Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
С., 07.09. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б.,второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 26.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Л.З.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 286 /2010 година
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. за следприватизационен контрол, със седалище[населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 199 от 21.11.2008 год., по в.т. д. № 316/2008 год., с което е потвърдено решение № 16 от 03.06.2008 год., по т.д.№ 33/2008 год. на С. окръжен съд и е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора, като ищец, срещу ТД[фирма],[населено място] иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на сумата 308 835.01 щ.д., представляваща неустойка за забавено плащане цената по 2 приватизационни договора от 03.07.1998 год. и от 11.02.1999 год., съобразно приетата от съконтрахентите схема за разсрочени годишни вноски, след изтичане на едногодишен гратисен период за времето от 03. 08.2004 год. до 04.02.2008 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.114, ал.1 и ал.4 ЗЗД и чл.111, б.”б” ЗЗД, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му .
Касаторът поддържа, че в случая решаващата инстанция не е съобразила началото на давностния срок, за вземането за неустойка и е приложила института на погасителната давност в противоречие със законовото правило на чл.111,б.”б” ЗЗД, във вр. с чл.114, ал.4 ЗЗД.
Оплакването е обосновано със съдържанието на неустоечната клауза на т.15.3 от сключения на 03.07.1998 год. приватизационен договор, към която препраща и т.11 от последващия такъв от 11.02.1999 год. , според която дължимата от купувача неустойка в разглежданата хипотеза е 0.06% върху неплатената покупна цена за всеки ден забава, а това изключва правната възможност за определяне началния момент на погасителната давност при неплащане на дължимата покупна цена.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото в съответствие със заявените касационни основания и правомощията си по чл.290, ал.1 ГПК, намира:
С определение № 539 от 18.08.2009 год., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Прието е, че по значимия за крайния изход от спора въпрос на материалното право, по който въззивният съд се е произнесъл- за началото на давностния срок при вземанията за неустойка за забава без определен краен срок е налице противоречие в практиката на съдилищата. Като израз на твърдяното противоречие са възприети и цитираните от касатора решения на отделни състави на ВКС: № 809/2008 год., по т.д.№ 512/2007 год.; № 79/ 31.03.2006 год., по т.д. № 557/ 2005 год. и № 305/2006 год., по т.д.№ 875 / 2005 год., приложени с касационната жалба.
Ответната по касационната жалба страна -[фирма] не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да отхвърли предявения иск, основан на чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД въззивният съд, след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал и доводите на страните е възприел за правилни съжденията на СОС относно основателността на въведеното от ответника правопогасяващото възражение за давност, позовавайки се на законовото правило на чл.111, б.”б” ЗЗД и начало на давностния срок, определено по реда на чл.114, ал.1 ЗЗД.
При обосноваване на този извод, решаващата инстанция се е позовала на липсата на съдържащ се в неустоечната клауза на чл.15.3 от процесната приватизационна продажба срок за плащане на договорената мораторна неустойка, поради което за неприложимо в разглежданата хипотеза е преценено законовото правило на чл.114, ал.4 ЗЗД, според което давността започва да тече от последния ден, за който неустойката се начислява.
Изложени са съображения, че доколкото създадената от законодателя правна уредба на института на погасителната давност не изключва от режима на същата определена категория облигационни вземания, вкл. произтичащи от договорна неустойка за забава, определена в % и без краен предел, то началният момент на давностния срок по чл.111, б.”б” ЗЗД е началото на длъжниковата забава – арг. от чл.114, ал.1 ЗЗД, т.е. моментът , в който вземането за неустойка възниква. Следователно от тази дата ищецът може в рамките на 3 годишния давностен срок да претендира неустойка за забава, след което може да пристъпи единствено към разваляне на договора.
Или, проведен този принцип в съответствие с посочените конкретни данни по делото, според въззивния съд обуславя правен извод, че неустойката се начислява от датата на падежа на всяка вноска, която е и началото на давностния срок за същата.
Решението е неправилно.
Изводът на въззивната инстанция, че при договорена в % мораторна неустойка без краен срок, до който може да се начислява, законовото правило на чл.114, ал.4 ЗЗД не намира приложение, поради което установената в чл. 111, б.”б” ЗЗД кратка погасителна давност по силата на чл. 114, ал.1ЗЗД започва да тече от момента на падежа,който, като момент на длъжниковата забава е и моментът на възникване на вземането за неустойка не намира опора в закона. Поради отсъствие на законова основа не следва да бъде споделено и изразеното от Варненския апелативен съд разбиране, че ако забавата на длъжника продължи и след тригодишния давностен срок, изчислен по посочения начин, кредиторът, поради настъпилата погасителна давност, разполага единствено с правото да развали договора.
Тълкувана по правилата на езиковото и логическо тълкуване нормата на чл.114, ал.4 ЗЗД, както самостоятелно, така и във вр. с ал.1 на чл.114 ЗЗД не дава основание за извод, съответстващ на изразения в съобразителната част на обжалвания съдебен акт. Нещо повече, обстоятелството, че изрично с ал.4 на чл.114 ЗЗД законодателят е уредил началото на давностния срок при искове за неустойка, без да постави каквото и да било разграничение с оглед вида им, обосновава правен извод, че в разглежданата хипотеза, под последния ден, за който неустойката за забава се начислява следва да се разбира последният ден на исковия период, т.е. от периода, за която ищецът претендира да му бъде присъдена конкретна сума за изтекла неустойка.
Видно от съдържанието на клаузата на т.7.4 от процесната приватизационна продажба, в случая страните са уговорили, че неизплатената и изискуема част от цената се увеличава ежегодно с 50 % от основания лихвен процент за съответния изтекъл едногодишен период.
Следователно, доколкото по този начин размерът на всяка отделна вноска от цената е различен, то различна е и базата, на която неустойката се изчислява.
Или, приложен договореният от съконтрахентите начин на изчисляване на отделните вноски от дължимата приватизационна цена, обуславя правен извод, че с настъпване падежа на всяка следваща вноска от същата , размерът на неустойката за неплатената предходна вноска е вече може да се счита за окончателно определен и поради това настъпва и изискуемостта на същата за този период, от който според законовото правило на чл.114, ал.4 ЗЗД започва да тече и тригодишната погасителна давност.
С оглед изложеното и на осн. чл.291, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав приема за правилно даденото в решение № 809/ 04.12.2008 год., по т.д.№ 512/2007 год. разрешение, съответстващо и на възприетото в останалите приложени и цитирани от касатора решения: № 79/31.03.2006 год., по т.д.№ 557/2005 год., на ВКС,ТК и № 305/2006 год., по т.д. № 875/2005 год. и според което настъпване изискуемостта за следващата разсрочена част от цената, не преклудира правото на кредитора да претендира неустойка върху предишната вноска и за бъдеще време, поради което, ако задължението за главницата не е платено и към датата на съдебно предявеното вземане, то се погасява само неустойката, изчислена за период по- голям от три години, преди датата на исковата молба.
Същевременно, доколкото изискуемостта и начинът на изчисляване на уговорената между съконтрахентите подневна неустойка за забава са аналогични на изискуемостта и начина на изчисляване на обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнено парично задължение с настъпил падеж, то следва да се има предвид и създадената по реда на чл.290 и сл. ГПК в решение № 24 от 17.02.2009 год., по т.д.№ 574/2008 год. на І т.о. на ВКС задължителна съдебна практика, според която щом лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава и искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всичките, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска.
Изразената по- горе практика на ВКС относно начина на изчисление на погасените по давност претенции за неустойка за всяка вноска е в съгласие и с дадените в тази насока в т.4 на ТР на ОСТК на ВКС № 1/ 2010 год., задължителни за съдилищата в страната разяснения.
С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като решението на Варненския апелативен съд бъде отменено.
Доколкото заключението на изслушана при разглеждане на делото във въззивното производство ССЕ е непълно, тъй като в констативната му част липсват данни за реално/ не твърдяно/ осъществените от длъжника плащания по конкретни дати и суми, а периодът на длъжниковата забава, за който съответната неустойката е начислена не е съобразен с въведения от ищеца в исковата молба, то се налага връщане на делото за ново разглеждане при което да бъде допусната и изслушана повторно на съдебно- счетоводна експертиза от въззивната инстанция, която да съобрази гореизложеното.
Водим от тези съображения и на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския апелативен съд № 199 от 21.11.2008 год., постановено по в.т.д.№ 316/2008 год..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: