Р Е Ш Е Н И Е
№ 483
гр.София, 02 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЕЛЕНА АВДЕВА
със секретар Кристина Павлова
и с участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 429/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата н подсъдимия С. Я. С.-чрез защитника, против решение № 79/30.06.2008 год. на Бургаския апелативен съд по въззивно нохд № 102/2008 год., в която се поддържат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода като последица от непълната и невярна оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства. Прави се искане за изменение и намаляване в справедлив размер.
Частните обвинители и граждански ищци М. М. , Х. М. , Х. М. , Ф. Н. , Р. К. Й. / и Г. Ю. поддържат, че доводите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура обосновава становището си за неоснователност на жалбата с липсата на основание от предвидените в чл.348 НПК.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347 НПК и намира:
Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 102/2008 год. потвърдил присъда № 55/17.04.2008 год. по нохд № 70/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с която признал подсъдимия С за виновен в това, че на 10.11.2007 год. в с. С. отнел имущество, собственост на М. Р. , на обща стойност 50 лева като употребил сила, грабежът е придружен с убийство и е извършен при условията на опасен рецидив. На основание чл.199, ал.2, т.2 вр.ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.б. А и Б вр.чл.55 НК го осъдил на 14 години и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначално усилено строг режим.
Приложил чл.59 НК за времето на предварителното задържане.
Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 70 хил. лева за всеки един от гражданските ищци със законните последици.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и се произнесъл по въпроса за веществените доказателства.
Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, в която се е съдържало искане за намаляване размера на наложеното наказание поради явната несправедливост на определения от първоинстанционния съд. С обжалваното решение съдът по ясен и категоричен начин е мотивирал отказа си да възприеме наказанието лишаване от свобода в размер на 14 години и 6 месеца да противоречи на изискването за справедливост поради несъответствието му с конкретно извършеното и личността на подсъдимия, както и с целите по чл.36 НК. Този извод е верен и е основан на обоснованата и правилна оценка на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, подробно очертани в първоинстанционния съдебен акт. Не е подценено значението на признанието на подсъдимия, но не може да му се придаде по-голяма тежест от тази, която в достатъчна степен е имала значение на обстоятелство, необходимо за прилагане на по-благоприятния режим, предвиден в глава 27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” и определяне на наказанието под предвидения минимум при условията на чл.55 НК. Освен, че е възприел цялостната и обоснована оценка, която е направил първоинстанционният съд, мотивирайки решението си за размера на наказанието, въззивният съд не без основание е акцентирал на поведението на пострадалия, който по никакъв начин не е провокирал проявената спрямо него жестокост – при това, за да се отнеме сумата от 50 лева, както и на цялостното поведение на подсъдимия по време на извършване на деянието и последващите действия, изразяващи с категоричност заявената пълна дезинтересованост от резултата и последиците, както и начина на разпореждане с чуждите средства, продължавайки прекъснатото развлечение в местното заведение. Вярна е и оценката за високата степен на обществена опасност не само на деянието, но и на личността на дееца предвид установените данни за утвърдени престъпни навици като начин на живот, изразеното незачитане правото на собственост в противоречие с изискванията на закона и правилата на обществото. Така мотивирано решението е в съответствие с изискванията по чл.339, ал.2 НПК и е израз на вътрешното убеждение на съда, основано на обективното, всестранно и пълно изследване на относимите по въпроса за наказанието обстоятелства. Няма основание за извод, че са нарушени изискванията на чл.33, ал.4 и чл.36 НК, поради което не са налице предпоставките за определяне на наказанието като явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК и за изменение на обжалваното решение.
С оглед на изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79/30.06.2008 год. по въззивно нохд № 102/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ