6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 22.10.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 953 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№13870/22.12.2017г., подадена от М. Д. Г. чрез процесуалния ? представител адв.З. Р. от АК-Р., срещу решение №458/02.11.2017г., постановено от Русенския окръжен съд, Гражданска колегия по в.гр.д.№648/2017г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №1002/02.08.2017г. по същото дело, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е възстановена запазената част на Д. Н. Д., Д. Н. Д. и М. Д. Г. от наследството на Й. И. К. в размер на ? ид.част от наследствената маса за всеки един от тях, чрез намаляване на извършено завещателно разпореждане в полза на Д. Г. К., както и запазената част на Д. Н. Д. и Д. Н. Д. от наследството на Д. Г. К. в размер на 1/3 ид.част от наследствената маса чрез намаляване на извършените от него в полза на М. Д. Г. дарения с н.а.№179, том I, рег.№3569, н.д.№151/10.04.2014г.; н.а.№181, том I, рег.№3627, н.д.№152/11.04.2014г.; н.а.№181, том I, рег.№3648, н.д.№153/11.04.2014г. и н.а.№200, том I, рег.№3857, н.д.№171/17.04.2014г. и
между съделителите е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.2136.7.1, находящ се в сграда №7, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.2136, с адрес : [населено място], [улица], вх.4, ет.1, ап.И при права 9/24 идеални части за Д. Н. Д. и Д. Н. Д. и 15/24 идеални части за М. Д. Г.;
между съделителите е допусната делба на ПИ №046044, находящ се в землището на [населено място], обл.Р., в м.“С.“ с площ от 9.370дка при права 1/3 идеална част за Д. Н. Д. и Д. Н. Д. и 2/3 идеални части за М. Д. Г.;
между съделителите е допусната съдебна делба на 500/1262 идеални части от дворно място в [населено място], обл.Р., цялото от 1262кв.м., съставляващо парцел X.-415 в кв.47 по плана на града с реално ползване върху 500кв.м. откъм съседа Й. И. и с лице откъм улицата 7 метра, за която част е обособен ПИ№47336.0.802, в който се намира подобрение – сграда №0.082.1 на един етаж, паянтова, с площ 28кв.м.; ПИ с №024065, находящ се в землището на [населено място], в м.“Т.“ с площ от 9.9657дка; ПИ с №008035, находящ се в землището на [населено място], м.“Зад м.“ с площ от 7.700дка; ПИ с №056045, находящ се в землището на [населено място], м.“В. л.“ с площ от 0.994дка; ПИ с №042048, находящ се в землището на [населено място], м.“П. к.“ с площ от 5.549дка при квоти 5/12 ид.части за Д. Н. Д. и Д. Н. Д. и 7/12 ид.части за М. Д. Г..
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа на първо място, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като недопустимо по изложените в касационната жалба съображения. Навежда доводи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, като е намалил завещателно разпореждане от 08.02.2011г., въпреки че е сезиран с искане за намаляване на завещателно разпореждане от 08.02.2001г.; приел е, че искът за делба е главен, а исковете за възстановяване на запазена част чрез намаляване на завещания и дарения са преюдициални, приемайки според касатора, че към момента на подаване на исковата молба е налице съсобствено наследствено имущество, предмет на иска за делба. Поддържа, че в подобна хипотеза до произнасянето по иска за намаляване на завещанието на Й. И. К. съдът не може да разгледа иска за намаляване на даренията на Д. Г. К., а от тези две решения зависи дали изобщо ще се разглежда искът за делба, с оглед на което счита обжалваното решение за недопустимо.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с оглед извода на въззивния съд, че не следва да се формира наследствена маса по привилата на чл.31 ЗН за наследството на Д. Г. К. и не следва да се прилагат съвместно разпоредбите на чл.34-32 ЗН и чл.36 ЗН. Този извод според касатора сочи на произнасяне в противоречие с практиката на ВКС /решение №57/07.05.2014г. по гр.д.№5702/201г. на Първо ГО на ВКС и решение №82/16.03.2011г. по гр.д.№221/2010г. на ВКС по въпроса следва ли да се формира наследствена маса по чл.31 ЗН в случаите, когато наследодателят се е разпоредил с имуществото си, но не с универсално завещание, а с дарения.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №104/24.06.2015г. по гр.д.№5871/2014г. на Първо ГО на ВКС/ и по въпроса възможно ли е възстановяването на запазената част да се извърши чрез съместно прилагане на способите по чл.32-34 ЗН и чл.36 ЗН.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл и по въпрос имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: Когато претенцията на наследник със запазена част по чл.30, ал.1 ЗН е уважена по отношение на наследството на един наследодател, разпоредил се чрез универсално завещание и това завещание е намалено с проста дроб по реда на чл.32 ЗН, приложими ли са правилата на чл.31 и чл.32-34 ЗН към наследството на друг наследодател /облагодетелстван от завещателното разпореждане/, който се е разпоредил чрез няколко договора за дарение с цялото наследство, получено по универсалното завещание и с цялото свое имущество, придобито на други основания, в полза на лице, което е наследник с право на запазена част и от двете наследства, когато претенциите на другите наследници с право на запазена част от двете наследства са предявени чак след смъртта на по-късно починалия наследодател.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. Н. Д. и Д. Н. Д. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговорите съображения.
Касационната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Д. Н. Д. и Д. Н. Д. са предявили срещу М. Д. Г. искове за възстановяване на запазената си част от наследството на Й. И. К., както и искове за възстановяване на запазената си част от наследството на Д. Г. К., и иск за делба на описаните в исковата молба недвижими имоти, като с отговора на исковата молба съделителката М. Д. Г. е предявила искане за възстановяване на запазената си част от наследството на Й. И. К..
Съделителите са наследници по закон на Й. И. К., починала на 15.08.2011г. и Д. Г. К., починал на 05.05.2014г., като М. Д. Г. е дъщеря на общите наследодатели, а Д. Н. Д. и Д. Н. Д. са деца на починалия на 14.08.1998г. син на общите наследодатели Н. Д. Г..
Със саморъчно завещание от 08.02.2011г. Й. И. К. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на Д. Г. К., който е дарил с четири договора на М. Д. Г. както имотите, предмет на завещателното разпореждане, така и имотите, които е притежавал като придобити на друго правно основание.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявен от Д. Н. Д. и Д. Н. Д. иск за делба, съединен с искове за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на завещание и дарения, което съединяване е допустимо с оглед изричната разпоредба на чл.343 ГПК, като преюдициалните искове, както и възражението на М. Д. Г., са въведени надлежно в предмета на спора и съдът дължи произнасяне по тях.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на съдилищата по приложението на глава 29 ГПК, поради което не може да бъде споделена тезата на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение по причина допуснатото от съда съединяване на искове и възражения за възстановяване на запазена част от наследството с иск за делба.
Неоснователен е и доводът за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК /вероятна недопустимост на обжалваното решение/ поради неточното посочване на датата на съставяне на завещанието на Й. И. К. в диспозитива на решението. Подобна неточност според трайно установената практика на ВКС представлява очевидна фактическа грешка, която не опорочава съдебния акт в сочения от касатора смисъл.
По отношение наличието на основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението към касационната жалба въпроси съдът приема следното:
В обжалваното решение са изложени съображения, че с иска по чл.30, ал.1 ЗН се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя /дарения или завещания/, като правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер, а самата запазена, респективно разполагаема част не съставлява дял в натура от наследството, макар в чл.28 и чл.29 ЗН да употребява изразите „част от наследството“ и „част от имуществото на наследодателя“, тъй като начинът на определяне на размера на запазената част съгласно чл.31 ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия.
Взето е предвид обстоятелството, че в случая е налице универсално завещание /завещанието на Й. К./, поради което не следва да бъде формирана маса по правилата на чл.31 ЗН, а същото да се намали пропорционално до размера на запазената част на наследника, въпреки че след смъртта на завещателката заветникът се е разпоредил чрез договори за дарения с цялото имущество, предмет на завета.
По отношение на възстановяването на запазената част, накърнена чрез извършените от Д. К. дарения въззивният съд е приел, че правилата на чл.32-34 ЗН, както и на чл.36 ЗН намират приложение само в случаите, когато безвъзмездното разпореждане е извършено с договор за дарение, чрез който не се изчерпва цялото имущество на наследодателя, а в случая наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество, поради което тези правила не могат да намерят приложение и даренията следва да се намалят до размера на запазената част.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли да се формира наследствена маса по чл.31 ЗН когато наследодателят се е разпоредил с имуществото си, но не с универсално завещание, а с дарения и в кои случаи. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед различното разрешаване на така поставения въпрос, дадено с решение №57/07.05.2014г. по гр.д.№5702/201г. на Първо ГО на ВКС и решение №82/16.03.2011г. по гр.д.№221/2010г. на ВКС.
Въззивният съд е приел, че в случая разпоредбата на чл.34 ЗН не следва да намери приложение, тъй като правото на избор по чл.34 ЗН за заветника възниква само когато са завещани или подарени няколко конкретно определени имота, но не и когато са завещани или подарени всичките имоти на наследодателя.
Така изложените от въззивния съд съображения с оглед особеностите на настоящия случай /наличие на саморъчно завещание и последващо разпореждане от страна на заветника както с всички завещани имущества, така и с всички имущества, които е притежавал на друго правно основание чрез последователно извършени дарствени разпоредителни сделки/ обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е възможно възстановяването на запазената част да се извърши чрез съвместно прилагане на способите на чл.32-34 и чл.36 ЗН с оглед изразеното по този въпрос становище в решение №104/24.06.2015г. по гр.д.№5871/2014г. на Първо ГО на ВКС, както и по въпроса, уточнен от настоящия състав /според даденото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на правомощията на ВКС/ както следва: по какъв начин следва да бъде извършено възстановяването на запазената част от наследството на един наследодател, разпоредил се чрез универсално завещание в хипотеза, при която след неговата смърт заветникът се е разпоредил със завещаното имущество чрез дарения и е починал преди предявяване на искането по чл.30 ЗН и по какъв начин следва да бъде извършено възстановяването на запазена част от наследството на последния, ако освен с цялото завещано имущество приживе се е разпоредил чрез дарения и с цялото свое имущество, придобито на други основания в полза на лице, което е наследник с право на запазена част и от двете наследства.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №458/02.11.2017г., постановено от Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, по в.гр.д.№648/2017г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. /петдесет лева/ всеки един от тях.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: