Р Е Ш Е Н И Е
№ 443
гр. София, 09.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 1526 по описа за 2008 год., взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. ”а” и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Ч. от гр. П. против въззивното решение от 14.01.2008 год. по гр. д. № 2058/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 17.04.2007 год. по гр. д. № 3012/2006 год. на Пловдивския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от касатора против А. и Л. К. иск за премахване от последните на положената в съсобственото на страните дворно място, представляващо УПИ ХІІ – 630 в кв. 153 по плана на гр. П., армирана бетонна настилка.
В касационната жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и уточнителните молби към нея, касаторът поддържа оплаквания за нищожност на решението, респ. неговата неправилност поради наличието на основанията по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./.
Ответниците А. и Л. К. не взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, като прецени и обсъди доводите на касатора с оглед събрания доказателствен материал и съгласно чл. 218ж от ГПК /отм./, приема следното:
По делото е установено, че страните са съсобственици при равни права на дворно място, представляващо УПИ ХІІ – 630 в кв. 153 по плана на гр. П., като касаторът е собственик на първия етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, а ответниците – на втория етаж. Не е било и спорно обстоятелството, че ответниците са направили бетонна армирана настилка в дворното място от входната врата до гаражите, което според касатора, ищец не било необходимо, а напротив – повредени били тревни и цветни лехи и унищожен асмалък и лоза. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът за премахване от ответниците на тази бетонна настилка е отхвърлен, въззивният съд обсъдил събраните свидетелски показания и направил извода, че за направата й е било налице общото съгласие на страните по делото, в качеството им на съсобственици на имота. Същата не само не пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост, но е и необходима за запазването на общата вещ, поради което и искът по чл. 109 ЗС е неоснователен.
Въззивното решение е валидно и изводите в него са правилни и обосновани, а оплакванията на касатора за неговата нищожност, респ. неправилност са неоснователни.
Решението е постановено от състав на въззивния съд в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано от членовете на състава. Изложените от касатора оплаквания по същество се отнасят до неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, които също са неоснователни. Касаторът, ищец не е установил неоснователността на осъщественото от ответниците действие по направата на бетонна настилка в дворното място, която освен това и да му пречи да упражнява неговото право на собственост, за да бъде основателен предявеният от него иск по чл. 109 ЗС. Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е направил обоснования извод за неоснователност на този иск, с оглед съществувалото между страните съгласие за това подобрение в имота. Твърденията на касатора за унищожаване на цветни и тревни лехи, както и за изкореняване на лоза не представляват действия, които да смущават по някакъв начин упражняването на неговото право на собственост, а накърняване или смущаване по друг начин не се установява по делото.
Поради изложените съображения въззивното решение в обжалваната му част следва да се остави в сила, като правилно.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, настоящият състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 168 от 14.01.2008 год. по гр. д. № 2058/2007 год. на Пловдивския окръжен съд в потвърдителната му част по иска по чл. 109 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: