О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София, 24.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 296 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 30.10.2008 год. по гр. д. № 866/2008 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 4.03.2008 год. по гр. д. № 1310/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от С. И. С., Г. И. Г. и К. И. С. срещу О. В. установителен иск за собственост на имот в гр. В., м. „С” / А. /, представляващ пл. № 505 по действуващия ПНИ на СО „С”, с площ 1 100 кв. м., ведно с построената в него тухлена постройка с дървен навес, на основание наследяване от И. В. Г. и К. Д. Г. , собственици на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в резултат на владение от 1964 год. до 4.12.86 год., както и евентуално предявения иск за признаване по отношение на общината, че ищците са собственици на горния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в резултат на владение в периода от 4.12.86 год. до датата на предявяване на иска – 13.02.2007 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците, чрез пълномощника им а. Р. Д. , с оплаквания за неговата неправилност поради необоснованост на изводите и нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му и вместо това евентуално предявеният установителен иск бъде уважен.
Ответната О. В. не е взела становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат становище за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че произнасянето на въззивния съд по въпроса относно правото на собственост върху имот, закупен с частен писмен договор на поддържаното основание придобивна давност е решен противоречиво в друго решение – № 1* от 3.11.2008 год. по гр. д. № 3398/2007 год. на ВКС, което представят.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът за собственост е отхвърлен, въззивният съд е приел, че към момента на сключване на частния договор от наследодателя на ищците – год., имотът е имал земеделски характер, поради което и съгласно чл. 86 ЗС /редакция 1951 год./ е съществувала забрана за придобиването му по давност до отмяната й на 1.06.96 год., а и от този момент до предявяване на иска е неприложим този придобивен способ поради липса на необходимия период, на основание пар. 1 ЗД на ЗС.
Макар и в изложението касаторите да не формулират изрично съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, то с оглед изложените съображения следва да се приеме като такъв произнасянето на съда по отношение характера на спорния имот към момента на сключване на частния договор през 1964 год. и възможността при упражнявано непрекъснато владение в продължение на изискуемия се по чл. 79, ал. 1 ЗС срок от страна на приобретателя по него да настъпят правните последици на придобивната давност. Решаващите съображения на съда касаят горните въпроси, поради което и имат значение за изхода на спора по предявените установителни искове за собственост на поддържаното от касаторите основание. По тях в приложеното влязло в сила решение по гр. д. № 3398/2007 год. касационният съд е приел, че пречка за придобиване по давност на имот, имал земеделски характер до включването му в селищно образувание и намиращ се извън блок на ДЗС е била разпоредбата на чл. 29, т. 4 ЗСГ /отм./, отпаднала с отмяната на Глава ІІ с. з., поради което и упражняваното владение след 1990 год. в необходимия десетгодишен период е основание за придобиването му по давност в лицето на приобретателя по договора. При липсата на доказателства имотът да е бил държавна или общинска собственост и заявени реституционни претенции нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, отменяща действието на изтеклата до 21.11.97 год. придобивна давност е неприложима, респ. забраната по чл. 86 ЗС не важи. Поради това следва да се приеме, че същественият за настоящия спор материалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 30.10.2008 год. по гр. д. № 866/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от ищците касационна жалба против него.
Указва на касаторите да внесат държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 83.32 лв. по сметка на ВКС на РБ, в седмичен срок от съобщението, след което делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: