефективно поправяне. Обстоятелството, че деянието е приключило във фазата на опита е било правилно отчетено като единствено смекчаващо отговорността .
По изложените съображения и като не намери основания за възобновяване на наказателното производство ,ВКС счете ,че искането на осъдения Р. Б. А. следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Б. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд №5451/2014 г. по описа на Софийски градски съд, внохд №420/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/