О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 20.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 881 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Е. В., В. Е. В. и Е. В. С. против решение № 622 от 12.05.2011г. по гр.д.№ 98/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3800 от 17.11.2010г. по гр.д.№ 3373/2008г. на РС- Варна и вместо това е признато за установено по отношение на Г. П. Д., П. Д. Г., Г. Д. М. и М. Г. К., че касаторите не са собственици на реална част от имот 165 по плана на новообразуваните имоти, находящ се в землището на [населено място], кв. В., с.о. “Б. дере”, колорирана в жълто в скицата на в.л.Б.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон при тълкуване на понятието сграда по смисъла на пар.1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса какво следва да се счита сграда по смисъла на пар.1в, ал.3от ППЗСПЗЗ и следва ли тя да отговаря на строителните правила и норми към момента на изграждането й. По този въпрос се твърди противоречие с ТР, чието публикуване към момента на подаване на касационната жалба е предстояло. Формулиран е и въпроса може ли да се оспорва законосъобразността на предоставяне правото на ползване ако не е бил предявен иск по пар.4и от ЗСПЗЗ в предвидения в него преклузивен срок. Третия въпрос е може ли бившият ползувател, който е платил цената на земята да се позове на кратката придобивна давност.
Ответниците по касация не са взели становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците са наследници на М. Г. Д., починала на 28.01.1957г. и в това им качество въз основа на делбен протокол от 22.02.1947г., дял 2, с решение № 751/03.11.2000г. им е признато правото на възстановяване върху лозе от 2 дка в землището на кв. В., м. “Б. дере”.Този имот е индивидуализиран по плана на старите имотни граници като имот 112. Той съвпада с имот 165 с 349 кв.м. Ответниците са наследници на Д. С. С., починала на 02.09.1992г. На нея й е предоставено право на ползване върху имот, сега индивидуализиран като имот 165 на основание ПМС № 21 от 31.01.1963г. с решение на ИК на ОНС, взето с протокол № 15/18.10.1967г., с което е одобрен списък на лицата, на които се предоставят имоти за ползване. В списъка и решението не е посочено в коя местност е имота, а само граници. Ищците са оспорили удостоверението, издадено от ТКЗС “Д.К.”. Без значение е кой е подписал този протокол, тъй като правото е придобито въз основа на решението на колективния орган, което не е оспорено. Наследодателката на ответниците е подала заявление за изкупуване на земята през 1992г., в което е посочила, че в имота има сграда. Наличие на такава е констатирано и в оценителния протокол от 06.04.1994г. Определената с този протокол цена е изплатена на 23.09.1994г. Ответниците са признати за собственици на имот 165 с к.н.а. _№ 25.т.ІІІ/2005г. Със заповед № 0583/27.07.2005г. на кмета на [община], на основание пар.4к ал.7 от ЗСПЗЗ касаторите са определени за собственици на имот 165 по ПНИ с площ 600 кв.м. Назначените СТЕ установяват идентичност между предоставения за ползване имот и имот 165 по ПНИ и съвпадение с 349 кв.м. с признатия за ползване имот № 112.
РС е приел, че на наследодателката на ищцата законосъобразно е предоставен за ползване процесния имот в м. “Б. дере”, че в имота е била изградена сграда с изба, вкопана в земята и една стая от дървени плоскости, обшити с ламарина и керемиден покрив, което е основание за трансформиране правото на ползване в право на собственост. Частта от сградата над земята е съборена към момента на посещение на вещите лица, но това е без значение.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правото на ползване законосъобразно е учредено върху имота, предмет на делото, че е преклудирано възражението, че правото на ползване е предоставено в друга местност, тъй като не е направено в срок, но съдът е уважил отрицателния установителен иск поради това, че постройката не отговаряла на изискването за сграда по Наредба № 5, тъй като няма кухня и няма данни да е водоснабдена, а и защото не се установявало точно кога е била изградена сградата.
Първият поставен въпрос – какво следва да се счита сграда по смисъла на пар.1в, ал.3от ППЗСПЗЗ и следва ли тя да отговаря на строителните правила и норми към момента на изграждането й е относим към предмета на спора. Отговорът на този въпрос е формирал решаващия извод за уважаване на иска. С ТР № 2/13.09.2011г. по т.д.2/2011г. на ОСГК е прието, че в полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на пор.4 от ПЗР от ЗСПЗЗ когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма н пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Тъй като във възивното решение е прието, че сградата не отговаря на изискването за кухня по Наредба № 5 и не е водоснабдена, то противоречи на цитираното тълкувателно решение, а това е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Останалите два въпроса са неотносими към предмета на спора и обжалваното решение. Съдът не е приемал, че правото на ползване е незаконосъобразно учредено, поради което въпросът касаещ приложението на пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносим. Същото се отнася и за въпроса за придобиване по давност от бившите ползуватели, платили земята. Ответниците не са направили възражение за придобивна давност в предвидения преклузивен срок по чл. 131 от ГПК, поради което съдилищата по същество не са разглеждали това възражение. Затова по тези два въпроса не следва да се допуска касация. По тях не е обосновано и никое от допълнителните основания по чл. 280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 622 от 12.05.2011г. по гр.д.№ 98/2011г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. Е. В., В. Е. В. и Е. В. С..
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 31,05 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: