3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
С., 26,06,2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. д. № 759/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат А. Л., срещу определение № 330 от 29.04.2013 г. по ч. т. д. № 43/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с което се оставя без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационната жалба на настоящите жалбоподатели с вх. № 124802/28.11.2012 г., допълнена с частна касационна жалба с вх. № 130536/11.12.2012 г. против определение № 18743 от 16.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 14984/2012 г. по описа на Софийски градски съд.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщането му за разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът [фирма] заявява становище за не допускане до разглеждане на частната жалба. Моли и за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 217 от 17.03.2014 г. ч. т. д. по № 759/2014 г. на ВКС, I т. о. производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Тълкувателното решение по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е постановено на 18.06.2014 г., поради което са отпаднали пречките за разглеждане на висящото ч. т. д. № 759/2014 г. и то следва да бъде възобновено.
С обжалваното определение ВКС, II т. о. е оставил без разглеждане като процесуално недопустима, частната касационната жалба на жалбоподателите, тъй като определението, с което Софийски градски съд се е произнесъл по частната жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол.
С т. 8 на тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационен контрол. Систематичното място на Глава 22 ГПК /”Касационно обжалване”/ е в Част Втора /”Общ исков процес”/ и следователно поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – напр. чл.396, ал.2 ГПК и чл.540 ГПК. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
На ответника следва да се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, ВКС-І т. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 759/2014 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 330 от 29.04.2013 г. по ч. т. д. № 43/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] при условията на солидарност да заплатят на [фирма], [населено място] направените по делото разноски в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: