4
Р Е Ш Е Н И Е
№. 1 46
С.,. 01.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 934/2009 година
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т. и радиосервизи” Е. срещу решение № 518 от 23.12.2008 г. по гр.д.№ 2360/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на осъдителното решение на Софийски районен съд, 32-ри състав по исковете с правно основание чл.236, ал.2 и чл. 86 ЗЗД, постановено на 23.02.2007 г. по гр.д.№ 7552/2006 г., предявените от настоящия касатор искове срещу ЕТ “Д. Р.” за сумата 7 961.02 лв., съответно за 229 лв. са отхвърлени.
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения – основания за отмяната му като неправилно по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът застъпва становището, че обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД е компенсаторно по своя характер, чийто паричен еквивалент е пазарният наем и се дължи на деликтно основание наред с договорената наемна цена. Направеният с въззивното решение извод, че същото е съизмеримо с разликата между пазарния и договорния наем според касатора е направен в противоречие с константната съдебна практика по приложението на чл.236, ал.2 ЗЗД. Моли да се отмени решението като постановено в нарушение на материалния закон и да се постанови вместо него друго, с което да се уважи предявения иск съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвено на база на средните пазарни цени на наема в района, в който се намира отдадения под наем имот.
Ответната по касация страна Т. И. Р., действаща като едноличен търговец с фирма “Д. И.” не е изразила становище по основателността на наведените с жалбата отменителни основания.
С определение № 273 от 17.05.2010 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното:
С обжалваното решение в посочената му част въззивният съд приел за установено въз основа на влязло в сила решение, че договорът за наем между страните е прекратен, както и че ищецът и настоящ касатор се е противопоставил на продължилото ползване на имота от наемателката, но счел за неоснователно твърдението му, че е кредитор на вземане, равняващо се на пазарния наем за процесния имот. Застъпено е становището, че според разпоредбата на чл.236, ал.2 ЗЗД на наемодателя се следва обезщетение в размер на разликата между наемната цена и пазарния наем, тъй като само тя съставлява вредата, която той търпи. Поради недоказаност на факта, че на ищеца е било отправено предложение за сключване на последващ договор за наем, съдът отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД.
Касационната жалба е частично основателна.
Настоящият състав приема, че разпоредбата на чл.236 ЗЗД е тълкувана от въззивния съд в разрез с постоянната съдебна практика, вкл. и задължителната такава по чл.290 ГПК по приложението й, според която ако наемателят продължи ползването на наетия имот въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи не вече наем, защото е престанал да бъде наемател, а обезщетение за вредите, които могат да се изразят както в претърпените загуби от амортизацията на вещта, така и в пропуснатите ползи. Становището на касатора, че вземането му има деликтен характер е несъстоятелно. Отговорността на наемателя за неизпълнение на задължението му да върне наетата вещ е договорна, което становище произтича и от систематичното място на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, който постановява, че когато ползването на вещта продължава след изтичане на срока на договора и въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят е длъжен да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор за наем. По-конкретно, той е длъжен да пази вещта, да си служи с нея според предназначението й, както и да плаща наемната цена, заедно с обезщетение за продължилото без правно основание ползване.
Доколкото по силата на закона между страните възниква “квазинаемно” правоотношение, задължението за заплащане на наемна цена има обезщетителен, а не престационен характер, което не лишава наемодателя от правото да иска овъзмездяване на действително претърпените вреди, ако докаже, че размерът им е по-висок от уговорения наем. В посочения смисъл е и разрешението по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, дадено по реда на чл.290 ГПК в Решение № 90 от 08.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 3/2009 г., І т.о.; Решение № 68 от 21.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 697/2008 г., ІІ т.о., Решение № 18 от 05.03.2010 г. на ВКС по т.д.№ 527/2009 г., І т.о. и Решение № 164 от 28.10.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1079/2009 г., ІІ т.о.
Въз основа на изложеното по обусловилия изводите на въззивния съд материалноправен въпрос следва да се приеме, че с посочената разпоредба законодателят е установил необоримата презумция, че при неизпълнение на задължението на наемателя да върне вещта след прекратяване на договора, наемодателят задължително търпи вреди поради лишаване от правото му да я ползва. Доколкото по силата на закона обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем, то ще е съизмеримо със среднопазарната цена, ако в процеса ищецът докаже, че в периода, в който е бил лишен от ползването, тази цена е надвишавала по размер така уговорения наем.
При така приетия отговор на поставения в определението по чл.288 ГПК въпрос, съдът намира жалбата на касатора за основателна. Изводът на въззивния съд за неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение в размер на пазарния наем за процесния недвижим имот е направен изцяло в противоречие с даденото разрешение по посочения материалноправен въпрос, което налага решението му в обжалваната част да се отмени. Поради отсъствието на необходимост от извършването на нови съдопроизводствени действия и съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, вместо него настоящият състав следва да постанови друго, с което предявеният с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД иск се уважи в размера, изчислен от вещото лице на база среднопазарната цена в района, възлизащ на сумата 7 961.02 лв.
Решението в частта, постановено по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се остави в сила. Вземането за обезщетение за пропуснати ползи се определя като глобална сума, то няма периодичен характер, каквото е вземането за наем. Когато няма определен срок за изпълнение, както е в разглеждания случай, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Липсата в случая на покана от наемодателя изключва наличието на възникнало в полза на касатора вземане за обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.
По въпроса за отговорността за разноските настоящият състав не се произнася поради липсата на искане за присъждане на такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 518 от 23.12.2008 г. по гр.д.№ 2360/2008 г. на Софийски градски съд в частта по предявения от “Т. и радиосервизи” Е. срещу ЕТ “Д. Р.” иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕТ “Д. Р.”, гр.С., ж.к.”Л.”, бл.0, вх., ап. да заплати на “Т. и р.” Е. със седалище гр.С., ул.”Х. Б.” № , ет. на основание чл.236, ал.2 ЗЗД сумата 7 961.02 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2006 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: