О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
София, 07.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 203 / 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 644 от 13.01.2009 г. по гр.д. № 1141/ 007 г. на Л. районен съд, оставено в сила с решение № 144 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 154/ 2009 г. на Л. окръжен съд е отхвърлен искът, предявен от С. Б. , Н. Х. , И. Х. , П. П. , М. М. , С. Б. и Н. А. за признаване за установено по отношение на ответника- Община- Л. , че ищците са собственици на основание давностно владение на имот пл. № 4* с площ 885 кв.м., представляващ част от УПИ * в кв.І по плана на гр. Л., отреден за озеленяване и парова централа.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намират за неправилно и в противоречи с материалния закон. Считат, че въззивният съд не е изложил последователни и ясни мотиви и затова поставят като съществен процесуален въпрос този за съдържанието на мотивите към съдебното решение. Като материалноправен поставят въпроса за защитата на правото на собственост върху имот, който неоснователно е актуван като частна общинска собственост, като поддържат, че по делото не е даден верен отговор на този въпрос.
Твърдят, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, като представят решения № №* и определения № №* и 155-09-ІІ.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са претендирали право на собственост върху недвижим имот, който е имал земеделски характер- лозе извън регулацията на града. По разписния лист от 1967 г. имотът е записан като наследствен на Н. Б. наследодателка на ищците. Включен е в регулацията на населеното място през 1974 г. и е отреден за обществено мероприятие- озеленяване и парова централа. Не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като ищците считат, че не попада в приложното поле на този закон, тъй като не е включван в блок на ТКЗС, не е одържавяван и винаги е бил частна собственост.
За да отхвърли иска възивният съд е приел, че поради земеделския си характер имотът попада под режима на ЗСПЗЗ и за да се легитимират ищците като собственици към настоящия момент е следвало да подадат заявление и същият да им е възстановен от поземлената комисия.
С оглед на изложеното първият поставен от касаторите въпрос за съдържанието на мотивите към решението на въззивния съд следва да се приеме, че не е съществен за изхода на делото и не обосновава допустимост на касационното обжалване, както изисква чл.280, ал.1 ГПК. Всъщност, под формата на поставяне на въпроса като предпоставка за допускане на касационното обжалване, касаторите въвеждат доводи и оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, а също и за необоснованост на изводите на въззивния съд, които обаче биха представлявали основания за касиране на решението по чл.281 ГПК, а не за това дали да проведе касационното производство. Основанията по чл.280, ал.1 ГПК и тези по чл.281 ГПК са различни, имат различен предмет на преценка и не може да се дублират. Същественият въпрос за дадено дело е винаги конкретен, зависи от предмета на спора и освен това има правен, а не фактически характер и затова не може да се свързва с проверка за правилността на решението.
Поставеният материалноправен въпрос не е формулиран точно от касаторите, но като се има предвид изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се свърже с причините, довели до отхвърляне на иска, а именно липсата на материалноправна легитимация за ищците в случите, когато предмет на иска е бивш земеделски имот, който те не за заявили и не е им е възстановен от поземлената комисия и следва ли да е налице такова възстановяване, когато ищците твърдят, че имота никога не е обобществяван и те не са прекъсвали владението си върху него. От данните по делото обаче и съдържанието на мотивите към въззивното решение е видно, че този въпрос не е бил определящ за изхода на делото. Освен липсата на възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ въззивният съд е разгледал и довода на ищците, че са придобили имота по давност, тъй като както наследодателката им Н. Б. , така и те самите са го владяли непрекъснато със съзнанието, че са собственици и че това владение продължава и до настоящия момент. Преценявайки доказателствата по делото възивният съд е стигнал до извода, че след 1990- 91 г. няма данни да е осъществявано владение от ищците, имотът е изоставен и мястото затрупано с камъни, поради което заключил, че ищците не са могли да станат собственици и по давност. От тези мотиви на съда се налага извода, че поставеният от касаторите въпрос не е определящ за изхода на делото и затова не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
От друга страна, дори и да се приеме, че въпросът е съществен, с представените съдебни актове касаторите не доказват, че при решаването му има противоречива съдебна практика или противоречие с практиката на ВКС. Преди всичко следва да се посочи, че определенията на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК не формират съдебната практика, тъй като те не решават правните въпроси по същество, а имат за предмет проверката дали да се допусне касационно обжалване с оглед на критериите по чл.280, ал.1 ГПК. Тези определения не могат да послужат като пример за противоречива съдебна практика и затова не следва да се обсъждат в настоящото производство.
Цитираните решения на отделни състави на ВКС също не сочат на противоречие с обжалваното решение, тъй като поначало са несъпоставими. Разрешените с тях правни въпроси произтичат от различна фактическа обстановка, поради което не могат да обосноват допустимост на касационното производство. Така р. 1195-08-ІІІ разглежда статута на неурегулиран, но намиращ се в застроената част на населеното място недвижим имот, самият той застроен с жилищна и стопанска сгради, като фактите по делото нямат отношение към приложението на ЗСПЗЗ. Другото сочено решение № 9* разглежда въпроса за допустимостта на иск за собственост и по- точно дали не е преждевременно предявен, когато ищците се позовават само на давностно владение, въпреки че се касае за земеделска земя и че не е приключила процедурата по възстановяването й. Тези въпроси също не стоят по настоящото дело, тъй като ищците въобще не са започвали процедура за възстановяване. Решение № 2* разглежда по принцип предпоставките за придобиване на един имот по давност и необходимия срок на владение по чл.79, ал.1 ЗС, към които се е придържал и въззивният съд, обсъждайки довода на ищците, така и че това решение не разкрива противоречие със съдебната практика.
В жалбата се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но то отново недопустимо се смесва с основанията за неправилност на решението. Същността на това основание за допускане на касационно обжалване е изяснена в ТР № 1/ 2009 г. и то се свърза с липсата на съдебна практика или неяснота в правната уредба, каквито предпоставки в случая не се навеждат или обосновават. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК стои извън решаването на конкретния правен спор по обжалваното дело и само индиректно може да повлия на резултата по него, а именно ако се приеме, че поставеният въпрос би имал значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по принцип- т.е. за неограничен брой случаи, в които трябва да се реши идентичен въпрос.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане и затова и на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 154/ 2009 г. на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: