Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 06.11. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 558 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. С. срещу въззивно решение № 1406 от 19.06.2017 г. по гр.д. № 6139 /2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., с което:
1) е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ж. с. к. „Български художник“ отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот – апартамент № 47, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] по силата на приращение по чл.92 ЗС, доколкото не е собственик на земята, върху която е построена сградата, тъй като е придобил същата от несобственик в лицето на Сдружение „Съюз на българските художници“;
2) е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният като евентуален от жалбоподателя срещу Сдружение „Съюз на българските художници“ положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че жалбоподателят е собственик на процесния апартамент на основание давностно владение, осъществявано в периода от 30.09.1995 г. до 30.09.2005 г., и искът е оставен без разглеждане;
3) е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу Сдружение „Съюз на българските художници“, ж. с. к. „Български художник“ и З. К. В. с правно основание чл.72,ал.1 ЗС за стойността на подобренията и разходите за процесния апартамент в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете и производството е прекратено в тази част.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Сдружение „Съюз на българските художници“, ж. с. к. „Български художник“ и З. К. В. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за които след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК след ДВ, бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване, съединени с искове с правно основание чл.72 ЗС с цена над 5 000 лева.
Обжалваното решение е постановено, след като с решение № 211 /14.12.2016 г. по гр.д. № 1386 /2015 г. на І г.о. на ВКС е обезсилено въззивно решение № 2070 от 13.11.2014 г. по гр.д. № 2297 /2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о. поради нередовна искова молба и делото е върнато за разглеждане от друг състав на САС.
Въззивният съд е приел следното:
Ответникът ж. с. к. „Български художник“(нататък ж. с. к.) е придобил от ответника Сдружение „Съюз на българските художници“ (нататък С.), права на собственост върху индивидуализирани в мотивите терени, които са придобити от С. в резултат на отреждане и отчуждаване срещу заплащане на обезщетения. Изложени са съображения за валидността на сделките, сключени след решения на органите на субектите и от надлежни представители. Относно правото на собственост на праводателя С., въззивният съд се е позовал на решение № 354 /04.06.2009 г. по гр.д. № 700 /2008 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Приел е, че парцел V по изменението на плана от 1986 г., в който е построена процесната сграда, е образуван от два парцела по предходния план- парцел V – отреден за нужди на С. и парцел VІ – за фонда на С., но това не е довело до възникване на съсобственост, тъй като парцелите са такива по уличнорегулационния и по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия, предвидени в чл.42 ЗПИНМ и чл.22 З., а не е налице обединяване на парцели по силата на дворищнорегулационния план и не се прилага разпоредбата на чл.29 З.. Достигнал е до извод, че сградата е изградена върху собствен на ж. с. к. самостоятелен парцел с площ 8 500 кв.м. по плана от 1963 г. и 1978 г., така ж. с. к. е придобила права върху сградата и процесния апартамент по силата на приращение съгласно чл.92 ЗС. Въз основа на изложеното отрицателният установителен иск е отхвърлен като неоснователен.
Обсъдени са писмен договор за продажба на процесния апартамент, сключен през 1992 г. между [фирма] и трето за спора лице Р. В., с който строителят е поел задължение да снабди купувача с документ за собственост след завършване на строителството и подписване на акт 16, както и тристранен протокол от 30.09.1995 г., с който [фирма] (правоприемник на [фирма]), се е съгласил ищецът С. В. С. да замести Р. В. по договора от 1992 г. и на ищеца е предадено владението върху апартамента. По отношение на твърдението, че процесният апартамент е придобит по време на брака на ищеца и третото за процеса лице Ю. В. – С., въззивният съд е приел, че участието на съпругата на ищеца не е предпоставка за допустимост на процеса, тъй като те не са задължителни другари по искове за защита на право на собственост на имоти в режим СИО.
Въззивният съд е приел, че при този изход на главния отрицателен установителен иск, предявеният в условие на евентуалност положителен установителен иск (срещу ответника С.) не следва да бъде разглеждан, доколкото с оглед указанията на ВКС тяхното кумулиране е недопустимо.
Въззивният съд е прекратил производството по иска с правно основание чл.72 ЗС, като е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба. Намерил е, че въпреки дадените от съда указания ищецът не е посочил датата на всяко едно от подобренията, посочени по отделни пера с молба-уточнение от 30.09.2009 г., и не е изложил обстоятелствата, които според него са довели възникване на солидарна отговорност между ответниците за заплащане стойността на подобренията на процесния апартамент. Приел е още, че този иск е преждевременно предявен, тъй като подобрителят няма качеството ответник по вещен иск, осъществява фактическа власт върху имота и не е заплашен от отстраняване от него.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага следните правни въпроси (дословно):
1. Дали въззивното решение е недопустимо, ако въззивният съд е бил длъжен да установи наличието на неконституиран необходим другар и не го е конституирал във втората инстанция за участие в процеса?
Въпросът е поставен във връзка с твърдението на жалбоподателя за недопустимост на производството поради това, че не е конституиран необходим другар на страната на ищеца – съпругата му Ю. В. -С., тъй като предявените исковете са за собственост върху имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че е допуснато противоречие с т. 6 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че по предявените от С. В. С. искове, съпругата му не е задължителен другар, по-конкретно (л.13), че съпрузите не са задължителни необходими другари и е допустимо депозирането на вещен иск от или само срещу един от тях, без да е налице съществено процесуално нарушение.
Въпросът е разрешен в съответствие с приетото с ТР № 3 /2016 г. по т.д. № 3 /2016 г. на ОСГК на ВКС разрешение, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Поради съответствието с това разрешение, не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване.
2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи аргументация и да разгледа всички направени възражения от ищеца по делото?
Въпросът е свързан с довод за неправилност, че въззивният съд не се е произнесъл по направеното от ищеца с исковата молба възражение, че е придобил процесния имот по давност, за което се е снабдил с констативен нотариален акт през 2008 г..
Въпросът е обуславящ приетото от въззивния съд по отрицателния установителен иск срещу ж. с. к. (че не е придобила валидно правото на собственост) (л.10 и сл.), че ищецът претендира правото на собственост въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1995 г.до 2005 г. (л.13, абзац 4) Но съдът е приел, че тъй като съпругата на ищеца не е страна по делото и не е задължителен другар, независимо, че предявените от С. В. С. искове за собственост са допустими, то поради неделимостта на съпружеската имуществена общност, която е уредена като бездялова (няма твърдение, че ищецът е придобил имота като лична собственост), то възражение, че той е придобил половината от имота по давност по време на брака отделно от съпругата си, не може да бъде разгледано. Т.е. съдът не се е произнесъл по възражение, за което е приел, че е направено.
С това е допуснато противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 77 /17.03.2015 г. по гр.д. № 2010 /2014 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК в частта на решението по разгледания отрицателен установителен иск.
Въпросът не е обуславящ изхода по положителния установителен иск, който е оставен без разглеждане по други съображения – както беше отбелязано по-горе, въззивният съд е приел, че с оглед указанията на ВКС тяхното (на исковете за собственост) кумулиране е недопустимо.
Въпросът не е обуславящ и останалата част от въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството в частта по исковете с правно основание чл.72,ал.1 ЗС за заплащане на подобрения – както беше отбелязано по-горе, съображенията на въззивния съд за това са, че не са били отстранени нередовностите на исковата молба.
3. Възможно ли е страна в едно производство да се е позовала на придобиване по давност на процесния недвижим имот, а съдът да не се произнесе по това искане?
Този въпрос е разновидност на предишния, по който ще бъде допуснато касационно обжалване.
4. При действието на З. (отм.) дворищнорегулационните планове имат ли непосредствено отчуждително действие, както в случаите на образуване на общ по регулация парцел? Като последица от образуването на общ по регулация парцел съсобствеността върху включените в общия парцел имоти трансформира ли се в съсобственост върху парцела по силата на самата регулация? В тези случаи частите на съсобствениците в общия парцел за многоетажно и комплексно застрояване съответни ли са на стойността на местата, включени в парцела, определена по реда на чл. 115 З. (отм.)?
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросите не са обуславящи, защото са основани на фактически твърдения на жалбоподателя, за които въззивният съд е приел, че не са установени по делото. Въззивният съд е установил, че парцелите, в които е построена процесната сграда, са такива по уличнорегулационния и по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия, предвидени в чл.42 ЗПИНМ и чл.22 З., не е налице обединяване на парцели по силата на дворищнорегулационния план и поради това не намира приложение разпоредбата на чл.29 З..
Крайният извод е, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по отношение на отрицателния установителен иск срещу ответника ж с.к. „Български художник“ и не са налице основания за допускане на касационно обжалване по отношение на останалата част на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство искането на насрещната страна Сдружение „Съюз на българските художници“ за осъждане на жалбоподателя да ? заплати направените разноски за процесуално представителство е основателно и доказано за сумата 600 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие.
Искането за разноски за процесуално представителство на З. К. В. също е основателно и доказано за сумата 2 000 лева съгласно представен списък за разноски, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представените разписка и договор за правна защита и съдействие.
По искането за разноски на ищеца съдът ще следва да се произнесе след разглеждането на касационната жалба в частта по иска на С. В. С. срещу ж. с. к. „Български художник“.
В касационното производство съдът ще се произнесе и по частната жалба на С. В. С. срещу определение № 3128 от 02.10.2017 г. по възз. гр.д. № 6139 /2016 г. на Софийски апелативен съд, г.о., постановено на основание чл.248 ГПК, с което е изменено постановеното по делото въззивно решение № 1406 от 19.06.2017 г. в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на ж.с.к. „Български художник“ сумата 2 000 лева разноски пред ВКС.
Съдът е присъединил частната жалба към настоящото дело с определение № 41 /19.02.2018 г.
Жалбоподателят следва да заплати държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 694.13 лева.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1406 от 19.06.2017 г. по гр.д. № 6139 /2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., в частта по предявения от С. В. С. срещу ж. с. к. „Български художник“ отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот – апартамент № 47, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес].
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1406 от 19.06.2017 г. по гр.д. № 6139 /2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., в останалата част.
Указва и дава възможност на С. В. С. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 694.13 лева (шестстотин деветдесет и четири лева и 13 ст.) в противен случай производството ще бъде прекратено.
Осъжда С. В. С. да заплати на Сдружение „Съюз на българските художници“ сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда С. В. С. да заплати на З. К. В. сумата 2 000 (две хиляди) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.