О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 19.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 844/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Спорът по делото е за имот от 3576 кв.м., представляващ УПИ * 175 в кв.7 по плана на Б. , част от бивш стопански двор на ТКЗС.
Ищецът “Ш” Е. е предявил иск по чл.97, ал.1 ГПК за признаване на собствеността му върху 2092,51 / 3576 ид.ч. от имота. Ответниците Н. Р. и Р. Р. са предявили насрещен иск за признаването им за собственици на целия имот.
С решение № 157 от 24.03.2006 г. по гр.д. № 4316/ 2004 г. на Бургаски районен съд искът на “Ш” Е. е уважен за 2092,51 / 3576 ид.ч., а на ответниците- за остатъка от 1483,49 / 3576 ид.ч.
По жалба на ответниците с решение № 1-235/ 10.10.2006 г. по гр.д. № 459/ 2006 г. Бургаският окръжен съд е отменил решението на районния съд в частта за уважаване на първоначалния и за отхвърляне на насрещния иск и е признал ответниците за собственици на целия имот.
По касационна жалба на “Ш“ Е. с решение № 1540/ 3.12.2007 г. по гр.д. № 647/ 2007 г. на ВКС, Пето гр.отделение решението на въззивния съд е отменено и делото върнато за ново разглеждане за спорните 2092, 51/ 3576 ид.ч. от имота. При новото разглеждане на делото въззивният съд отново приел, че собственици на тази част от имота са ответниците- ищци по насрещния иск, поради което го уважил, а първоначалният иск на “Ш” ЕАД- отхвърлил.
Подадената от “Ш” Е. повторна касационна жалба следва да се разгледа след предварителна проверка относно нейната допустимост съгласно изискванията на чл.280, ал.1 ГПК.
От данните по делото е видно, че ищецът се легитимира като собственик с нотариален акт №108/ 96 г. за покупко- продажба на имота от частни лица, а тяхната праводателка го е закупила от държавата с договор от 28.12.1995 г. Ответниците се позовават на права, придобити по земеделската реституция. Като евентуално основание за собственост ищецът е поддържал и изтичане на кратката придобивна давност като добросъвестен владелец. При новото разглеждане на делото въззивният съд е обсъдил само второто придобивно основание, като счита че в този смисъл са указанията на Върховния касационен съд в отменителното решение № 1* от 3.12.2007 г., в което е посочено, че “от правна страна е било необходимо въззивният съд да формира извод налице ли е основание за купувача “Ш” да се позове на кратка придобивна давност”.
Произнасянето на въззивния съд поставя съществения процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.218з, ал.1 ГПК, а именно по какви въпроси може да дава указания Върховния касационен съд, когато връща делото за ново разглеждане и за тяхната задължителност. По делото стои и въпросът за правомощията на въззивния съд при новото разглеждане на делото, как следва да тълкува указанията на ВКС и въз основа на какви доказателства следва да постанови решението си. Въпросите са съществени за изхода на делото, тъй като предопределят предмета на спора с оглед поддържаните от касатора основания за придобитото право на собственост и относимите доказателства.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК за да се допусне касационната жалба за разглеждане е необходимо същественият матералноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. В настоящия случай се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като се представят решения на състави на ВКС по конкретни дела, в които съдът е изразил становище по въпроса за задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд при отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. При сравняване на съдържанието на представените решения се установява, че в тях поставените въпроси не са разисквани детайлно, а се възпроизвежда текста, че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни на съда, на който е върнато делото. По тези съображения не може да се приеме за установено наличието на основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, при което се изисква даден въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата.
От представените решения е видно обаче, че разпоредбата на чл.218з, ал.1 ГПК е намирала различно проявление с оглед начина, по който е протекло разглеждането на делото и се прилага според данните за всеки отделен случай. Това обосновава допустимост на касационното разглеждане в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като би имало значение за точното прилагане на закона и уеднаквяване на съдебната практика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от “Ш” Е. , гр. С., с вх. № 1* от 25.08.2008 г. против въззивно решение № 52 от 26.06.2008 г. по гр.д. № 979/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд.
Указва на “Ш” Е. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 254 лв. и да представи вносния документ в 7 дневен срок от съобщението, като при неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: