О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 11.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1720/ 2009 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 271 от 23.07.2009 г. по гр.д. № 66/ 2009 г. на Б. окръжен съд е прието за установено, че ищците Х, Ж. М. и М. М. са собственици общо на 2/3 от 25,92% ид. части от таванското подпокривно пространство на сградата, построена в УПИ *имот пл. № 3* в кв.104 по плана на гр. Г. и осъдил ответниците Е да им предадат владението на тези части от имота.
Касационни жалби срещу горното решение са подадени и от двете страни.
Ищците Х. , Ж. и М. М. обжалват решението само в частта относно приетото, че като обща част таванското пространство представлява 25,92 % от общите части на сградата. Поддържат, че в тази част решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и на процесуалните правила.
Поставят като съществени материалноправни въпроси стойността на кои обекти в една сграда следва да се включат при формиране дяловете на съсобствениците в общите части на сградата и кога възниква етажната собственост, как следва да се определи стойността на обектите, ако след възникване на етажната собственост са извършени преустройства в сградата. Поддържат, че по тези въпроси, които са по приложението на чл.40 от ЗС, няма съдебна практика и затова е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК,
О. обжалват решението със становище, че подпокривното пространство не представлява едно единно цяло, както е приел въззивният съд, а в него има обособени части- две стаи, за едната от които касаторите считат, че е придобита от тях по давност. Поддържат оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и молят за отхвърляне на иска.
Като съществен за спора поставят материалноправния въпрос за статута на подпокривното пространство, налице ли е обединяване на подпокривните пространства на двете сгради / основната и пристройката/, както и за правния режим на двете тавански стаи, обособени в тези пространства и представляват ли тези обекти общи части на сградата, от какъв характер / по естеството си или по предназначение/, с оглед възможността тези от втория вид да се придобиват по давност. Считат, че по тези въпроси решението е постановено в противоречие с ТР № 34/ 83 г. на ОСГК.
Поставят и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да изложи мотиви по какви причини възприема едно заключение на вещото лице и не възприема друго, противоречиво на първото заключение, дадено от същото вещо лице, като счита, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВС- т.13 от ППВС № 1/ 85 г.
По въпроса дали е налице едно единно таванско пространство се сочи противоречие с р. № 1229/ 16.01.2009 г. по гр.д. № 4889/2007 г. на ВКС, І г.о. Според касаторите същото решение сочи на противоречива съдебна практика и по въпроса за разноските.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, съобрази следното:
Предмет на спора са таванските части на две сгради- стара и нова /пристройка/, като според ищците те са обединени в едно общо подпокривно пространство, представляващо обща част по естеството си и претендират установяване на припадащата им се част от него като участници в етажната собственост, която съществува по отношение на цялата сграда. Прието е от съда като факт, че в това пространство има обособени две стаи, но те не са признати като самостоятелни обекти на собственост поради липсата на одобрени проекти за промяна в предназначението на подпокривното пространство и съгласие на държавата, която е била съсобственик в сградата към момента на изграждането им.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че първо подлежи на разглеждане жалбата на ответниците, тъй като тя е свързана с въпроса дали е налице обща част, а след това да се определи какво е участието на съсобствениците в нея. От изложените от съда съображения е видно, че по този въпрос решението е в противоречие с ТР № 34/ 83 г. на ОСГК , в което е разяснено в кои случаи подпокривното пространство е обща част по предназначение, възможността за промяна на предназначението с обособяването на отделни обекти и придобиването им по давност от етажните собственици, както и в каква форма може да бъде дадено съгласие от съсобствениците за промяна в предназначението на тази обща част.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като съдът в съответствие с т.1 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС поставя служебно и въпросът за допустимостта да се присъжда владение на идеални части от общите части на една сграда в етажна собственост.
От изхода по жалбата на ответниците зависи разглеждането на въпросите, поставени от ищците, поради което спрямо последните не следва да се проверява наличието на основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 271 от 23.07.2009 г. по гр.д. № 66/ 2009 г. на Б. окръжен съд.
Указва на Е. Б. М. и С. Б. М. да внесат по сметка на ВКС в 7 дневен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната им жалба и да представят в същия срок в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: