Р Е Ш Е Н И Е
№ 338
гр.София, 04 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
със секретар Надя Цекова
и с участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 312/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия М. Р. М. и на защитника му против решение № 52/29.02.2008 год. по въззивно нохд № 51/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, съдържащи доводи за постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неверни правни изводи и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно – за намаляване размера на наложеното наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че доводите са неоснователни, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 51/2008 год. потвърдил присъда № 260/12.12.2007 год. по нохд № 1777/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с която признал подсъдимия М за виновен в това, че на 14.06.2007 год. в гр. П. при условията на опасен рецидив без надлежно разрешително придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-хероин, на стойност 198,99 лева. На основание чл.354А, ал.2, т.4 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.б. А и Б вр.чл.54 НК го осъдил на 6 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим.
Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59, ал.1 НК и чл.354А, ал.6 НК, за веществените доказателства по делото и размера на дължимите разноски.
Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, съдържаща основно искане за намаляване на определеното наказание в справедлив размер. Независимо от поддържаните доводи предвид и процесуалните задължения по чл.314 НПК въззивният съд е изложил възприетата и правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Направил извода, че е основана на събраните възможни и достатъчно писмени и гласни доказателства, на заключенията на съдебнопсихиатрична и токсилогична и на химичната експертизи. Без да прави нов подробен анализ и обобщение на целия доказателствен материал, съобразно изискванията по чл.305, ал.3 НПК, защото такова задължение предвид решението да потвърди осъдителната присъда не е предвидено от законодателя за разлика от случаите, при които, упражнявайки правомощията си като въззивна инстанция постановява нова присъда, заявил извода си по недвусмислен и категоричен начин, че оценката е направена от първоинстанционния съд задълбочено и с оглед съдържащия се в тях действителен смисъл за относимите към предмета на доказване обстоятелства.
Изложил е съображения за отказа си да приеме за основателен доводът за нарушение на закона по начин и със съдържание, съответстващи на изискванията по чл.339, ал.2 НПК.
Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че осъждането на подсъдимия е без доказателства и по предположение в нарушение на чл.303 НПК. Изводите, че са налице всички елементи от състава на престъплението, за което е привлечен да отговаря, установени от данните в показанията на свидетелите А, Б. , К. , М. и К. , чиито показания правилно са оценени като логични, последователни, безпротиворечиви, а доколкото е имало някакви противоречия, те са били отстранени по предвидения процесуален ред и е обоснован извода, че поначало са за неотносими към предмета на доказване обстоятелства. Подкрепени са и с установените обективни данни, намерили отражение в протокола за претърсване и изземване, във фотоалбума за намереното високорисково наркотично вещество-количество и място, където е било оставено от подсъдимия-обстоятелства, които и самия той не оспорва. Мотивирано е възприета комплексната съдебнопсихиатрична и токсикологична експертиза, заключението на която е изготвено от компетентни със специални знания специалисти, които са взели предвид всички доказателства, съдържащи се по делото – включително и резултата от извършената химическа експертиза и тази от проведеното от експертите освидетелстване на подсъдимия. Въз основа на извършения анализ на целия доказателствен материал първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, а въззивният го е възприел изцяло, че установените фактически обстоятелства и конкретното обективирано поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянието са обосновали верния правен извод, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението, поради което и поведението му е законосъобразно квалифицирано. Обстоятелства, за които се твърди в жалбата, че неоснователно са пренебрегнати в нарушение на чл.107, ал.3 НПК-че не е могъл да реализира печалба, т.е. че не е имал мотив за извършване на престъплението, че не е бил намерен типичния „инструментариум” за смесване и разфасоване на наркотичното вещество, нито това, че евентуално това количество при по-ниско съдържание на активно вещество би могло да бъде употребявано лично от подсъдимия предвид появилата се след излизането му от затвора наркоманна зависимост /опровергана по категоричен начин при освидетелствуването му/ не са от относимите, които да имат значение на оневиняващи. За умисъла се прави извод от конкретното поведение на подсъдимия при конкретната обстановка, а не на предположения и възможно бъдещо поведение в последващ извършването на престъплението момент.
Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода в определения му размер от 6 години. Доколкото е имало такива възражения и пред въззивния съд, те са обсъдени и макар да не са изброени изчерпателно повторно-както е направил първоинстанционният съд, е мотивирал съгласието си да възприеме решението, че са налице предпоставките по чл.54 НК. Затова е изразил категоричното си становище, че в определения му размер при превес на смекчаващите обстоятелства наказанието е справедливо.
Това решение е законосъобразно, защото не са установени индивидуализиращи обстоятелства, които да бъдат определени като многобройни или някое от тях-като изключително, по смисъла на чл.55 НК, които да мотивират извод за определяне на наказанието под предвидения минимум, който е 5 години. Данните за семейното положение и материално състояние са взети предвид, но не могат да бъдат определени като приоритетни при оценката за обществената опасност на деянието и това на личността на подсъдимия и да им се придаде по-голямо значение за смекчаване отговорността му. В определения размер наказанието е съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което не може да бъде определено като явно несправедливо в смисъла на чл.348, ал.5 НПК и да обоснове необходимостта от намаляване.
Предвид изложеното, че не са налице основания от поддържаните и предвидени в чл.348, ал.1 НПК за изменение или отмяна, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52/29.02.2008 год. по въззивно нохд № 51/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: