Р Е Ш Е Н И Е
№ 507
София, 21 ноември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Ив. ИЛИЕВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………Ст. БУМБАЛОВА …………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 540/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. В. С. за възобновяване на НЧД № 319/2008 г. по описа на Районен съд – гр. С. и отмяна на постановеното по него определение от 11.06.2008 г., с което е била извършена кумулация на наказания по постановени спрямо осъдения присъди. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материален закон, тъй като съдът неправилно е групирал по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК наложените на осъдения С. наказания по отделните присъди, тъй като по този начин изкуствено се завишавал размера на наказанията, наложени по тях, а е налице възможност за извършване на ново групиране на наказанията по присъдите, което е по-благоприятно за лицето. Изтъква се и довод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в лишаването на осъдения С. от адвокатска защита в производството по групиране на наказанията по осъжданията му. Претендира се и явна несправедливост на определението предвид приложението на чл. 24 от НК, чиято отмяна се иска. Моли се възобновяване на производството по делото, отмяна на определението и връщането на делото за ново разглеждане.
Осъденият поддържа искането си пред касационния съд. Неговият служебноназначен защитник пледира за уважаване на молбата, тъй като счита, че е допуснато нарушението, твърдяно в нея, и то следва да бъде отстранено чрез възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане. Пледира и за явна несправедливост на постановеното определение предвид приложението на чл. 24 от НК.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно и счита, че то следва да се остави без уважение. Не намира да са допуснати твърдяните нарушения на материалния закон, а извършените от съда групирания на наказанията са изцяло в полза на осъдения.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване, депозирано от осъдения С. С. , е процесуално допустимо, тъй като е подадено срещу акт на районния съд, който не е проверен по въззивен ред и не би могъл да бъде обект на касационен контрол, и това право е упражнено в шестмесечен срок от влизането в сила на първоинстанционното определение.
Макар и процесуално допустимо, искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.
С определение, постановено на 11.06.2008 г. по НЧД № 319/2008 г. Санданският районен съд на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е извършил групиране на наказанията, наложени с присъди спрямо С. , в две отделни групи. Определил едно общо наказание по влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 495/2004 г. по описа на Санданския районен съд /СРС/, НОХД № С-230/ 2006 г. по описа на Софийски градски съд, НОХД № 77/2006 г. на СРС, НОХД № 547/07 на СРС, НОХД № 611/2003 г. на СРС, като му е наложил най-тежкото наказание – това от четири години лишаване от свобода, като е постановил то да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, като на основание чл. 24 от НК го е увеличил с една година. Приспаднато е времето на предварителното задържане и на изтърпяване на наказанието, наложено с присъда по НОХД № С-230/2006 г.
С определението съдът е извършил групиране и на наказанията, наложени с присъди по НОХД № 455/2003 г. на СРС, НОХД № 473/2003 г. на СРС и НОХД № 187/00 на СРС, като е определил на С. да изтърпи най-тежкото от наложените с тези присъди наказания – това от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, приложил е чл. 24 от НК и го е увеличил с двадесет и един дни. Приспаднал е времето на предварителното задържане по НОХД № 187/200 и по НОХД № 473/2003 г. , както и изтърпяното изцяло наказание по последното дело.
Съдът е присъединил към така определеното общо наказание по втората група наказанието глоба в размер на 500 лева, наложена с присъда по НОХД № 455/2003 г. и е постановил отделно от групираните наказания да бъде изтърпяно наказанието по НОХД № 297/2008 г. по описа на СРС – пробация.
Доводът на осъдения С. за допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото му на защита – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК , е неоснователен. Видно от съдебния протокол от съдебно заседание, проведено на 11.06.2008 г. , той изрично е заявил, че не държи на адвокатската защита и не желае назначаването на служебен защитник. Изразил е желание да се разгледа делото. Впоследствие не е упражнил правото си на въззивно обжалване на определението, като очевидно не е считал, че правата му са били нарушени по какъвто и да е начин. Не е било налице което и да е от задължителните основания по чл. 94 от НПК за участие на адвокат-защитник в производството, поради което законосъобразно е бил даден ход и делото е разгледано без такъв. Протоколът от съдебното заседание е доказателствено средство за извършените действия и направени изявления от страните, поради което с оглед изразената воля на осъдения С. , реализирана чрез негово изявление за нежелание на участие на защитник и закрепена в съдебния протокол, е дала основание на съда да разгледа делото. По този начин не е нарушено правото на защита на осъденото лице, поради което не е налице и основанието по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК за възобновяване на производството по делото.
Доводите за допуснато нарушение на материалния закон поради неправилно извършване на групирането на наказанията, наложени на С. , приложението на чл. 24 от НК и незачитането на вече изтърпените наказания са неоснователни.
За да постанови съдебния си акт, съдът е обсъдил наличието на всички осъждания на С. и е преценил, че от възможните формиращи се съвкупности измежду тях извършеното групиране със съдебния акт е най- благоприятното за осъдения, тъй като според него той трябва да търпи наказания от пет години „лишаване от свобода” и от една година шест месеца и двадесет и един дни „лишаване от свобода”. Другата формираща се възможна съвкупност – тази по присъди по НОХ дела № 455/2003, 473/2003, 187/200, 611/2003, 77/2006, 495/2004 и 574/2004 би довела до определяне на общо наказание от четири години лишаване от свобода. Отделно е следвало да се търпи наказание по НОХД № С-230/2006 г. в размер на три години лишаване от свобода. Дори и без приложението на чл. 24 от НК е видно, че в този случай С. би следвало да търпи наказания с по-голяма продължителност от тези, наложени с атакуваното определение. Поради това, прилагайки правилно закона и ръководейки се от интересите на осъдения, РС – Сандански е извършил това групиране на наказанията по посочените осъждания, което за С. е било най-благоприятно.
Не е възможно групиране на осъжданията с отделните присъди по начин, поискан от осъдения – в една група всички осъждания или в две групи, посочени от него в писмени бележки, представени в съдебно заседание – по НОХ дела № 495/04, С-230/06, 473/03, 77/06,611/03, 187/200 и по НОХД № 547/07, 455/03, 297/08. Първото искане е невъзможно да се реализира, тъй като от всички присъди първа е влязла в сила присъдата по НОХД № 455/2003 г., което е станало на 09.04.2004 г. , а деянията по оставащите вън от съвкупността присъди по НОХД № С* и НОХД № 297/08 г. са били осъществени съответно на 04.12.2005 г. и през м. ноември 2007 г. Това препятства включването на тези осъждания в обща съвкупност с останалите, тъй като, за да се извърши групиране е необходимо деецът да е извършил престъпленията по групираните осъждания „преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях” / съгл. чл. 23 ал.1 от НК/. Второто искане на осъдения също не би могло да се реализира, тъй като при първата посочена от него група с осъждания първо е това по НОХД № 473/2003 г., по което присъдата е влязла в сила на 12.05.2004 г., което препятства групиране с присъда по НОХД № С-230/06, тъй като деянието по това осъждане е извършено след тази дата – на 04.12.2005 г. Не е възможно формиране и на втората група от присъди, посочени от осъдения, тъй като при нея влизането в сила на 09.04.2004 г. на присъдата по НОХД № 455/2003 г. препятства групирането й с присъда по НОХД № 297/2008 г., деянието по което е извършено през м. ноември 2007 г.
Поради тази причина Санданският РС правилно е обосновал необходимост от самостоятелно изтърпяване на наказанието по присъдата по НОХД № 297/2008 г. Материалният закон е бил приложен правилно изцяло в полза на осъдения С. , с което неговите интереси са напълно удовлетворени и защитени. Възможното наличие на нови осъждания на същия, настъпили след датата на постановяване на съдебния акт не са основания за възобновяване на настоящето производство, а за евентуално ново искане за извършване на групиране.
След комплексен анализ на доказателствените източници, удостоверяващи характера на осъжданията на С. , решаващият съд е изложил и обосновани аргументи по отношение на приложението на чл. 24 от НК към двете общи наказания по съвкупностите. В съгласие с изискването по чл. 24 от НК е приел, че определените наказания следва да се увеличат с една година и респективно с 21 дни, като формиращите се срокове най-пълно биха съответствали на целите на индивидуалната и генерална превенции, на характера и броя на престъпленията , за които С. е бил осъден. Не е основателен доводът, че по този начин съдът, извършващ кумулация на наказания, преразглежда техния размер. След като законът дава тази възможност чрез разпоредбата на чл. 24 от НК, а тя е приложима единствено при прилагането на института на групиране на вече наложени наказания, какъвто е настоящият казус, то не е допуснато каквото и да е вмешателство във волята на съдилищата, които с присъдите си, наказанията по които са предмет на групирането, са определили същите.
Изцяло неоснователно е твърдението за неправилното приложение на материалния закон – прилагането на разпоредбата на чл. 25 ал.2 от НК. Видно от акта, чието възобновяване се претендира, с него съдът е приспаднал на основание чл. 25 ал.2 от НК изтърпяната част от всички наказания по присъдите, за които е бил известен , че има изтърпяно наказание, както и е зачел предварителното задържане по всички дела. По този начин изцяло е изчерпал възможността за зачитания на търпените от С. наказания „лишаване от свобода”. В този аспект материалният закон е приложен правилно и не изисква каквато и да е намеса на ВКС.
На основата на установените фактически обстоятелства от решаващия съд материалният закон е бил приложен правилно от него, като приложението на чл. 24 от НК не сочи на „явна несправедливост” на постановения съдебен акт.
В настоящето производство касационният съд констатира, че е налице допусната техническа грешка от съда при посочването на една от присъдите по първата група. В диспозитива на определението е посочена присъда по НОХД № 547/07г на СРС, а в мотивите на определението тя е посочена по НОХД № 574/2007 г. на РС – Разлог /под № 9/. Видно от приложеното свидетелство за съдимост и бюлетин за съдимост на С. /л.14 и л. 24 от делото/ всъщност присъдата е постановена по НОХД № 547/2007 г. по описа на РС – Разлог. Тази грешка не влияе на правилността на съдебния акт, тъй като не променя крайния извод на съда, но в случай, че се породят затруднения с изпълнението на постановеното определение, съдът ще следва да приложи разпоредбата на чл. 414 ал.1 т.1 от НПК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. В. С. за възобновяване на НЧД № 319/2008 г. по описа на Районен съд – Сандански и отмяна на постановеното по него определение на 11.06.2008 .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.