4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр.София, 21.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2917/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 869/ 09.11.2018 г., постановено по настоящето дело, по жалба на А. Р. Я. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 52 от 24.04.2018 г. по гр.д.№ 136/ 2018 г., с което по иск, предявен от М. М. М., е признато за установено в отношенията между него и А. Р. Я., че ищецът не дължи на ответницата, поради погасяване по давност, вземанията по изпълнителен лист, издаден въз основа на присъда по НОХД № 515/ 2009 г. на Добрички окръжен съд, за чието събиране е образувано изп.д.№ 20177370400236 на частен съдебен изпълнител с рег.№ ***.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк.д.№ 2/ 2013 година на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. По този въпрос има установена практика с решение на Върховния касационен съд № 170/ 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/ 2017 г., ІV г.о. Според тази практика с тълкувателните си решения и постановления Върховният съд и Върховният касационен съд не дават разрешение на конкретен правен спор, а извършват общо тълкуване на конкретна правна норма, по прилагането на която е възникнала противоречива практика или е налице неправилна практика. В тълкувателните решения и постановления се изяснява действителния смисъл и съдържание на съответната правна норма, като в резултат на това разпоредбата следва да се прилага от държавните органи в смисъла, посочен в тълкувателния акт. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване не може да бъде поставено и пред правните субекти, по отношение на които законодателството не предвижда задължителна сила на тълкувателните решения и постановления. Когато те са съобразили своето поведение с дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би нарушило принципа на правна сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е извел неприложимост на тълкуването, дадено в ППВС № 3/ 18.11.1980 г. за изпълнителното производство, по което страни са А. Я. и М. М.. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – защото до 22.06.2015 г. това тълкуване е в сила и задължава съда да приеме, че течението на давността за вземанията, които са били предмет на изпълнителното производство, е било спряно. Въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът – да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (арг. чл.293 ал.3 ГПК).
По НОХД № 515/ 2009 г. на Добрички окръжен съд М. М. М. е осъден да заплати на А. Р. Я. сумата 50 000 лв – обезщетение за причинени неимуществени вреди, със законната лихва от 05.06.2009 г. до окончателното й изплащане. Присъдата е влязла в сила от 01.06.2010 г. А. Я. се снабдила с изпълнителен лист за вземанията, въз основа на който на 13.10.2010 г. е образувано изпълнително дело № 110/ 2010 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Каварненски районен съд. На 07.12.2010 г. било изпратено запорно съобщение до мястото за лишаване от свобода, където ищецът изтърпявал наказание, но то било върнато на съдебния изпълнител с отбелязване, че лицето не работи. На 11.11.2015 г. А. Р. Я. поискала делото да бъде прехвърлено на частен съдебен изпълнител, но получила отказ с разпореждане от 01.12.2015 г. Ново искане за прехвърляне на делото било направено на 05.01.2017 г., но й то не било уважено, а с постановление от 11.01.2017 г. държавният съдебен изпълнител прекратил производството на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. На 05.02.2017 г. А. Р. Я. поискала да й бъде върнат изпълнителния лист, а на 05.04.2017 г. въз основа на същия било образувано изп.д.№ 20177370400236 при ЧСИ рег.№ ***. На 27.06.2017 г. частният съдебен изпълнител насрочил опис на движими вещи на длъжника и наложил запор върху банковите му сметки. На 03.08.2017 г. М. М. М. е предявил срещу А. Р. Я. иск, по който е образувано настоящето производство, за установяване на несъществуването на вземанията й на основание изтекла погасителна давност.
Искът е неоснователен. Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С оглед отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г. – датата, на която е прието противоположното тълкуване. Следователно до 22.06.2015 г. давността по отношение на сумите, които М. М. М. е осъден да заплати на А. Р. Я., е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 г., но е прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по изп.д.№ 20177370400236 на 27.06.2017 г. (чл.116 б. „В” ЗЗД). Давностният срок, както за главницата, така и за лихвите, е 5 години (чл.117 ал.2 ЗЗД) и към настоящия момент не е изтекъл. Искът, с който се претендира установяване на погасяване на вземанията по давност, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Варненски апелативен съд № 52 от 24.04.2018 г. по гр.д.№ 136/ 2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М., Е. [ЕГН], [населено място], против А. Р. Я., Е. [ЕГН], [населено място], общ.Каварна, за признаване за установено, че М. М. М., не дължи на А. Р. Я. поради погасяване по давност, вземанията за 50 000 лв и за законна лихва върху същата сума от 05.06.2009 г. до окончателното й изплащане, по изпълнителен лист, издаден въз основа на присъда по НОХД № 515/ 2009 г. на Добрички окръжен съд, за чието събиране е образувано изп.д.№ 20177370400236 на частен съдебен изпълнител с рег.№ ***.
ОСЪЖДА М. М. М. да заплати на А. Р. Я. 2 560 лв (две хиляди петстотин и шестдесет лева) разноски за производството във всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: