О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 20.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова ч.гр.д. № 4254 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК по частната жалба на адвокат Сл.Г. като процесуален представител на Ж. И. Т. и Е. Л. Т., и двамата от София, срещу определението на ВКС, ІІІ ГО, от 24.ІХ.2019г. по гр.д. № 855/2019г.
Ответниците по жалбата Е. И. С. и Г. Н. Н., и двамата от [населено място], в отговора си чрез адвокат Ц. са заели становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С атакуваното определение ВКС е оставил без разглеждане касационните жалби на Ж. и Е. Т. срещу решението на Варненския окръжен съд от 04.ХІІ.2018г. по гр.д. № 2054/2018г., с което Ж. и Е. Т. са осъдени да заплатят на Е. С. по 3323.87лв. /по 1/2 от 6647.75лв./, необходими за отстраняване недостатъци по двигател на лек автомобил, съответно индивидуализиран, закупен от ответниците, ведно със законната лихва, по 68.98лв. /по 1/2 от 137.97лв./ обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията по договора за покупко-продажба и по 400лв. /по 1/2 от 800лв./ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, и с което Ж. и Е. Т. са осъдени да заплатя на Г. Н. по 3058.33лв. /по 1/2 от 6116.66лв./ за отстраняване недостатъците на посочения автомобил, ведно със законната лихва, по 81.4лв. /по 1/2 от 162.80лв./ разходи за самонасочваща диагностика и други работи, ведно със законната лихва, по 11лв. /по 1/2 от 22лв./ заплатени за доливане на масло, ведно със законната лихва, по 17.59лв. /по Ѕ от 35.19лв./ за смяна на масрло, ведно със законната лихва, по 400лв. /по 1/2 от 800лв./ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, и е оставил без уважение молбите на касаторите за спиране изпълнението на въззивното решение. К. съд е приел, че всички предявени искове са в размери под 5000лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Взето е предвид, че основното искане на ищците за солидарно присъждане на сумите е отхвърлено от първоинстанционния съд, че исковете за евентуално присъждане на претендираните суми по равно са уважени /някои – изцяло, други – частично/ и че първоинстанционното решение е обжалвано само от ответниците в осъдителните му части, при което първоинстанционното решение в частта по претенциите за присъждане при условията на солидарност е влязло в сила. Посочено е, че само един от исковете за солидарно осъждане е бил с цена над 5000лв. – този за сумата 6647.75лв.
В частната жалба са наведени оплаквания за несъобразяване от касационния съд с допуснатото от първоинстанционния с определение от 28.ХІІ.2017г. увеличение на една от претенциите на ищците /разходи за отстраняване недостатъци на двигателя/ – от 1000лв. на 6647.75лв. за Е. С. и от 1000лв. на 6616.66лв. за Г. Н., както и за несъобразяване, че исковите претенции са две – за 6647.75лв. и за 6616.66лв.
Частната жалба е неоснователна.
Законосъобразно е приетото в атакуваното определение, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол поради размерите на разгледаните с него претенции, всяка от които с размер под 5000лв.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите. Те не са съобразени с обстоятелствата, че допуснатото от първоинстанционния съд с определението от 28.ХІІ.2017г. /л.230 от преписката по гр.д. № 2284/2017г./ увеличение от 1000лв. на 6647.75лв. /в полза на Е. С./ и от 1000лв. на 6116.66лв. /в полза на Г. Н./ е за присъждане на сумите в условията на солидарност, евентуално по равно от всеки от двамата ответници, че главните искове /при условията на солидарна отговорност/ са отхвърлени, че в тези части първоинстанционното решение не е обжалвано от ищците, само които са имали такъв интерес, че то поради това е влязло в сила в тези части, че са уважени евентуалните претенции за разделна /по равно от предявените размери/ отговорност на ответниците, всяка от които в размер под 5000лв., и че предмет на въззивното производство са само те. Без значение в случая е приетото от касационния съд, че само един от исковете за солидарно осъждане е за над 5000лв. – за 6647.75лв. /предявените от Е. С. срещу Ж. и Е. Т./. Непосочването изрично и на исковете на Г. Н. срещу Ж. и Е. Т. за 6116.66лв. солидарно не обосновава незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, който е в съответствие с размерите на всички заявени по делото претенции.
По изложените съображения атакуваното определение в частта без разглеждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВКС, ІІІ ГО, № 652/24.ІХ.2019г. по гр.д. № 855/2019г. в частта, с която са оставени без разглеждане каксационните жалби на Ж. И. Т. и Е. Л. Т. срещу решението на Варненския окръжен съд № 2082/04.ХІІ.2018г. по гр.д. № 2054/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: