Решение №446 от 13.1.2016 по нак. дело №1391/1391 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 446

Гр. София, 13 януари 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря КР.ПАВЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП, Б.ДЖАМБАЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1391/15 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.
Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК, по искане на задочно осъдения П. Д. Х., чрез упълномощеният му защитник адв. Н.В., за възобновяване на н.о.х.д № 2840/2003 г. по описа на Районен съд – Варна, НО, 4 състав и отмяна на постановената по същото дело присъда от 08.12.2003 г., с която Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и 2 вр. чл.18, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година, което е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим, на осн.чл.46, ал.1 б.“б“ от ЗИН / отм./ и осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 50 лв. и разноските за възнаграждение на служебен защитник в размер на 100 лв.
В молбата за възобновяване защитникът на осъденото лице посочва, че осъденият не е участвал в производството по делото, в което е постановена осъдителната присъда и същото е протекло без негово знание, както и без надлежно уведомление за образуваното наказателно дело.
Твърди, че след образуването на досъдебното производство по делото / под формата на дознание/, за което осъденият е бил уведомен, чрез привличането му в качеството на уличен, същото е продължило прекомерно дълго и в тази връзка доверителят му е напуснал страната и се е установил в Р. Г., където е намерил работа и е създал семейство.
След постановяване на присъдата, за което не е бил уведомен, осъденият се е връщал в Р. Б. през месец август 2013 г. и през месец август 2015 г., след което безпрепятствено е отпътувал обратно за Г. При последващото му връщане в пределите на страната, на 01.09.2015 г. , Х. е бил задържан от органите на МВР и приведен в Затвора в гр.Варна за изпълнение на постановената присъда.
С оглед изложеното относно липсата на знание от страна на подзащитния му за постановена, влязла в сила присъда и при данните относно безпроблемното му влизане в страната без спрямо него да са предприети принудителни мерки по задържането му, защитата сочи, че осъденият е узнал за присъдата на датата, на която е бил задържан, 01.09.2015 г.
В тази връзка намира, че са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК и на осн. чл. 425, ал.1, т.1 от НПК прави искане за отмяна на присъдата по н.о.х.д № 2840/2003 г. по описа на Районен съд – Варна, НО, 4 състав и за връщане на делото за ново разглеждане
В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъденият Х. и упълномощеният защитник, адв.В., поддържат искането за възобновяване по изложените в същото съображения.
Защитникът на осъдения акцентира върху установеното по делото, че от 2000 г. до м. септември 2015 г., Х. легално е пребивавал в Р. Г., където през целия период е работил на трудов договор и е създал семейство. Твърди, че през посочения период на отсъствието му извън страната Х. се е прибирал няколкократно на известния по делото адрес, където въпреки това не е бил призоваван, нито е получил съдебни книжа. Счита, че органите на досъдебното производство и съдът не са положили максимални усилия за редовното призоваване на доверителя му, въпреки известните адреси, както в страната, така и в Р. Г. В този смисъл моли касационната инстанция да постанови съдебния си акт.
Осъденият Х., в лична защита, поддържа искането да се възобнови производството по делото, за да получи възможност да участва в съдебното производство. В последната си дума моли делото да се възобнови и да се върне за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че не са налице основанията за възобновяване на делото, тъй като липсват предпоставките, визирани в чл.423, ал.1 НПК, поради което моли искането да бъде оставено без уважение.
Намира, че съгласно действащата процедура, осъденият е бил уведомен за образуваното и водено спрямо него наказателно производство с привличането му като уличен на 10.10.2000 г., поради което доброволно се е поставил в положение да не участва в разглеждането на делото. Счита, че последващите му действия аргументират единствено целта му да се укрие, като не са налице данни, че съгласно задължението си, Х. е уведомил органите на досъдебното и на съдебното производство относно местонахождението си, включително и извън пределите на страната.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното:
Присъдата на Районен съд -Варна, с която П. Х. е осъден, е постановена на 08.12.2003 г. и е влязла в сила на 24.12.2003 г.
Осъденият е узнал за същата на 01.09.2015 г. с привеждането му в затвора в гр.Варна за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода по н.о.х.д № 2840/2003 г. по описа на Районен съд – Варна, НО, 4 състав, като датата на задържането му за изпълнение на присъдата е най-късната дата относно узнаването на лицето.
Искането за възобновяване е постъпило на 25.09.2015 г., в рамките на шест-месечния срок от узнаване на осъдения за влязлата в сила присъда, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано, тъй като се иска възобновяване на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419 ал.1 от НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
Наказателното производство по делото е било образувано под формата на дознание № 115/2000 г. по описа на Районно управление „Транспортна полиция“-Варна, с постановление от 10.09.1999 г. срещу осъдения П. Д. Х. и две други лица, за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за това, че на 13.06.1999 г. в района на ж.п. гара С. – Р., обл. В., след предварителен сговор помежду си, противозаконно са повредили стени на чужда недвижима вещ-сграда за ръководител движение, собственост на НК „Б.“ – гара Р.
В хода на досъдебното производство, с протокол за разпит от 10.10.2000 г. осъденият П. Д. Х. е бил привлечен в качеството на уличено лице и му е било повдигнато обвинение за престъпления по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.195, ал.1, т.5 вр чл.194 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.20 ,ал.2 от НК. Разпитът е проведен при условията на чл.210 от НПК / отм/ в присъствието на съдия от съответния съд, като следствените действия са извършени на осн. чл.409, ал.5 и чл.410, ал.1 от НПК / отм/.
Досъдебното производство спрямо Х. е проведено под формата на полицейско производство, при условията на чл.410 от НПК / отм/, като е започнало с разпита на осъдения в качеството на уличен.
Спрямо Х., в съответствие с текста на чл.409 ал.6 от НПК /отм/ не е била взета мярка за неотклонение.
Привличането на осъдения П. Х. е било лично, като в протокола за разпит е отразено, че му е било разяснено правото на защитник и е била предоставена възможност да се свърже с такъв. Осъденият изрично е отказал участието на защитник, като е заявил , че впоследствие ще прецени необходимостта от ангажирането му.
След привличането на осъдения в качеството на уличен, с негово участие са били проведени очни ставки с останалите уличени лица, след което дознанието е приключило със заключително постановление от 13.10.2000 г., с мнение за предаването му заедно с останалите уличени лица на съд.
С постановление от 20.12.2000 г. за връщане на наказателното производство за допълнително разследване на прокурор при Районна прокуратура – гр.Вана, същото е било върнато с конкретни указания.
След връщането на делото за доразследване осъдения П. Х. не е бил намерен за извършване на допълнителни действия. От изготвената справка за задграничните му пътувания от 14.11.2001 г. се установява липса на данни П. Х. да е напускал страната по установения ред през 2000 г. и 2001 г.
Осъденият е бил призован за извършване на следствени действия в сградата на Транспортна полиция, на 19.11.2001 г., но тъй като не е бил установен му е бил назначен служебен защитник и производството е продължило без негово участие.
По делото е налична докладна записка от 06.12.2001 г., изготвена от ст.лейтенант Г. И. Т., инспектор при РУ „ Тр. полиция” – В., от съдържанието на която се установява, че на 03.12.2001 г. Т. , в качеството му на водещ дознанието е бил потърсен по служебния телефон от П. Д. Х., уличен по дознание № 115/2000 г. по описа на РУ „ТП „ – В., който го е уведомил, че се намира в К., където търсел работа, като щял да се върне в страната най-вероятно около месец март 2002 г.
Във връзка с цитирания телефонен разговор била изготвена нова справка относно задграничните пътувания на осъдения извън страната, рег. № /13.12.2001 г. на РДВР-В., съгласно която в системата за задграничните пътувания не са установени данни за пътувания на осъдения П. Х..
Осъденият П. Х. е бил призоваван на последния известен по делото адрес в [населено място], [община], област В. / установен след надлежно изготвена актуална адресна справка /, като призовката е била връчена на В. Г. М., живуща в същото село.
В хода на цялостното досъдебно производство П. Х. не е бил намерен на адреса и не се явил за извършване на допълнителни следствени действия, въпреки множеството опити на органите на досъдебното производство за неговото откриване.
Полицейското производство № 115/2000 г. приключило със заключително постановление на 12.06.2003 г., в отсъствието на осъдения, като същият бил представляван от служебен защитник, на когото били предявени материалите по делото.
Прокурор при Районна прокуратура – гр.Варна е внесъл обвинителен акт срещу П. Д. Х. на 28.07.2003 г., за извършени от него престъпления по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.195, ал.1 , т.4 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК.
След образуването на съдебното производство районният съд също е положил максимални усилия за установяване на местонахождението на осъдения Х..
Изпратил е уведомление относно насрочването на делото и препис от обвинителния акт на последния установен известен адрес в страната , [населено място], ул. „И. В. „ № 53, / последните са се върнали невръчени, поради не установяването на осъдения на адреса/, както и е изискал актуални справки относно задграничните му пътувания чрез РДВР – Варна. / № /05.08.2003 г. и № 89/29.10.2003 г. / които установили липса на данни осъденият П. Х. да е напускал пределите на Р. Б., или да се е завръщал обратно за целия период от 01.01.2000 г. до 28.10.2003 г.
При установената липса на данни за пребиваване на осъдения извън пределите на страната и такива за известен адрес в страната, съдебното производство по делото законосъобразно е разгледано и приключило в отсъствието на осъдения Х., при условията на чл.268, ал.3, т.1 от НПК / отм/, като съдът му е назначил служебен защитник.
Съдебното производство е приключило с присъда от 08.12.2003 г., с която на П. Х. е наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи ефективно.
Присъдата на Районен съд-гр. Варна. не е била обжалвана и е влязла в сила на 24.12.2003 г.
Във връзка с изпълнението на наказанието по влязлата в сила присъда по н.о.х.д № 2840/2003 г. по описа на Районен съд – Варна, НО, 4 състав осъденият П. Х. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма 15216/04 г. на ДНСП-София, както и за международно издирване във връзка с изготвена и изпратена Европейска заповед за арест /ЕЗА/ на 09.05.2008 г. от Районна прокуратура – Варна.
От приложената по делото справка от началника на Затвора- гр.Варна се установява, че П. Х. е бил задържан на 01.09.2015 г. и приведен в същия затвор за изтърпяване на присъдата по делото, по което се иска настоящото възобновяване.
Установените фактически данни за процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, налагат извода, че спрямо П. Х. не са налице предпоставките по чл.423 ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото.
Съгласно действащият процесуален закон към момента на образуване на досъдебното производство по делото, НПК / отм. от 29.04.2006 г. /, което е водено под формата на полицейско производство, съгласно разпоредбата на чл.409 от НПК /отм/, не се съставя постановление за образуване на производството и не се повдига обвинение по реда на чл.207 от НПК/ отм/.
Наказателното преследване срещу уличения се счита започнало след като лицето е разпитано в това му качество, съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от НПК / отм /.
По делото, което се иска да бъде възобновено, е налице валидно предявяване на обвинението спрямо осъдения П. Х., извършено по предвидения в действащия към този момент закон, процесуален ред .
Полицейското производство по делото е образувано за престъпления по чл.216, ал.1 от НК и по чл.195, ал.1 от НК, за които провеждането на предварително производство не е било задължително, като предявяването на обвинението, закрепено в протокола от проведения разпит на Х. в качеството му на уличен е извършено в съответствие с изискванията на действащия процесуален закон касателно този вид досъдебно производство, при информирането му относно престъпленията, в които е уличен, за предвидената наказателна отговорност и при обезпечаване на възможността за връзка на уличения със защитник.
С проведения разпит в хода на досъдебното производство, осъденият Х. е придобил качество на уличено лице, за което е бил надлежно и в достатъчна степен информиран, както за фактическите и правни рамки на повдигнатото спрямо него обвинение, така и относно задължението му да не променя местоживеенето си без надлежно писмено уведомление до компетентния разследващ орган, както и за последиците от това.
След предявяване на обвинението чрез привличането на осъдения в качеството му на уличено лице / чрез проведения разпит пред съдия от съответния първоинстанционен съд /, в което е участвал лично, като е бил изрично уведомен относно задълженията му, произтичащи от това качество, П. Х. не е могъл да бъде намерен за извършване на допълнителни следствени действия с негово участие.
Осъденият е напуснал известния по делото адрес за призоваване и се е укрил, като не е спазил законовото изискване да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес, в случай на промяна на неговото местоживеене.
Х. не е спазил задълженията си по закон и с проведения телефонен разговор с водещия разследването, при което не е съобщил конкретни данни за актуалното си местонахождение.
Предвидената в разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК законова възможност за възобновяване на делото, поради неучастие на осъденото лице е в съответствие с изискването за справедлив съдебен процес.
Обезпечаването на присъственото разглеждане на делото от страна на подсъдимия е с изричното изключение относно случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил и това е станало причина процедурата по чл.254, ал.4 НПК да не бъде изпълнена / същата касае връчването на препис от обвинителния акт и уведомление относно датата на делото и възможността за задочното му разглеждане при условията на чл.269 НПК /.
Преценката относно основателността на искането за възобновяване на делото включва отговор на въпроса, налице ли е допуснато нарушение на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл.6 на ЕКЗПЧОС и в частност на гаранциите по т.3 б.”а”, „с” и „d” от същия член – правото на лице, обвинено в криминално престъпление да бъде информирано за повдигнатото спрямо него обвинение, да се защитава лично и чрез защитник по свой избор и активно да участва в наказателното производство.
От материалите по настоящото дело не се установи нарушение по чл.6 от ЕКЗПЧОС спрямо Х. при постановяване на влязлата в сила присъда, което да е допуснато от решаващият съдебен състав.
В случая е налице хипотеза на чл.423, ал.1, пр.2 от НПК, която изключва задължението за възобновяване на делото.
При наличните данни за поведението на осъденото лице след предявяване на обвинението, по напускане на известните по делото адреси без да информира органите на досъдебното производство за актуалното му местоживеене, при което независимо от усилията на компетентните органи по неговото установяване, не е могъл да бъде открит за изпълнение на законовата процедура по информирането му относно обвинението и условията за разглеждане на делото в негово отсъствие, се налага извода, че осъденият Х. съзнателно и по своя воля се е лишил от правото си да участва лично в наказателното производство, водено спрямо него, поради което и не са налице законови основания за компенсиране на правата му в процеса, чрез възобновяване на делото, което е било водено в негово отсъствие.
С оглед изложеното за процесуалното поведение на осъдения Х., обективиращо по съществото си отказ от правото му на лично участие в проведеното спрямо него наказателно производство, за съда не съществува задължение да възобнови делото, единствено поради задочното му разглеждане, при установеното недобросъвестно отклоняване от участие в производството от негова страна.
Изложените фактически и правни съображения мотивират настоящият касационен състав да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения П. Х. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения П. Д. Х. за възобновяване на производството по н.о.х.д № 2840/2003 г. по описа на Районен съд – Варна, НО, 4 състав и отмяна на постановената по същото дело присъда от 08.12.2003 г., влязла в сила на 24.12.2003 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар